Столетниците са омайни, мъдри хора. Някои изумяват с бистър ум, ясна памет и красноречие, други са мълчаливи и умислени. Едни са весели, въпреки тежестта на годините, други са прегъбрени от тях. Някои са младолики, други – с набраздени от времето лица. Но всички, за които ще прочетете, са специални.
Друговремци. Останали още малко на тази земя, сякаш за да я направят по-добра.
Цялата мъдръст е в тях, цялата тежест на живота. Цялата тъга е прибрана в избледнелите им очи и цялото примирение е там. Цялата надежда таят, че младите ще дойдат да ги видят. И цялото разочарование, че тях отново ги няма.
Столетниците. От които попиваме светлина, взимаме от мъдростта им, учим се да прощаваме и да гледаме на живота откъм смирената му страна.
Съвсем случайно видях тази книга на масата с нови заглавия и корицата ме грабна с нейната естественост и непринуденост. Беше любов от пръв поглед! Подсъзнателно съм знаела от какво точно имам нужда.
"Столетниците" е книга благословия, която връща вярата в доброто и напомня за красотата на човешките същества. Онази - вътрешната, неподправената, искрената и толкова заразяващата.
Тези баби и дядовци са кой от кой по-интересни, по-чудати и по-очарователни. Мира Добрева говори с такава любов за тях, че страниците с пропити с нея и можеш да усетиш всяка една емоция.
Усмихвах се широко! Поплаках си доста. Но най-вече си припомних какво богатство са хората, особено бабите и дядовците. Пазете си ги ревностно, обичайте ги с цялото си сърце и честичко ги посещавайте. Те само от това се нуждаят!
И аз не бях попадал на поредицата на Мира Добрева по телевизията, но затова пък нямаше как да остана безразличен към книгата, щом я видях за първи път. Определено имаме нужда от такъв тип литература, която да документира един отмиращ живот, една съвсем друга епоха, към която се отдалечаваме с бясна скорост. Четейки книгата няма как да не си зададете въпроса аз дали ще живея един цял век и как ли ще изглеждам тогава. Може би си мислим, че времето няма да ни състари, че някак си ще ни подмине и нито ще ни болят краката на тези години, нито ще имаме проблеми с паметта. Дано наистина е така! Но пък историите, хората, съдбите, думите, сълзите, паметта, смеха, болките, радостите.. всичко това ще намерите в книгата и дано за миг се замислим колко цéнен е животът и можем да набележим пет истории от него, които да разказваме с умиление, ако станем столетници.
Не бях гледала предаванията. То какво да се гледа, ергени тук-там, фермери, кой умрял, кой какво присвоил, с други думи телевизия не гледам от години. И като хванах книгата пак не знаех, че има предавания, затова те - на страна, обаче книгата, книгата! Подхванах я и сама си се чудя - сега, за какво? Какво да им чета на тия изтекли времена? Уж, книга, а всъщност - некролози. Неусетно загърбих съмнението в смисъла и се пуснах по чуждите спомени. И уж сиромашки времена, а пък толкова по-богати, пълноценни, пълнокръвни, цветни и състоятелни от нашето величаво, уж осигурено, напреднало технически и всякак "днес". Тъжна история, тъжна книга, тъжни дни, еквивалента на това през сълзи да се смееш...
Страхотна и много емоционална книга! Тъй като не съм гледала видеорепортажите, през цялото време сякаш чувах гласа на Мира Добрева - тих и успокоителен. Представях си как им задава въпроси, усмихва им се, прегръща ги, плаче и се смее с тях. Няма по-подходящ журналист от нея да напише тази книга, има истински талант!
Видях и лошо, ама видях и хубавото в този живот. И трябва да ти кажа, че хубавото е повече, да знаеш! Аз затова 102 години съм докарал, защото хубавото виждам и все в него ми е акълът. - Бай Тодор от Царево
Истории на 100 години, изпълнени със смисъл. Живот, за който много сме слушали, а всъщност толкова малко знаем. Една епоха, чийто край мрачно дебне зад ъгъла и разказва...
Много приятна книга за живота в България. Написана е с много любов към възрастните хора. Обичаме Мира, заради комбинацията на качества, голям професионализъм на журналиста Мира Добрева, от една страна и мекотата, търпение, емпатия, човещина на човека Мира. Това е книга за промяната в отношението към възрастните хора /в отрицателна посока, за съжаление/. Въпреки всичко, равносметката е, че повечето образи са на достойни, мъдри столетници, от които можеш да научиш нещо. Дори и най-странните от описаните хора, имат много човещина в себе си и частица от Бога! Трудно ми е да кажа, кои са ми най-любими или са ме впечатлили най-много: маминка Ханя; Боянка, журналиската от Варна; дядо Стефан от Силистра, със стъклената къщичка на уличния стълб; бай Деян от Търново.
Прекрасна книга, пълна с мъдростта на старите хора. Имаше и няколко тъжни истории, но няма как всички да са еднакви, разбираемо. Живи и здрави да сме всички, да стигнем и ние до 100!
Току- що прочетох "Столетниците - благословия или орисия"на Мира Добрева. Страхотна книга, събрала в себе си толкова много човещина, която в днешно време сякаш все повече липсва. Много затрогващи срещи и разговори. С едни от столетниците се радвах и смях искрено, с други- за които дълголетието се беше оказало орисия и годините страшно много им тежаха- се натъжих. За мен тази книга беше като вид пътуване във времето, сякаш в някои от столетниците виждах и моите баби и дядовци- които отдавна вече не са между живите. ❤️ Горещо я препоръчвам 😊
Не успях да преценя поне сама за себе си, дали да си столетник е благословия или орисия. Но от всичките истории, които изчетох, някои със сълзи в очите, научих че в този живот е хубаво да си благ и смирен човек. И комуто сторят зло, значи нещо при него е липсвало, и по-добре отвърни му с добро или никак.
