Момчето с много лица и бензин в кръвта - Деян Донков, Динката
Той е Калигула и Дон Жуан, баща, съпруг, актьор и много луда глава. Той е един от най-обичаните актори на българската сцена. Сега имаме удоволствието да се заразим с неговия пламък и да го видим зад сцената и на нея.
Актьорът е любимец на мнозина със своята експресивност, с таланта и многообразието на персонажи, които може да играе.
Забравен факт е, че на церемонията в театър „Българска армия“ за награждаването със статуетките „Аскеер“ през 2011 г. актьорът, назоваван от приятели и колеги Динката, внезапно сграбчва с две ръце бялата си тишъртка и я разкъсва, оголвайки мускулестото си тяло. На фланелката е написано: „Звездите се раждат, не се правят“.
Актьорът хвърля парчетата плат към зрителите и както се разбира по-късно, предава разкъсаната фланелка на майката на първия си син, актрисата Анастасия Ингилизова, която знаела, че в този момент момчето гледа церемонията на тв екрана. Динката оставя завет на сина си Деян Младши. Звездите не се раждат, а се създават с много труд, плам и интуиция.
Журналистите и зрителите харесват тази негова огненост в играта на сцената. В ролята на Дон Жуан е обзет от демони; магнетична харизматичност и енергия отличават партньорството му на Снежина Петрова в „Г-ца Юлия“; раздаващ се до дъното на душата си в името на свободната от забрани и условности личност е неговият Макмърфи в „Полет над кукувиче гнездо“; в „Калигула“ назовават играта му изпробване на границите, неистовост и граничност на сцената.
Деян Донков заслужено е първият носител на наградата за ярко постижение в театралното изкуство на фондация „Проф. Крикор Азарян”, връчена му на 15 март 2018 г. по време на емоционално тържество по повод 84-годишнината от рождението на проф. Крикор Азарян на сцената на Театър „Азарян” в НДК.
В книгата, разбира се, има и много любопитна информация за семейството му, за отношенията с Радина Кърджилова, за любовта му към синовете му.
Димитър Стайков е дългогодишен театрален критик и журналист, нареждан сред най-авторитетните познавачи на българския театрален живот. През последния половин век е проследил десетки премиери, наблюдавал е развитието на няколко поколения актьори, правил е интервюта, създал е приятелства. Автор е на книгите „Театрална аритмия“, „Човешкият цирк и Крикор Азарян“, „И рибите заплакаха за Велко Кънев“, „Пламъци по сцената. Живот и изкуство на Деян Донков“. Неговите рецензии и книги са оценявани както от зрителите, така и от артистите, защото в тях се усеща дълбокото уважение към сцената и хората, които я оживяват.
Удоволствие беше да се потопя и да проследя пътя на Динката от Видин до сцената на Народния театър. Да мина през всичките му роли, някои от които са ми абсолютно любими.
От години обожавам всичко, което прави и в моето сърце е номер 1 любим актьор, който наистина гори на сцената!
Книгата е за ценители на театъра и die hard фенове на Деян. Прекрасна. Из страниците и срещнах и други любимици от театъра като Никола Тороманов, Александър Секулов, Лилия Абаджиева, Александър Морфов, Крикор Азарян и много други.
Книга за големия ни актьор на първата ни сцена у нас и ролите му,разгърнати подробно с цитати и интервюта.Имам удоволствието да съм гледала Деян Донков в почти всичките му представления от “Отело” насам!Хубава книга!