What do you think?
Rate this book
Заветът #1
Стихия в кръвта
Макар и с огромно нежелание, Кирил се съгласява да прекара последната си лятна ваканция, като помага на баба си в къщата ѝ за гости в родопското село Бяла Гела. Връстниците му – амбициозният Николай и избухливите близнаци Александър и Максим, също се завръщат за началото на сезона. След години отсъствие към тях изненадващо се присъединява и приятелката им от детство Кристина, а с нея идват и проблемите.
Селото е превърнато в модерен туристически център и всеки има задължения, които ще вгорчат живота им през трите изпълнени с труд и скука месеци. Скоро обаче тийнейджърите разбират, че това лято няма да е като никое друго.
Появата на двама немски изследователи, които вярват в съществуването на древен магически култ, ще преобърне всичко. Учените въвличат младежите в търсенето на нещо, което се оказва много повече от легенда...
Селото е превърнато в модерен туристически център и всеки има задължения, които ще вгорчат живота им през трите изпълнени с труд и скука месеци. Скоро обаче тийнейджърите разбират, че това лято няма да е като никое друго.
Появата на двама немски изследователи, които вярват в съществуването на древен магически култ, ще преобърне всичко. Учените въвличат младежите в търсенето на нещо, което се оказва много повече от легенда...
314 pages, Paperback
Published January 1, 2020
1 person is currently reading
62 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 19 of 19 reviews
November 23, 2020
Много не ѝ достигна на книгата... Ще ме прощават всички, на които се е харесала, ама за мен не става. Доста кофти прекарано време....
November 1, 2020
Видеото ми за "Стихия в кръвта": https://youtu.be/B5-jufeWx0w
February 4, 2021
http://www.writingis.fun/заветът-стих...
Привет, пандишпанчета!
Признавам, че доста време дебатирах дали да пусна пост за тази книга. Даже трябваше да го пусна още отдавна, тъй като имах възможност да прочета книгата преди да има корица или да бъде на пазара. Или в случая 4 различни корици, за което евала на Артлайн, че се бяха нагърбили да направят.
Без да искам да засягам никого, поне аз така се чувствам – леко страхливо започвам книги на български автори. То се вижда, че чета предимно чуждестранни, не че не си харесвам нашенското. Просто не винаги е моето и често ме разочарова.
Признавам, че сюжета супер много ме грабна – и като ламя се нахвърлих на книгата, като я получих. Няма да се впускам в големи преразкази, но идеята на историята се върти около четирима приятели и се развива в нашата родна България, по-скоро на село. Та, нашите четирима герои отиват да работят на село за лятото и да изкарват пари като помагат на туристите, които идват в селото. Много накратко, двама шантави германеца се появяват търсейки мистична пещера в търсене на могъща сила. Еми, толкоз ви стига.
Началото на книгата ми беше супер обещаващо. Авторката даже разви да има интрига – и единия главен геори на име Кирил да си падне по единствената мацка в групата им. Много клише знам, но имаше някаква тръпка поне.
На моменти историята се развиваше бавно, на други бързо, на на трети – така объркано и претупано, че даже на моменти прелитах някои страници, защото бяха леко скучни. А имаше излишни сцени в книгата, доста излишни.
И както тъкмо си свикнал със средната скорост и айде ‘бам дум дам’ – нашите герои получават мистични сили и книгата свършва. Пример за излишност – вместо да има 30стр как се перчат със силите си един пред друг и чуват гласове – щеше ми се да има някакъв елемент като идваща заплаха, с която да се борят, а не врели некипели.
Хареса ми неуписуемо много да чета за действие, което се развива в България. Това, което не ми хареса е как бяха описани разговорите межди героите, които са уж тинейджъри – доста сковано и не бал на място. Все едно са деца от друг век, а не от този. Все едно изказа им е писан от възрастен човек, който силно се напъва да измисли как биха си говорили младите (поне аз така го чувствах).
Книгата и поредицата като цяло има огрооооомен потенциал, но мисля, че има и доста неща за дооправяне и обмисляне. Ще ми се да видя как ще продължи сагата, но искам да видя и всичко, което ми направи лошо впечатление помислено и променено.
А дотогава – аз обичам книги, давам искрено мнение за тях и не съм хейтър. Нека критиката ми се приема като градивна.
Оценявам читателското си преживяване като 3.5/5 звезди.
Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!
Привет, пандишпанчета!
Признавам, че доста време дебатирах дали да пусна пост за тази книга. Даже трябваше да го пусна още отдавна, тъй като имах възможност да прочета книгата преди да има корица или да бъде на пазара. Или в случая 4 различни корици, за което евала на Артлайн, че се бяха нагърбили да направят.
Без да искам да засягам никого, поне аз така се чувствам – леко страхливо започвам книги на български автори. То се вижда, че чета предимно чуждестранни, не че не си харесвам нашенското. Просто не винаги е моето и често ме разочарова.
Признавам, че сюжета супер много ме грабна – и като ламя се нахвърлих на книгата, като я получих. Няма да се впускам в големи преразкази, но идеята на историята се върти около четирима приятели и се развива в нашата родна България, по-скоро на село. Та, нашите четирима герои отиват да работят на село за лятото и да изкарват пари като помагат на туристите, които идват в селото. Много накратко, двама шантави германеца се появяват търсейки мистична пещера в търсене на могъща сила. Еми, толкоз ви стига.
Началото на книгата ми беше супер обещаващо. Авторката даже разви да има интрига – и единия главен геори на име Кирил да си падне по единствената мацка в групата им. Много клише знам, но имаше някаква тръпка поне.
На моменти историята се развиваше бавно, на други бързо, на на трети – така объркано и претупано, че даже на моменти прелитах някои страници, защото бяха леко скучни. А имаше излишни сцени в книгата, доста излишни.
