What do you think?
Rate this book
Спомени за бъдещето
Разкази и новели с предговор на Вадим Перелмутер
Третият сборник с разкази на Сигизмунд Кржижановски, който е в ръцете на българския читател, продължава да води по криволичещите улици на специфичната урбанистична метафизика, често на ръба на живото и неживото, в леко сумрачната сгъвка на реалността, в която хората и „нехората“ оплитат заедно тъканта на съществуващото – топоси, познати от вече излезлите в превод на български „Итанесиес“ (2015) и „Автобиография на един труп“ (2018). Разказите в настоящото издание обаче тежат по особен, нов начин. Течащи, материализиращи се не само в градските полунощия, но и на военния фронт, на граничните зони тъкмо преди смъртта, историите често са арената на преосъществяване, през което прозата на Кржижановски постоянно и напрегнато битува: между шевовете на особения му експериментален реализъм, ненатрапчивия философски нюх и високия поетичен модус. Тя представлява органичното парче от пъзела на пред- и междувоенната литература, родеещо се с По, Кафка, Шулц, Валзер, Борхес.
В творчеството на Кржижановски се усещат постепенно оттласкване от реалността, експериментално навлизане в невидими територии, които се оказват близки, разпознаваеми и особено "свои" и за съвременния читател.
Иван П. Петров
Третият сборник с разкази на Сигизмунд Кржижановски, който е в ръцете на българския читател, продължава да води по криволичещите улици на специфичната урбанистична метафизика, често на ръба на живото и неживото, в леко сумрачната сгъвка на реалността, в която хората и „нехората“ оплитат заедно тъканта на съществуващото – топоси, познати от вече излезлите в превод на български „Итанесиес“ (2015) и „Автобиография на един труп“ (2018). Разказите в настоящото издание обаче тежат по особен, нов начин. Течащи, материализиращи се не само в градските полунощия, но и на военния фронт, на граничните зони тъкмо преди смъртта, историите често са арената на преосъществяване, през което прозата на Кржижановски постоянно и напрегнато битува: между шевовете на особения му експериментален реализъм, ненатрапчивия философски нюх и високия поетичен модус. Тя представлява органичното парче от пъзела на пред- и междувоенната литература, родеещо се с По, Кафка, Шулц, Валзер, Борхес.
В творчеството на Кржижановски се усещат постепенно оттласкване от реалността, експериментално навлизане в невидими територии, които се оказват близки, разпознаваеми и особено "свои" и за съвременния читател.
Иван П. Петров
- GenresShort Stories
368 pages, Paperback
Published January 1, 2020
1 person is currently reading
29 people want to read
About the author
Sigizmund Krzhizhanovsky
52 books208 followersSigizmund Dominikovich Krzhizhanovsky (Russian: Сигизму́нд Домини́кович Кржижано́вский) (February 11 [O.S. January 30] 1887, Kyiv, Russian Empire — 28 December 1950, Moscow, USSR) was a Russian and Soviet short-story writer who described himself as being "known for being unknown" and the bulk of whose writings were published posthumously.
Many details of Krzhizhanovsky's life are obscure. Judging from his works, Robert Louis Stevenson, G. K. Chesterton, Edgar Allan Poe, Nikolai Gogol, E. T. A. Hoffmann, and H. G. Wells were major influences on his style. Krzhizhanovsky was active among Moscow's literati in the 1920s, while working for Alexander Tairov's Chamber Theater. Several of Krzhizhanovsky's stories became known through private readings, and a couple of them even found their way to print. In 1929 he penned a screenplay for Yakov Protazanov's acclaimed film The Feast of St Jorgen, yet his name did not appear in the credits. One of his last novellas, "Dymchaty bokal" (The smoky beaker, 1939), tells the story of a goblet miraculously never running out of wine, sometimes interpreted as a wry allusion to the author's fondness for alcohol. He died in Moscow, but the place where he was buried is not known.
In 1976 the scholar Vadim Perelmuter discovered Krzhizhanovsky's archive and in 1989 published one of his short stories. As the five volumes of his collected works followed (the fifth volume has not yet reached publication), Krzhizhanovsky emerged from obscurity as a remarkable Soviet writer, who polished his prose to the verge of poetry. His short parables, written with an abundance of poetic detail and wonderful fertility of invention — though occasionally bordering on the whimsical — are sometimes compared to the ficciones of Jorge Luis Borges. Quadraturin (1926), the best known of such phantasmagoric stories, is a Kafkaesque novella in which allegory meets existentialism. Quadraturin is available in English translation in Russian Short Stories from Pushkin to Buida, Penguin Classics, 2005.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 6 of 6 reviews
November 19, 2020
Пълната мощ и тежест на Кржижановски.
