Семейството на Маги и Цветин, по-известни като Вълшебния Керван представят първата си книга за тяхната експедиция на автостоп през цяла Азия. Двамата пътешественици прекосяват 30 държави за четири години като изминават 100 000 километра на автостоп и преплават Тихия океан с яхта, да, отново на стоп.
В „Палецът на свободата“ Духът на приключенията ви кани да поемете на едно сурово, преоткриващо света пътешествие от Европа към Индия по сухоземни, отдавна забравени пътища
Това е книга, която ви кара да пресъхнете от жажда в иранските пустини, да настръхнете от ужас в сепаратистките региони на южен Пакистан, докато ви ескортира военна полиция, да онемеете пред извънземната красота на Каракорум, докато стопирате по най-страшния планински път на земята, да се изгубите сред тантрични будистки манастири в Хималаите и да преоткриете дълбините на мистична Индия.
Как двама пътешественици се спасяват в едни от най-опасните терористични зони на земята? Какво научава човек след осем месеца без покрив на главата, докато пътува на автостоп през Азия? Как културата на Близкия Изток и Индия могат да променят вътрешния ви свят необратимо? Какво е да живееш в храмове и сред мистици, да спиш до тигри и слонове в джунглата и да вървиш два месеца без GPS на 4000 метра надморска височина? Всички тези отговори ще получите от Вълшебния Керван, докато странствате с тях в търсене на едно по-дълбоко разбиране на религията, културата и историята на Индийския субконтинент.
Маги и Цветин Шущаркови са семейство пътешественици. Последните петнайсет години от живота си посвещават на експедиции и пътешествия из Азия и Африка. През 2015 година поемат на четиригодишно пътуване на автостоп и изцяло по земя, като целта им е да прекосят Азиатския континент и да достигнат Океания и Австралия, без да летят нито веднъж със самолет. След като достигат остров Фиджи с кораби и яхти, преплават 10 000 километра в Тихия океан на стоп на борда на яхтата „Алабама“.
През 2018 година се завръщат в Европа, от Япония и Китай през степите на Централна Азия, след обиколката на 30 държави и наземното изминаване на над 100 000 километра. В „Палецът на свободата“ двамата описват първата част от експедицията си – от Европа до Индия и пребиваването си на Индийския субконтинент в продължение на осем месеца. Понастоящем се занимават с писателска дейност и фотография, като продължават номадските си миграции по света.
През 2015-та Маргарита и Цветин тръгват на четири-(или колкото се получи)-годишно пътешествие на изток към Нова Гвинея, като единственото задължително правило е да не се лети със самолет. Придвижването става предимно на автостоп, освен ако от някакви независещи от тях фактори – повече бюрократични и по-малко метеорологични – не се налага гонене на точни срокове и дестинации. Само тогава се ползва обществен транспорт. А се спи или където някой ги подслони от добро сърце, или в собствената палатка, разпъната там, където се е удал случаят. „Възможността да влезеш в някое сърце и нечий дом, да продължиш пътя си, не защото си платил …“
Тази книга е предимно за етапа Индия, където прекарват 6 месеца, след като са претупали Турция и Иран заради визови срокове и отделили около месец на Пакистан. Но Индия е страната, която им е на сърцето. Защото там търсят и намират “повече и от най-шантавите си представи”. Тръгват от Пенджаб, изкарват лятото (мусонния сезон) отвъд Хималайското било в Ладах и Занскар предимно в пешеходни преходи в дивото, после слизат към Делхи, Агра, Раджастан, по течението на Ганг през Варанаси до Калкута, и оттам към Асам и щатите с малцинствени етнически групи, от югоизточно-азиатското семейството.
Аз обаче си признавам, че съм капризен на пътеписи за Индия. А тук нещо не ни се получава тяхната и моята честота на възприемане и описване на света да влязат в синхрон. Давам им 5 от 5 за пътешествие; 3 от 5 за пътепис; 1 от 5 за фотография.
От друга страна, предпочитам да не мърморя публично и да правя достояние капризите си. Ако някой се интересува, влизам в подробности на лични.
За моите собствени планове за следващи посещения в Индия намирам поне две потвърждения: да не ходя на Тадж Махал, защото Всеки е бил там, и да не ходя във Варанаси, защото не на Всеки му е мястото там.
Ах каква наслада и вълнение носят приключенията на Вълшебния керван из Иран, Пакистан и Индия! Но най-вече Индия! Какво удоволствие и богатство е да съпреживеем и ние свободата, която започва с палец на пътя и не свършва, докато ние сами не ѝ позволим. Тази книга е истинско богатство за хората с отворени сърца и любопитни умове. Искрено съм благодарна на авторите за това, че споделят своите приключения. Особено тези в Индия. Индия, която толкова майсторски и завладяващо описват, че благодарение на тях успях и аз да разбера защо ми липсва толкова и на мен (2 години след първото ми посещение ми беше все още трудно да формулирам причините за моята носталгия към тази неповторима страна). А Варанаси - това място се вижда само със сърцето, изживява се с душата и остава завинаги в същността на този, който го е преживял. "Палецът на свободата" ми даде много повече от отговорите, които не знаех, че ще ми даде - подари ми частичка от свободата, за която дори не знаех, че мечтая! Прекрасно!
Като цяло книгата ми хареса, част от историите/главите представят доста интересна информация за местната култура ( за Варанаси особено ), но други пък са монотонни ( Хималайските приключения в началото). Това, което не ми допадна, е отношението към традиционните туристи, които срещу заплащане получават някои 'луксове' в Хималаите. Няма нищо лошо в това, без значение дали им е първо качване в планината или не. Не забравяйте, че местните най-вероятно се нуждаят от тези пари и това е вид подкрепа за тях. Снимките ви са красиви и интересни,но ако бяха разположени тематично след съответната глава, човек би добил по-ясна представа кое какво е и къде се намира. Бих прочела и следващата ви книга за Югоизточна Азия 🙃
„Хората имат различни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са само малки светлинки.“ Наелектризираща книга, за всички с широко отворени очи за света! Особено впечатляващи са разказите за Кашмир, Ладакх и Варанаси. Очаквам с интерес следваща книга!
Изключителна наслада ми достави тази книга. Отдавна не ми се беше случвало след прочитане да не искам да започна друга. И да знам, че ще я прочета отново. Красиви думи, богат речник. Изказ и мироглед, който е много млизък до моя.
Истинска наслада беше за мен да следвам тези смели пътешественици в тяхната авантюра през Иран, Пакистан и Индия. Свят, толкова различен и неразбираем за свикналия с модерната цивилизация европеец. И въпреки това толкова простичък, истински и неподправен. Въпреки, че четейки на моменти си казвах: "Тези са чисто луди!", пътешествията са описани толкова увлекателно, че успяват да те заразят с тази авантюристична лудост. Поклон за смелостта и благодаря за това, че споделяте тази емоция с нас, обикновените читатели-мечтатели.
Книгата ми хареса, ако има следваща, ще си я купя със сигурност (въпреки че чета и в блога). Една забележка към редактора (който е писал бележките под линия) - Рама не е брат на Кришна. Вероятно е мислел за Баларама. Рама е по-ранен Аватар на бог Вишну (или иначе казано - предишен живот на Кришна).
Благодаря на Маргарита и Цветин, че с описването на пътешествията си, ни позволяват на всички нас, читателите, да съпреживеем приключенията им и да погледнем на тази част от света по един по-различен начин! Прекрасна книга!