Валери Петров учи в италианското училище, т.нар. Италиански лицей (с гимназиален курс) в София, което завършва през 1939 г. Проф. Нисим Меворах и неговата съпруга Мария Петрова приемат протестанството в Евангелската църква на столичната „Солунска“, и решават името на Валери Нисим Меворах да стане Валери Нисимов Петров. На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка — поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“. През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет, като известно време работи като лекар, през есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“. След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 — 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир. От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми. По-късно завръщайки се в България е редактор в Студия за игрални филми „Бояна“, редактор на издателство „Български писател“ и Народен представител в Седмото ВНС (1990-1991). Валери Петров е изключително продуктивен поет, драматург и преводач, автор на лирична и сатирична поезия, книги за деца.
Бяхме сигурни, че е само въпрос на време и някой български автор да се присъедини към световните имена, включени в поредицата „Детски шедьоври от велики писатели” на издателство „Лист”. Мери Шели, Джеймс Джойс, Вирджиния Улф, Даниил Хармс, Гъртруд Стайн, Марк Твен, Анатол Франс… Кой роден писател би могъл да се нареди до такива автори по-добре от класика Валери Петров? 40 години след своята първа публикация, „Бяла приказка”, първата от така обичаните “Пет приказки” на Валери Петров, излиза отново, този път самостоятелно и с възхитителни илюстрации от Милена Вълнарова. Прочететеревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
По прицип се нямам за много странна. И все пак, ако трябва да посоча своя странност, това ще е, че знам част от Бяла приказка наизуст. Винаги съм я знаела. Сякаш така съм се родила. Има логика, защото съм родена през февруари. И явно знам странна част, защото всеки път, когато съм я рецитирала на някого (случва се понякога) човекът е бил сигурен, че това не е истинско прозведение и си измислям. Но не си. Препрочетох я и е все така страхотна и истинска. Тази книга е моят приятел пръв. Завинаги.
Увлекателният и достъпен стил на Валери Петров сияе като пухкав сняг на всяка една страница, а читателят, пленен от образите на Кирил Златков, се пуска по тях с шейната на своето детство. Умиляваща и забавна, но в това време безгрешно поучителна и актуална, "Бяла приказка" е подарък за малките и утеха за големите.