Текстовете в сборника често се движат на ръба на живота и неживота – това ръбесто, междинно стоене, обикновено между това, което е, и това, което го няма, между реалното и всичко отвъд него, особено характерно за писането на Кржижановски, тук се имплицира по още един начин, засегнат донякъде в предишните текстове, познати на читателите у нас. Сякаш за първи път времето, може би в изявяването си чрез смъртта, така отчетливо изпъква като някакъв семантичен център на отделните текстове. Бойното поле и войната като място на не-време. Текстовете, писани през 20-те и 30-те година на миналия век, са пропити с особената антивремевост на епохата след Октомврийската революция. Героите-теми на Кржижановски вече не само се движат по ръба на живота и не-живота, по ръба на себе си и не-себе-си, но с тях се изговаря опипом и не-времето; бездната зееща между тези две противоположности се свежда до шев по време на войната, шев, който вместо да закърпи реалността, се превръща в линия на разпад, процеп, който прозата на Кржижановски изследва. Реализъм, който експериментира да излезе от себе си посредством най-дълбоко потъване в недрата си. Именно при такива ядрени пътешествия протича метаморфозата и сякаш там се оформят зародишите на по-нататъшното развитие на бъдещите литературни тенденции. Кржижановски е тъкмо кадър от подобно място, на което литературата се вглъбява в себе си, преди да излъчи някакво ново свое превъплъщение.
Пълният отзив - тук .
Текстовете в сборника често се движат на ръба на живота и неживота – това ръбесто, междинно стоене, обикновено между това, което е, и това, което го няма, между реалното и всичко отвъд него, особено характерно за писането на Кржижановски, тук се имплицира по още един начин, засегнат донякъде в предишните текстове, познати на читателите у нас. Сякаш за първи път времето, може би в изявяването си чрез смъртта, така отчетливо изпъква като някакъв семантичен център на отделните текстове. Бойното поле и войната като място на не-време. Текстовете, писани през 20-те и 30-те година на миналия век, са пропити с особената антивремевост на епохата след Октомврийската революция. Героите-теми на Кржижановски вече не само се движат по ръба на живота и не-живота, по ръба на себе си и не-себе-си, но с тях се изговаря опипом и не-времето; бездната зееща между тези две противоположности се свежда до шев по време на войната, шев, който вместо да закърпи реалността, се превръща в линия на разпад, процеп, който прозата на Кржижановски изследва. Реализъм, който експериментира да излезе от себе си посредством най-дълбоко потъване в недрата си. Именно при такива ядрени пътешествия протича метаморфозата и сякаш там се оформят зародишите на по-нататъшното развитие на бъдещите литературни тенденции. Кржижановски е тъкмо кадър от подобно място, на което литературата се вглъбява в себе си, преди да излъчи някакво ново свое превъплъщение.
Пълният отзив - тук .
December 23, 2020
Абсолютна книжна обич ми е Кржижановски.
As simple as that.
As simple as that.
October 30, 2021
Впечатлена съм от сложността на Кржижановски. И много се радвам, че съм си взела и „Автобиографията на един труп“.
Какво ми хареса: посоката на мислите, интересът към философията и математиката, т.е. широтата на ума; точните словесни попадения, изразяващи ценностите, които, доколкото мога да съдя от вече изброените неща, споделяме. Очевидно той е от хората, които се нуждаят от пояснение, особено при първа среща, а тъкмо те са любимите ми видове личности.
Трудно усвоих някои от литературните доофирмления на тези ценности, т.е. самите сюжети на разказите и новелите. Аз съм неприятна публика за разкази и къси форми, но, когато нещо ми допадне, се радвам искрено. Така например на пръв прочит „Шевове“ ми беше изключително досадна, въпреки редицата мисли, които ми направиха страхотно впечатление и които си записах. Същевременно „Спомени за бъдещето“ ми хареса много, но ми се стори излишно разтеглена. Затова ще проследя внимателно случващото се в „Автобиография на един труп“, а и в „Итанесиес“.
Впрочем поредицата „Далечни и близки“ на „Аквариус“ е страхотна, оказа се, че имам доста книги от нея, без дори да съм знаела.
Какво ми хареса: посоката на мислите, интересът към философията и математиката, т.е. широтата на ума; точните словесни попадения, изразяващи ценностите, които, доколкото мога да съдя от вече изброените неща, споделяме. Очевидно той е от хората, които се нуждаят от пояснение, особено при първа среща, а тъкмо те са любимите ми видове личности.