И както тъкмо си свикнал със средната скорост и айде ‘бам дум дам’ – нашите герои получават мистични сили и книгата свършва. Пример за излишност – вместо да има 30стр как се перчат със силите си един пред друг и чуват гласове – щеше ми се да има някакъв елемент като идваща заплаха, с която да се борят, а не врели некипели.
Хареса ми неуписуемо много да чета за действие, което се развива в България. Това, което не ми хареса е как бяха описани разговорите межди героите, които са уж тинейджъри – доста сковано и не бал на място. Все едно са деца от друг век, а не от този. Все едно изказа им е писан от възрастен човек, който силно се напъва да измисли как биха си говорили младите (поне аз така го чувствах).
Книгата и поредицата като цяло има огрооооомен потенциал, но мисля, че има и доста неща за дооправяне и обмисляне. Ще ми се да видя как ще продължи сагата, но искам да видя и всичко, което ми направи лошо впечатление помислено и променено.
А дотогава – аз обичам книги, давам искрено мнение за тях и не съм хейтър. Нека критиката ми се приема като градивна.
Оценявам читателското си преживяване като 3.5/5 звезди.
Благодаря на издателството за копието за прочит, което ми предоставиха!
February 14, 2021
Преди време една приятелка ми спомена, че ще излиза ново българско фентъзи и действието ще се развива в Гела. При цялата ми любов към пътуването и планините, Гела си остава едно от най-любимите ми места в цяла България, затова не можех да пропусна тази книга. Е, леко се забавих с четенето й, затова пък споделям впечатления веднага след затваряне на последната страница.
Да започнем с това, че Гела, която ще срещнете в книгата, не е онази Гела, която можете да посетите в Родопите, тук селото е превърнато във ваканционно селище и малкото останали местни жители разчитат на помощта на внуците си, за да обслужат туристите през лятото. Така една компания от хлапета, израснали заедно, се оказват водачи на двама немски учени, които търсят начин да възкресят древно божество.
След изчитането на десетки книги от жанра „тийн фентъзи”, си знам, че в повечето случаи те просто не са „моето нещо”, затова нямах абсолютно никакви очаквания към „Заветът”, обаче останах много приятно изненадана. Романът е чудесно, леко и разпускащо четиво. Стилът на Валентина Игнатова е приятен и ненатрапчив. Идеята за магическата система а.к.а овладяването на стихиите е интересна и развита прекрасно, нещо, което ценя изключително много напоследък. Хуморът, освен, че е много свеж е използван по чудесен начин за изграждане на отношенията между героите. Самите герои са доста различни един от друг, но симпатични всеки по свой начин, много ми допаднаха близнаците, особено Алекс и начина, по който винаги стопяваше напрежението в компанията.
Прологът започна изключително силно и авторката успя да запази напрежението през цялото време, макар да ми се искаше все пак да разбера какво точно се е случило с Калипсос и компания, преди да ги открият в пещерата. Интересни бяха образите на самите стихии и отношенията, които си изградиха с героите. Макар да нямаше неочаквани обрати, развоят на събитията ми бе интересен и ще чакам с нетърпение следващата книга, за да видя какви ще ги забъркат Кей и компания във Вавилон.
Романът все пак е огрян от четиризвездие по две причини:
Първа: липсваше ми вътрешният свят на героите – мисли, чувства, емоции, колебания, страхове.
Втора: любовната история в началото ми стоеше като натрапена, но, слава на всите стихии, си остана в зародиш и не й бе позволено да измести на заден план основния сюжет, както често се случва в този жанр.
Да започнем с това, че Гела, която ще срещнете в книгата, не е онази Гела, която можете да посетите в Родопите, тук селото е превърнато във ваканционно селище и малкото останали местни жители разчитат на помощта на внуците си, за да обслужат туристите през лятото. Така една компания от хлапета, израснали заедно, се оказват водачи на двама немски учени, които търсят начин да възкресят древно божество.
След изчитането на десетки книги от жанра „тийн фентъзи”, си знам, че в повечето случаи те просто не са „моето нещо”, затова нямах абсолютно никакви очаквания към „Заветът”, обаче останах много приятно изненадана. Романът е чудесно, леко и разпускащо четиво. Стилът на Валентина Игнатова е приятен и ненатрапчив. Идеята за магическата система а.к.а овладяването на стихиите е интересна и развита прекрасно, нещо, което ценя изключително много напоследък. Хуморът, освен, че е много свеж е използван по чудесен начин за изграждане на отношенията между героите. Самите герои са доста различни един от друг, но симпатични всеки по свой начин, много ми допаднаха близнаците, особено Алекс и начина, по който винаги стопяваше напрежението в компанията.
Прологът започна изключително силно и авторката успя да запази напрежението през цялото време, макар да ми се искаше все пак да разбера какво точно се е случило с Калипсос и компания, преди да ги открият в пещерата. Интересни бяха образите на самите стихии и отношенията, които си изградиха с героите. Макар да нямаше неочаквани обрати, развоят на събитията ми бе интересен и ще чакам с нетърпение следващата книга, за да видя какви ще ги забъркат Кей и компания във Вавилон.
Романът все пак е огрян от четиризвездие по две причини:
Първа: липсваше ми вътрешният свят на героите – мисли, чувства, емоции, колебания, страхове.
Втора: любовната история в началото ми стоеше като натрапена, но, слава на всите стихии, си остана в зародиш и не й бе позволено да измести на заден план основния сюжет, както често се случва в този жанр.
March 7, 2021
По принцип не чета какви да е български автори, защото често не могат да излязат от добре познатите ни теми за мафията и соца. Но тази авторка е написала интересно фентъзи, използвайки български имена, а действието се развива в едно малко туристическо село в Родопите. Получила се е страхотна история, която ме грабна още отначало и ме интригуваше до последната страница. Книгата ще има и продължение, което ще очаквам с нетърпение.