"Ако можехме както казваше мама Ханя, по-често да махаме с ръка: "Карай да върви!", нещата, за които се ядосваме, колко по-малко биха могли да бъдат... Само ако не забравяхме какъв невероятен подарък е всеки нов ден или поне ако успеехме да пагледнем през очите на Стефан, всички щяхме да бъдем различни."
Колко още много неща могат да се научат от тези хора, които са видяли напредъка на този свят.
Това, което запомних е че в основата на тяхното дълголетие е движението, малко храна и по възможност да се уважават хората едни други.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Не съм попадала на предаванията. Срещнах героите за пръв път. Поднесени са много обрано, деликатно, разкъзът за тях върви на едно друго ниво. И успява да пренесе човек едно стъпало нагоре, да го откъсне от приземеното ежедневие и малко като в приказка да го срещне с едни други хора, които хем не познава, хем всъщност среща и разпознава в своите старци, в тези из квартала или парка. Хубава книга, и дори да не беше точно за столетниците, а просто за възрастните и тяхните мисли..пак щеше да е чудесна. Защото те си отиват, а с тях си отива много знание и много истории, в които ние в днешния ден сме подсигурени да не попадаме.
Понеже не гледам телевизия, не бях попадала ма поредицата за столетниците. Може би случайно съм попадала на един или два репортажа. Допадали ми бяха, но така и ме седнах да го гледам. Книгата ми попадна в полезрението случайно, накрая дойде и редът ѝ да я прочета. И попаднах сякаш в паралелна вселена, забравих ежедневните битовизми. Там в света на столетниците ми беше много уютно и приятно. Без да е патетична или надзираваща, без да иска да те научи на нещо. Но дава много, много си взех от всеки разказ. Надявам се че много ще остане в мен и за напред.
Това се превърна в една от любимите ми книги! Мира Добрева успява да предаде толкова искрени и непринудени срещи, да ни докосне до живота на тези благи хора- на нашите баби и дядовци. С вълнение прочетох всяка следваща среща със столетниците и попих от техните ценни съвети и мъдрост. На моменти се разчувствах от умиление, в други пък се смях с глас и позволих на думите на тези хора да докоснат сърцето ми. ❤️
Старци, които са живели с различни идеали, с различни вярвания. Някой религиозни, други атеисти. Хора на изкуството, на науката, на спорта. Старци, всеки от които с собствена и уникална формула за дълголетие и щастие. Някой не ядат месо, други пък ядат само месо и то да е побеляло от мазнина. Част от тях пушат и си пииват, други не са пили никога алкол и не са пушили. Някои пък са си мили лицето само със студена вода и въобще всякакви “трикове” за дълголетие. Всеки със своите пороци и полезности, но някак си умерени във всичко. Разкази, кокито излъчват мъдрост и топлота. Всичко това и много още е събрано в книгата на Мира Радева “Столетниците - благословия или орисия”. Книгата представя кратки истории на част от столетниците в България. Определено създаде емоции у мен. Заслужава си.
Това е от онези книги, които те оставят толкова безмълвен, че не само не знаеш как да формулираш думите си, но и не вярваш, че можеш да опишеш усещането, което книгата е оставила в теб. Възрастните хора са истинско богатство, извор на мъдрост, спокойствие и една детинска невинност и чистота, които просто пълнят сърцето ти. Мира е един невероятен журналист и писател и така умело е успяла да разкаже историите на тези големи сърца, изживяли толкова много, че дори и да не сме ги срещали лично, чувството е все едно ги познаваш, всеки един от тях лично. Всяка история оставя у теб различна емоция и различни впечатления, но едно е сигурно - четейки тази книга чувстваш обич, умиление, удивление, понякога и тъга. Много неща има, които можем да научим от тези хора затова препоръчвам книгата с две ръце! Една чудесна идея, прераснала в една чудесна книга.
Тази книга трябва да бъде прочетена от всеки човек. Много поуки могат да се извадят от нея и от живота на столетниците. Те почти са изживели своето, но някои не спират да желаят още и още от живота, а други, за съжаление, са забравени. Има истории, които ме накараха да се смея с глас, но имаше и такива, които ме разплакаха. Точно тази смесица от емоции я прави толкова истинска. Четейки я, започваме да се замисляме за собствените си избори и за това какво наистина има значение.
Страхотна книга! Толкова лична и докосваща литература, кара те да се замислиш над много неща и да оценяващ още повече възрастните хора. Интервютата са много вдъхновяващи и поучителни. Мира се е справила прекрасно и е изградила прекрасни образи. Това е едно наистина много стойностно четиво и заслужава да му бъде отделено време. Благодаря на Мира Добрева за прекрасното изживяване!
Отминали времена и привички, носталгия и много изминали лета се препрлитат в тази интересна книга. Чете се бързо, защото след всяка история бързаш да се докоснеш до следващата. Едно е общото между всички истории, макар и някои с тъжен край - доброто и хубавите ти спомени за най-любимите хора те крепят, те са вълшебният еликсир на вечната младост.
Приятна книга, кара те да се замислиш. На моменти обаче ми липсваше дълбочина на разговора. Например вместо да задълбае в текущия въпрос Мира преминаваше към следващия и следващия и тн. Много ми хареса, че имаше снимки на столетниците и щеше да би бъде интересно да са включени и снимки от младостта им.