Трудно усвоих някои от литературните доофирмления на тези ценности, т.е. самите сюжети на разказите и новелите. Аз съм неприятна публика за разкази и къси форми, но, когато нещо ми допадне, се радвам искрено. Така например на пръв прочит „Шевове“ ми беше изключително досадна, въпреки редицата мисли, които ми направиха страхотно впечатление и които си записах. Същевременно „Спомени за бъдещето“ ми хареса много, но ми се стори излишно разтеглена. Затова ще проследя внимателно случващото се в „Автобиография на един труп“, а и в „Итанесиес“.
Впрочем поредицата „Далечни и близки“ на „Аквариус“ е страхотна, оказа се, че имам доста книги от нея, без дори да съм знаела.
November 27, 2020
Прочетох я с голямо съпротивление от страна на текста. Стори ми се като чернова, в която се редуваха дълги и разтегнати пасажи с твърде кратки и компресирани. Отново страхотни идеи наситени с философия. Това не може да омаловажи интереса ми към Кржижановски, освен това притежава способността да създава страхотни сентенции.
Всичко си беше както преди и вече нямаше нищо.
И знаете ли, аз мисля, че от един бой никой, разбирате ли, никой никога не се връща ... жив.
Слънцето не може да се улови с решето, човешкият ум не може да постигне истината, и не защото мозъкът е хилав, а защото истината не е по силите на сърцето. Истината боли повече от болката.
... всички възприятия са болка, само че с различна степен на интензивност ...
"... да накара времето да танцува в кръг ..."
... какъв хаос от вехтории е нашето днес, този най-горен хартиен слой на афишната колона, жени с начервени устни и мъже с червени проповеди, и всичко е като от някаква стара книга със слепнали страници.
ПП. Новелата "Спомени за бъдещето" от едноименния сборник ме накара да погледна в нета за творби, в които се пътува във времето, любопитно е. Хаха, установих липса, не фигурира "Откровението на Йоан".
https://en.wikipedia.org/wiki/List_of...
Всичко си беше както преди и вече нямаше нищо.
И знаете ли, аз мисля, че от един бой никой, разбирате ли, никой никога не се връща ... жив.
Слънцето не може да се улови с решето, човешкият ум не може да постигне истината, и не защото мозъкът е хилав, а защото истината не е по силите на сърцето. Истината боли повече от болката.
... всички възприятия са болка, само че с различна степен на интензивност ...
"... да накара времето да танцува в кръг ..."
... какъв хаос от вехтории е нашето днес, този най-горен хартиен слой на афишната колона, жени с начервени устни и мъже с червени проповеди, и всичко е като от някаква стара книга със слепнали страници.
ПП. Новелата "Спомени за бъдещето" от едноименния сборник ме накара да погледна в нета за творби, в които се пътува във времето, любопитно е. Хаха, установих липса, не фигурира "Откровението на Йоан".
https://en.wikipedia.org/wiki/List_of...
October 31, 2020
"Сред разбиращи дай ми прибежище" е чудесен епиграф, но и перфектен цитат за края на тази книга.
November 10, 2021
3,5 и още много малко, за да бъде 4.
Прочитът на "Автобиография на един труп" ми беше доста по-лесен.
Тук намерих точно това, което ми хареса в писането на Кржижановски, неговата ерудиция, въображения, абстракност в делничните мотиви.
Закачките с философията също бяха доста приятна част. Но самото четене на този сборник ме "умори" и не мога да определя дали заради сложността на изказа на места или заради лабиринтите на историята (които са с една идея по-жестоки, отколкото ги срещам при Борхес). Дадох си сметка, че трябва да прочета още веднъж нещата, които имам от автора.
За да го разбера по-добре, може би, за да му свикна повече.
Чудесен писател, страхотен разказвач, но трябва да бъде по-внимателна с него, определено.
Прочитът на "Автобиография на един труп" ми беше доста по-лесен.
Тук намерих точно това, което ми хареса в писането на Кржижановски, неговата ерудиция, въображения, абстракност в делничните мотиви.
Закачките с философията също бяха доста приятна част. Но самото четене на този сборник ме "умори" и не мога да определя дали заради сложността на изказа на места или заради лабиринтите на историята (които са с една идея по-жестоки, отколкото ги срещам при Борхес). Дадох си сметка, че трябва да прочета още веднъж нещата, които имам от автора.
За да го разбера по-добре, може би, за да му свикна повече.
Чудесен писател, страхотен разказвач, но трябва да бъде по-внимателна с него, определено.
Displaying 1 - 6 of 6 reviews