Петима младежи на 17 години се срещат за лятната ваканция в туристическо село в Родопите, където помагат за посрещането на чуждестранни гости. Тази година обаче им предстои едно невероятно лято, в което ще преживеят приключения, ще разбудят древни стихии, скрити в пещерите и ще влязат в стълкновение с хора, които са готови да ги унищожат, за да владеят те силите им. Интригата се поддържаше и от това, че има едно момиче сред четирима младежи и беше интересно на кого тя ще отдаде сърцето си. Силно е застъпено приятелството между петимата, въпреки техните различия, а близнаците бяха интересни образи. Напоследък все случвам на близнаци в книгите и те се оказват много колоритни герои.
Ако обичате фентъзи, стихии, приключения, то тази книга е вашата и я препоръчвам с две ръце!
Петима младежи на 17 години се срещат за лятната ваканция в туристическо село в Родопите, където помагат за посрещането на чуждестранни гости. Тази година обаче им предстои едно невероятно лято, в което ще преживеят приключения, ще разбудят древни стихии, скрити в пещерите и ще влязат в стълкновение с хора, които са готови да ги унищожат, за да владеят те силите им. Интригата се поддържаше и от това, че има едно момиче сред четирима младежи и беше интересно на кого тя ще отдаде сърцето си. Силно е застъпено приятелството между петимата, въпреки техните различия, а близнаците бяха интересни образи. Напоследък все случвам на близнаци в книгите и те се оказват много колоритни герои.
Ако обичате фентъзи, стихии, приключения, то тази книга е вашата и я препоръчвам с две ръце!
June 30, 2021
Ако трябва да бъда кратък, Стихия в кръвта е прологът на сравнително стандартен young adult роман, разтегнат в 300 страници и запълнен със сцена след сцена загорели тийнейджъри.
Нека поясня. Това се предполага да е първата книга от поредицата Заветът. На практика, ако орежеш целият ненужен пълнеж, ще излязат някъде 100 страници използваем материал, които биха послужили като прилично въведение на самостоятелна книга. За да ви дам идея колко разтегнат е сюжетът, половината от книгата се развива в рамките на 4 дни, а стихията в кръвта, спомената в заглавието, се появява едва в последната третина.
Това само по себе си не е непременно лошо ако тези четири дни бяха изпълнени с действие, или пък ни се разкриваше някакъв нов и фантастичен свят. За нещастие, по-голямата част от текстът се фокусира върху това как главните герои не могат да си контролират хормоните. Сцена след сцена е изпълнена с тийнейджърски любовни драми, изблици на агресия и мисли за това как някой иска да бъде прегърнат и целунат от някого другиго. Това се случва дори и в моменти в които няма логика. Животът ти е в опасност? Време е да се замислиш колко красиво е момчето което харесваш и какво точно искаш да направи той с теб. Разбирам, че според авторката хората на тази възраст не могат да мислят за нищо друго освен за секс, но в един момент става прекалено. Да, харесват се, разбрахме. Може ли да продължим с историята? Не че самата история е нещо твърде специално, де. Тийнейджъри получават магически сили и трябва да ги използват за да спрат лошковците. Което в тази книга дори не правят твърде, защото тъкмо когато историята истински започва, романът свършва.
Трябва обаче да обърна внимание на определен момент. В една сцена шеговито се споменава, че един от главните герои още не е събрал куража да използва силите си за да подчини насила съзнанието на друга жена и да я вкара в леглото си. Надявам се няма нужда да обяснявам защо това е проблем, особено поднесено като нещо позитивно. И говорейки за магически сили, едно от момчетата получава способност, която би му позволила собственоръчно да разреши кулминацията на книгата. Разбира се, за да има напрежение, тази способност бива удобно забравена.
Стилово, най-големият проблем който забелязах беше гледната точка, която се прехвърля толкова често и без предупреждение, че става объркващо. Един абзац си в главата на главната героиня, след това изведнъж четеш мислите на злодея. След това се прехвърляш в трети герой. Когато трябва да се връщаш и да препрочиташ пасаж защото не си сигурен кой персонаж следиш, значи има проблем. В един момент положението стана толкова зле, че не бях сигурен дали гледната точна не се беше сменила по средата на абзаца.
Aко се премахнат ненужните сцени и персонажите бъдат развити повече от "тийнейджъри с либидо", бихме могли да имаме сравнително приятна, макар и стандартна уводна част на роман. В сегашното си състояние обаче, Стихия в кръвта е обречена от лошо темпо, съмнителни авторски избори и плоски персонажи.
Нека поясня. Това се предполага да е първата книга от поредицата Заветът. На практика, ако орежеш целият ненужен пълнеж, ще излязат някъде 100 страници използваем материал, които биха послужили като прилично въведение на самостоятелна книга. За да ви дам идея колко разтегнат е сюжетът, половината от книгата се развива в рамките на 4 дни, а стихията в кръвта, спомената в заглавието, се появява едва в последната третина.
Това само по себе си не е непременно лошо ако тези четири дни бяха изпълнени с действие, или пък ни се разкриваше някакъв нов и фантастичен свят. За нещастие, по-голямата част от текстът се фокусира върху това как главните герои не могат да си контролират хормоните. Сцена след сцена е изпълнена с тийнейджърски любовни драми, изблици на агресия и мисли за това как някой иска да бъде прегърнат и целунат от някого другиго. Това се случва дори и в моменти в които няма логика. Животът ти е в опасност? Време е да се замислиш колко красиво е момчето което харесваш и какво точно искаш да направи той с теб. Разбирам, че според авторката хората на тази възраст не могат да мислят за нищо друго освен за секс, но в един момент става прекалено. Да, харесват се, разбрахме. Може ли да продължим с историята? Не че самата история е нещо твърде специално, де. Тийнейджъри получават магически сили и трябва да ги използват за да спрат лошковците. Което в тази книга дори не правят твърде, защото тъкмо когато историята истински започва, романът свършва.
Трябва обаче да обърна внимание на определен момент. В една сцена шеговито се споменава, че един от главните герои още не е събрал куража да използва силите си за да подчини насила съзнанието на друга жена и да я вкара в леглото си. Надявам се няма нужда да обяснявам защо това е проблем, особено поднесено като нещо позитивно. И говорейки за магически сили, едно от момчетата получава способност, която би му позволила собственоръчно да разреши кулминацията на книгата. Разбира се, за да има напрежение, тази способност бива удобно забравена.
Стилово, най-големият проблем който забелязах беше гледната точка, която се прехвърля толкова често и без предупреждение, че става объркващо. Един абзац си в главата на главната героиня, след това изведнъж четеш мислите на злодея. След това се прехвърляш в трети герой. Когато трябва да се връщаш и да препрочиташ пасаж защото не си сигурен кой персонаж следиш, значи има проблем. В един момент положението стана толкова зле, че не бях сигурен дали гледната точна не се беше сменила по средата на абзаца.
Aко се премахнат ненужните сцени и персонажите бъдат развити повече от "тийнейджъри с либидо", бихме могли да имаме сравнително приятна, макар и стандартна уводна част на роман. В сегашното си състояние обаче, Стихия в кръвта е обречена от лошо темпо, съмнителни авторски избори и плоски персонажи.
November 23, 2020
Започвам с няколко думи за копието. За съжаление, копието при мен се разпадна. Матовото фолио се подкужуши още след първите няколко отваряния. Аз съм човек, който изключително много цени книгите и ме беше много яд, освен това при първото отваряне лепилото се разлепи, а в края на прочета цялата корица загина.
.
Продължих, като си казах, важно е съдържанието.
.
В историята става въпрос за Кирил, който се съгласява да помага на баба си в къщата за гости, в селцето Бяла Гела, въпреки своето нежелание. Кирил среща своите приятели от детството, като това, което го учудва е, колко се е променила и разхубавила Кристина. (Единственият женски персонаж) Скоро обаче, те разбират, че това лято, няма да е изпълнено със скука, като всяко друго, а ще бъде различно...
.
Ами, не беше моята чашка чай, както се казва.
.
Идеята за пет корици, според стихиите е страхотна, но те са просто обложки. Според мен, по - добре да беше една корица, но да беше качествена.
.
Книгата, за мен, беше детска. Персонажите не ме впечатлиха особено, освен Кирил. Той ми хареса от самото начало, с това какъв песимист беше и как иронизираше различните ситуации, беше истински. Кристина, обаче, въобще не я харесах, беше ми много пресилена. Привличането, което "уж" имаше между тях, за мен, не беше представено по подобаващ начин, особено, в началото, като ги беше срам да си признаят.
.
Отначало тръгна страхотно с пролога, а после, до края, така и не можа да ми хване интереса. За книга 300 стр., до средата нямаше никакво развитие и просто ми се искаше някак повече. Може би, проблема е в мен, че имах очаквания да ми хареса, дори в началото някак ми напомняше на нещо средно между "дивергенти" и "игрите на глада", но това отпадна в развитието на книгата. Все пак ще кажа, че като стихия най - много ми харесаха "огнените". Надявам се, в следващите книги да се разгърне потенциалът на историята, защото стилът на писане е много увлекателен.
.
От мен получава ⭐️⭐️⭐️, надявам се да няма засегнати, това е моето мнение.
.
Продължих, като си казах, важно е съдържанието.
.
В историята става въпрос за Кирил, който се съгласява да помага на баба си в къщата за гости, в селцето Бяла Гела, въпреки своето нежелание. Кирил среща своите приятели от детството, като това, което го учудва е, колко се е променила и разхубавила Кристина. (Единственият женски персонаж) Скоро обаче, те разбират, че това лято, няма да е изпълнено със скука, като всяко друго, а ще бъде различно...
.
Ами, не беше моята чашка чай, както се казва.
.
Идеята за пет корици, според стихиите е страхотна, но те са просто обложки. Според мен, по - добре да беше една корица, но да беше качествена.
.
Книгата, за мен, беше детска. Персонажите не ме впечатлиха особено, освен Кирил. Той ми хареса от самото начало, с това какъв песимист беше и как иронизираше различните ситуации, беше истински. Кристина, обаче, въобще не я харесах, беше ми много пресилена. Привличането, което "уж" имаше между тях, за мен, не беше представено по подобаващ начин, особено, в началото, като ги беше срам да си признаят.
.
Отначало тръгна страхотно с пролога, а после, до края, така и не можа да ми хване интереса. За книга 300 стр., до средата нямаше никакво развитие и просто ми се искаше някак повече. Може би, проблема е в мен, че имах очаквания да ми хареса, дори в началото някак ми напомняше на нещо средно между "дивергенти" и "игрите на глада", но това отпадна в развитието на книгата. Все пак ще кажа, че като стихия най - много ми харесаха "огнените". Надявам се, в следващите книги да се разгърне потенциалът на историята, защото стилът на писане е много увлекателен.
.
От мен получава ⭐️⭐️⭐️, надявам се да няма засегнати, това е моето мнение.
November 20, 2020
Сред богатия избор от жанрови четива в каталога на „Артлайн Студиос” започват все по-често да се появяват и заглавия от български автори, което е повод едновременно за радост и любопитство. А любопитството е още по-голямо, когато фентъзи роман излиза с не една, не две, а цели пет алтернативни корици! Именно такъв е случаят със „Стихия в кръвта” на Валентина Игнатова, книга първа от поредицата „Заветът”. Скучната и изпълнена с досадни задължения ваканция в едно родопско село скоро се превръща във вълнуващо свръхестествено тийн приключение, изпълнено с древни тайни и отприщени стихии.
Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Read
July 14, 2021"Стихия в кръвта" от Валентина Игнатова не е първата книга от български автор, която Артлайн издават. Тя е по-скоро част от нарастващата тенденция в техния каталог. И това ме радва изключително много. Още повече ме радва дизайна на корицата, който класически в стила на Артлайн има приятна заигравка. Първата книга от поредицата "Заветът" на Валентина Игнатова се предлага с пет различни дизайна на корицата - по една за всяка стихия. И да си призная, мъничко се радвам, че бях лишена от избор по време на поръчката си, защото не знам, дали щях да успея да взема решение. И още по-лошо, след това вероятно щях постоянно да се питам, защо не си взех другата. Иначе казано, всички варианти са суперски.
Книгата определено е насочена към по-младата читателска аудитория и спокойно влиза в очертанията на YA фентъзи жанра. Макар че наличието на петима главни герои все пак променя малко конфигурацията. И именно в това е силата й. Героите.
Валентина Игнатова е взела смело решение и го е реализирала прекрасно. Да създадеш, изградиш, въведеш и управляваш петима герои още с дебютния си роман, при това успешно и добре балансирано - мога само искрено да я поздравя!
Запознайте се с Кирил, Кристина, Николай и с близнаците Макс и Алекс. Началото на лятната ваканция е, последната за момчетата. И Кирил отново с неохота се съгласява да помогне на баба си с посетителите във вилата за гости в Бяла Гела. Не така си представя един млад мъж последното си свободно лято. Сезонът между ученическите и студентските години е по-специален. Той е в края на едно голямо пътуване. На прага между света на юношите и на възрастните. Всеки от нас в даден момент от живота си е бил там, в точно този момент. Или ще бъде. Но да се върнем на тези като мен, които вече са затворили вратата на юношеството си след себе си (или поне по официални данни).
В моменти като този ти се иска да правиш нещо различно от обикалянето на пещери и показването на забележителности на скучни туристи. Това е последното лято на детството. Иска ти се да празнуваш, да се забавляваш, да лудееш, да размахаш безгрижието си в лицето на света и да му изкрещиш свободата си.
Но когато баба ти кротко те помоли, а баща ти каже "Че какво друго ще правиш".. еми, да, какво друго да правиш. Отиваш.
Малко след пристигането си, когато Кирил тъкмо се видял със старите си приятели. Някои променени, други са си съвсем същите досадници. Тъкмо си е дал сметка, че малката и досадна лепка Кристина се е превърнала в красива и умна млада жена, от която вече не просто не искаш да се отървеш, ами напротив, търсиш някакъв завоалиран начин да й се натресеш, изглеждайки възможно най-небрежно. Та тъкмо каторгата вече не изглежда толкова тежка, когато му се натрисат двама немски учени и му обясняват, че трябва да замъкнат някакво изключително тежко, обемисто и както му се струва, напълно излишно, оборудване на най-неудобния чукар, в най-трудно достъпната пещера. По-точно Кристина им ги натриса. Но жени, какво да правиш.
От този момент нещата започват все повече да се объркват. Всичко се обръща с главата надолу и животът на петимата младежи вече никога няма да бъде същият. Ще трябва да се научат да работят заедно, нещо което в годините, в които човек най-силно се изгражда като индивидуалност, в които търси и намира себе си, е повече от трудно. Най-хубавото е, че Валентина Игнатова е успяла да улови всички тези нюанси, без да затъва в досадни и излишни обяснения или извадки от вътрешния свят на лирическия герой. Всичко това става ясно от поведението, от езика им, от маниерите и реакциите им. Словесните им битки и младежкия сарказъм бяха на ниво. Особено онзи нахакан, жаргонен стил на изразяване, който използват момчетата помежду си и аз толкова много харесвам.
Страхотен дебют на Валентина Игнатова, очаквам с нетърпение и следващите книги, надявам се да успее да запази този баланс. И тайничко си мисля, че ще нареди още тежести върху оста.
https://readersense.blogspot.com/2021...
Книгата определено е насочена към по-младата читателска аудитория и спокойно влиза в очертанията на YA фентъзи жанра. Макар че наличието на петима главни герои все пак променя малко конфигурацията. И именно в това е силата й. Героите.
Валентина Игнатова е взела смело решение и го е реализирала прекрасно. Да създадеш, изградиш, въведеш и управляваш петима герои още с дебютния си роман, при това успешно и добре балансирано - мога само искрено да я поздравя!
Запознайте се с Кирил, Кристина, Николай и с близнаците Макс и Алекс. Началото на лятната ваканция е, последната за момчетата. И Кирил отново с неохота се съгласява да помогне на баба си с посетителите във вилата за гости в Бяла Гела. Не така си представя един млад мъж последното си свободно лято. Сезонът между ученическите и студентските години е по-специален. Той е в края на едно голямо пътуване. На прага между света на юношите и на възрастните. Всеки от нас в даден момент от живота си е бил там, в точно този момент. Или ще бъде. Но да се върнем на тези като мен, които вече са затворили вратата на юношеството си след себе си (или поне по официални данни).
В моменти като този ти се иска да правиш нещо различно от обикалянето на пещери и показването на забележителности на скучни туристи. Това е последното лято на детството. Иска ти се да празнуваш, да се забавляваш, да лудееш, да размахаш безгрижието си в лицето на света и да му изкрещиш свободата си.
Но когато баба ти кротко те помоли, а баща ти каже "Че какво друго ще правиш".. еми, да, какво друго да правиш. Отиваш.
Малко след пристигането си, когато Кирил тъкмо се видял със старите си приятели. Някои променени, други са си съвсем същите досадници. Тъкмо си е дал сметка, че малката и досадна лепка Кристина се е превърнала в красива и умна млада жена, от която вече не просто не искаш да се отървеш, ами напротив, търсиш някакъв завоалиран начин да й се натресеш, изглеждайки възможно най-небрежно. Та тъкмо каторгата вече не изглежда толкова тежка, когато му се натрисат двама немски учени и му обясняват, че трябва да замъкнат някакво изключително тежко, обемисто и както му се струва, напълно излишно, оборудване на най-неудобния чукар, в най-трудно достъпната пещера. По-точно Кристина им ги натриса. Но жени, какво да правиш.
От този момент нещата започват все повече да се объркват. Всичко се обръща с главата надолу и животът на петимата младежи вече никога няма да бъде същият. Ще трябва да се научат да работят заедно, нещо което в годините, в които човек най-силно се изгражда като индивидуалност, в които търси и намира себе си, е повече от трудно. Най-хубавото е, че Валентина Игнатова е успяла да улови всички тези нюанси, без да затъва в досадни и излишни обяснения или извадки от вътрешния свят на лирическия герой. Всичко това става ясно от поведението, от езика им, от маниерите и реакциите им. Словесните им битки и младежкия сарказъм бяха на ниво. Особено онзи нахакан, жаргонен стил на изразяване, който използват момчетата помежду си и аз толкова много харесвам.
Страхотен дебют на Валентина Игнатова, очаквам с нетърпение и следващите книги, надявам се да успее да запази този баланс. И тайничко си мисля, че ще нареди още тежести върху оста.
https://readersense.blogspot.com/2021...
February 15, 2021
„Стихия в кръвта“ се превърна в новата ми любима книга на български писател. Въпреки че е едва от 300 страници Валентина Игнатова се е постарала хем да представи героите, хем да има действие, за да не скучае читателят. Книгата ме спечели още от самото начало с описанието на родопското село Бяла Гела и последвалата я история за петте стихии.
Любим персонаж от главните герои нямам, въпреки че най-симпатична ми е Кристина заради добротата ѝ, желанието ѝ да помага на всеки и, да, най-вече за това, че е единственото момиче в групата. Допаднаха ми обаче и Кирил, и Алекс. А от стихиите харесвам луната и водата, въпреки че са пълна противоположност.
Идеята книгата да се продава с пет различни корици е оригинална и се надявам и следващите книги от поредицата да бъдат по същия начин.
Любим персонаж от главните герои нямам, въпреки че най-симпатична ми е Кристина заради добротата ѝ, желанието ѝ да помага на всеки и, да, най-вече за това, че е единственото момиче в групата. Допаднаха ми обаче и Кирил, и Алекс. А от стихиите харесвам луната и водата, въпреки че са пълна противоположност.
Идеята книгата да се продава с пет различни корици е оригинална и се надявам и следващите книги от поредицата да бъдат по същия начин.
May 12, 2021
Хареса ми като цяло книгата и бих прочела и втора част. Сюжетът е интересен, оригинален и държи в напрежение. Искаше ми се въвеждащата част да беше малко по-кратка - на места ми идваха твърде много разговорите между героите, описанията на безбройните им ежедневни дейности и тн - и стихиите да се бяха появили малко по-рано, тъй като с тяхното присъствие историята наистина ме грабна. Уви, тъкмо ме грабна и свърши....:) Характерите на героите са добре описани, достатъчно отличими един от друг, с изключение на Кристина, която ми стоеше блудкава и неестествена през цялото време. Липсваше ми една хубава любовна история в целия екшън - това между Кристина и Кирил не разбрах какво точно беше. Може би ще се доразвие във втората част. Другият момент, който на мен лично не ми допадна и ми попречи да се вживея добре в героите, е постоянната смяна на гледната точка(от параграф на параграф). Авторката така е преценила, много са героите, и вероятно на някои читатели това ще им хареса, но за мен е малко препъни камък.
Затворих последната страница с чувство на удовлетворение и много голямо желание да разбера какво ще се случи по-нататък :)
Затворих последната страница с чувство на удовлетворение и много голямо желание да разбера какво ще се случи по-нататък :)
January 9, 2021
Книгата ми хареса. Признавам, жанрът не е сред първите ми избори, но бях любопитна да прочета нещо подобно от български автор. В началото книгата ми вървеше сравнително мудно, но малко преди средата сюжетът избухна и с удоволствие прочетох всяка страница до самия край. Героите ми допаднаха в голяма степен, най-много Кирил, най-малко Кристина. Надявам се в следващите части тя да се развие в силен женски характер. Харесаха ми диалозите, в голяма степен звучаха убедително, което съм срещала като проблем при дебютни книги. Надявам се Валентина Игнатова скоро да ни зарадва с втора част.
January 31, 2025
Не мога да повярвам какво си причиних. Стереотип след стереотип, едни и същи епитети, на всеки две страници едно и също нещо…
August 21, 2021
Въпреки, че бях подготвена за това произведение, да го прочетеш сам е.... изцяло различно преживяване.
Разбирам какво е искала да постигне авторката – тропата за „намереното семейство“ или found family, е довела до обичани от мнозина книги, филми, игри и прочие. Отделно да дадеш на героите си уменията да контролират елементите също би трябвало да е сравнително лесно начинание, при страхотни примери като Avatar the last airbender, W.I.T.C.H, Гриша трилогията на Лий Бардуго, The dragon prince и прочие. Да не говорим, че там героите са на подобна възраст.
Какво може да се обърка? Е, очевидно много неща.
Героите за съжаление не мога да нарека повече от карикатури.
Съжалявам, че имаше само един главен женски персонаж, и то използван повече като средство останалите „водещи“ да задоволяват извън страниците нагоните си. Честно казано трябваше да се уверявам на няколко пъти, че авторът е в действителност жена. Особено когато един от „главните“ съжалява, че е твърде плах да „промие мозъка“ на произволна туристка и да я вкара в леглото. Аз лично това го асоциирам с не много законни дейности. Но, очевидно стереотипите се коренят дълбоко.
Що се отнася до останалите персонажи – една-две отличителни черти на характера не стигат да се изгради пълноценна личност.
Кирил е типичното Мери Сю, което въпреки, че няма опит, изпълнява почти перфектно всяко задание. Мигновено може да се справи срещу убиец с години опит зад гърба си, въпреки, че никога не е боравил с оръжие. И се справя повече от чудесно срещу основния антагонист, пак, въпреки липсата си на какъвто и да било опит.
И свързващият всички елемент, включително и за древните могъщи духове – хормони. Не мога да приема разговорите им на сериозно. И взаимоотношенията им. Никога не съм срещала компания, която да се държи така. И искрено се надявам, ако има, да не срещам.
Сюжетът е абсолютно недовършен. И да, дори в една поредица, всяка книга трябва да има своите стъпки през които да премине, за да се нарече „завършена“. Тази книга, бих казала, че е едва първата трета от пълноценна история. Магическите сили се появяват твърде късно, а страниците биват запълнени с безсмислени и ненужни флиртувания и зяпане на чуждите тела.
Светът, дори и по-достъпен, с това, че е познатата ни родина, пак не мога да го приема на сериозно. Най-вече заради липсата на логика. Очаквате някак да повярвам, че през границата нелегално са влезли поне дузина бронирани военни коли и са успели някак да стигнат до „закътано и китно“ планинско селце на майната си без да бъдат забелязани, разпитвани и т.н.
Изпълнението също има своите проблеми. Гледните точки се менят една след друга като въртележка, чиито вериги са преплетени. Темпото върви или твърде бързо, или твърде мудно и забавено от ненужни сцени. А относно стила – имам чувството, че авторката се е престарала с това да ни покаже ежедневния жаргон на тийнейджърите. Ако беше поръсено тук-таме като подправка, щеше да работи. Но в сегашният си вариант е просто досадно и трудно на моменти за четене.
Виждам потенциал в авторката, така че силно се надявам да се подобри за в бъдеще, ако наблегне на темпото, развитието на герите и се фокусира върху сюжета.
Разбирам какво е искала да постигне авторката – тропата за „намереното семейство“ или found family, е довела до обичани от мнозина книги, филми, игри и прочие. Отделно да дадеш на героите си уменията да контролират елементите също би трябвало да е сравнително лесно начинание, при страхотни примери като Avatar the last airbender, W.I.T.C.H, Гриша трилогията на Лий Бардуго, The dragon prince и прочие. Да не говорим, че там героите са на подобна възраст.
Какво може да се обърка? Е, очевидно много неща.
Героите за съжаление не мога да нарека повече от карикатури.
Съжалявам, че имаше само един главен женски персонаж, и то използван повече като средство останалите „водещи“ да задоволяват извън страниците нагоните си. Честно казано трябваше да се уверявам на няколко пъти, че авторът е в действителност жена. Особено когато един от „главните“ съжалява, че е твърде плах да „промие мозъка“ на произволна туристка и да я вкара в леглото. Аз лично това го асоциирам с не много законни дейности. Но, очевидно стереотипите се коренят дълбоко.
Що се отнася до останалите персонажи – една-две отличителни черти на характера не стигат да се изгради пълноценна личност.
Кирил е типичното Мери Сю, което въпреки, че няма опит, изпълнява почти перфектно всяко задание. Мигновено може да се справи срещу убиец с години опит зад гърба си, въпреки, че никога не е боравил с оръжие. И се справя повече от чудесно срещу основния антагонист, пак, въпреки липсата си на какъвто и да било опит.
И свързващият всички елемент, включително и за древните могъщи духове – хормони. Не мога да приема разговорите им на сериозно. И взаимоотношенията им. Никога не съм срещала компания, която да се държи така. И искрено се надявам, ако има, да не срещам.
Сюжетът е абсолютно недовършен. И да, дори в една поредица, всяка книга трябва да има своите стъпки през които да премине, за да се нарече „завършена“. Тази книга, бих казала, че е едва първата трета от пълноценна история. Магическите сили се появяват твърде късно, а страниците биват запълнени с безсмислени и ненужни флиртувания и зяпане на чуждите тела.
Светът, дори и по-достъпен, с това, че е познатата ни родина, пак не мога да го приема на сериозно. Най-вече заради липсата на логика. Очаквате някак да повярвам, че през границата нелегално са влезли поне дузина бронирани военни коли и са успели някак да стигнат до „закътано и китно“ планинско селце на майната си без да бъдат забелязани, разпитвани и т.н.
Изпълнението също има своите проблеми. Гледните точки се менят една след друга като въртележка, чиито вериги са преплетени. Темпото върви или твърде бързо, или твърде мудно и забавено от ненужни сцени. А относно стила – имам чувството, че авторката се е престарала с това да ни покаже ежедневния жаргон на тийнейджърите. Ако беше поръсено тук-таме като подправка, щеше да работи. Но в сегашният си вариант е просто досадно и трудно на моменти за четене.
Виждам потенциал в авторката, така че силно се надявам да се подобри за в бъдеще, ако наблегне на темпото, развитието на герите и се фокусира върху сюжета.
November 15, 2020
Доста силно начало с пролога и бих се радвал да прочета отделна книга само за събитията именно от него, би се получило едно епично фентази.
Тийнеджърските книги не са моето нещо, но елемента със стихиите ми допадна и балансираха нещата.
Като цяло книгата ми допадна. Вървеше приятно. Имаше си интересните и забавни моменти, някои неща бяха малко по-бавни, но не ми развалиха четенето.
Краят на книгата беше в типичния стил на американски сериал с брутален клифхенгър за втори сезон/втората книга. Очаквам с нетърпение. ;)
Тийнеджърските книги не са моето нещо, но елемента със стихиите ми допадна и балансираха нещата.
Като цяло книгата ми допадна. Вървеше приятно. Имаше си интересните и забавни моменти, някои неща бяха малко по-бавни, но не ми развалиха четенето.
Краят на книгата беше в типичния стил на американски сериал с брутален клифхенгър за втори сезон/втората книга. Очаквам с нетърпение. ;)
March 21, 2021
Много се радвам че, прибавих още един български автор към колекцията си от любими български книги. Тази книга се оказа че е от този тип, който четеш и харесваш или не харесваш, средно положение няма. Или поне аз останах с такова мнение след няколко прочетени ревюта. Лично аз съм от тези на които им хареса.
Имаме една групичка от 5 младежи, които се събират за лятната ваканция в село Бяла Гела. Кирил е на първа линия - той ще помага на баба си, тъй като селцето е превърнато е туристически център, а той е доста добре запознат с околността и планините. След доста дълго се появява отново и Кристина, върнала се в старото си село със задачата да превежда на двама немски изследователи. Близнаците и големи мои любимци Александър и Максим, също се завръщат, като искам да ви кажа че, наистина са големи образи и съм се смяла със сълзи с тях. И накрая, но не на последно място е Николай - малко особен и в първият момент, изглежда сякаш не на място също се включва в малката групичка.
Колкото до двамата немски изследователи - те ще създадат големи проблеми и покрай тях, младежите ще преживеят доста, но и ще се сдобият с нови и древни магически сили.
След като се събират всички и заедно с изследователите тръгват към планината която трябва да изкачат и да влязат вътре за да намерят мястото на този тайнствен и магичен култ. От там и започват големите проблеми, оказва се че учените и най-вече Гюнтер, има доста зъл план. Целта му е след като намерят мястото където трябва да се проведе определен ритуал чрез който да събуди пет древни воини с нечувани дарби, обмисля и да си присвой силите им и всъщност всичко което може да вземе от тях.
Само че, нито Кирил, близнаците или пък останалите от групичката ще стоят безучастно и ще гледат как се разрушава защитен обект, излагат се на опасност и любимите им хора. Без да навлизам в подробности ще споделя че в стечение на обстоятелствата младежите успяват да събудят воините и тогава става още по-интересно...
Както вече споменах на мен историята много ми хареса, много се смях, забавлявах се и самата идея ми допадна. Авторката определено много се е постарала да свърже петте стихии със младежите, да си подхождат и всичко което е изградила е направено по-много увличащ начин. Стилът и на писане също много ми допадна, лесно достъпен и бързо се чете. Смятам че да се изгради един образ, било визия, характер и да му вдъхнеш живец, никак не е лесно, а тук имаме цели 5 и всеки един от тях се откроява по-свое му. Края на книгата много ми хареса, накараме хем да чакам с нетърпение продължението, хем пък и ми остави достатъчно търпение...Това не ми се случва често. Също така искам да спомена и кориците, защото те са пет. Всяка една стихия и глен от групичката си имат корица, а коя ще си избереш ти? Лично аз изкарах късмет... признавам си че, си взех оранжевата корица, защото това е любимият ми цвят. А се оказа че, тя е й корицата на Кирил, а след близнаците, той е другият ми любим герой.
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
Имаме една групичка от 5 младежи, които се събират за лятната ваканция в село Бяла Гела. Кирил е на първа линия - той ще помага на баба си, тъй като селцето е превърнато е туристически център, а той е доста добре запознат с околността и планините. След доста дълго се появява отново и Кристина, върнала се в старото си село със задачата да превежда на двама немски изследователи. Близнаците и големи мои любимци Александър и Максим, също се завръщат, като искам да ви кажа че, наистина са големи образи и съм се смяла със сълзи с тях. И накрая, но не на последно място е Николай - малко особен и в първият момент, изглежда сякаш не на място също се включва в малката групичка.
Колкото до двамата немски изследователи - те ще създадат големи проблеми и покрай тях, младежите ще преживеят доста, но и ще се сдобият с нови и древни магически сили.
След като се събират всички и заедно с изследователите тръгват към планината която трябва да изкачат и да влязат вътре за да намерят мястото на този тайнствен и магичен култ. От там и започват големите проблеми, оказва се че учените и най-вече Гюнтер, има доста зъл план. Целта му е след като намерят мястото където трябва да се проведе определен ритуал чрез който да събуди пет древни воини с нечувани дарби, обмисля и да си присвой силите им и всъщност всичко което може да вземе от тях.
Само че, нито Кирил, близнаците или пък останалите от групичката ще стоят безучастно и ще гледат как се разрушава защитен обект, излагат се на опасност и любимите им хора. Без да навлизам в подробности ще споделя че в стечение на обстоятелствата младежите успяват да събудят воините и тогава става още по-интересно...
Както вече споменах на мен историята много ми хареса, много се смях, забавлявах се и самата идея ми допадна. Авторката определено много се е постарала да свърже петте стихии със младежите, да си подхождат и всичко което е изградила е направено по-много увличащ начин. Стилът и на писане също много ми допадна, лесно достъпен и бързо се чете. Смятам че да се изгради един образ, било визия, характер и да му вдъхнеш живец, никак не е лесно, а тук имаме цели 5 и всеки един от тях се откроява по-свое му. Края на книгата много ми хареса, накараме хем да чакам с нетърпение продължението, хем пък и ми остави достатъчно търпение...Това не ми се случва често. Също така искам да спомена и кориците, защото те са пет. Всяка една стихия и глен от групичката си имат корица, а коя ще си избереш ти? Лично аз изкарах късмет... признавам си че, си взех оранжевата корица, защото това е любимият ми цвят. А се оказа че, тя е й корицата на Кирил, а след близнаците, той е другият ми любим герой.
--- --- --- --- ---
Благодаря Ви, за отделеното време!!!
November 3, 2020
Хареса ми и за първа книга беше наистина добра. Но можеше и по-добре да е. 🙂
May 11, 2022
Video review : https://www.youtube.com/watch?v=ONlBa...
Displaying 1 - 19 of 19 reviews