What do you think?
Rate this book
списание към книги-игри.бг #14
Списание за книги-игри
В брой 14 на Списание за книги-игри ви очакват 9 интерактивни произведения от цели 7 държави – Франция, Великобритания, САЩ, Полша, Русия, Германия и, разбира се, България.
„Фанфаре“ е нов разказ-игра от французина Ерик Берт – авторът на „Герои“, носител на наградата Златна Никса през 2015 г. Тази нестандартна смесица между митологично фентъзи и киберпънк използва сходна механика, в която избираш кои от героите си на коя мисия да изпратиш. Преводът е дело на Николай Гьошев – Никсата, редактор е Ал Торо, а илюстратор – Светлана Паунова Мурджева (Сара Дженит).
Другият водещ разказ-игра на броя е „Аленият крадец“ на англичанина Рамзи Дъф. Главният герой в тази остроумна стиймпънк мистерия е набеден за именит крадец. По петите му ще бъдат полицията и престъпният свят, докато се опитва да избяга и да разреши загадката „защо точно аз?“. Този разказ-игра е класиран на 2-ро място в конкурса Windhammer през 2013 г.
В рубриката Windhammer 1st prize ви представяме победителя от 2012 г.: „Последно заплащане“ на американеца Закари Каранго. В този футуристичен екшън ще влезете в ролята на вече „пенсиониран“ наемен убиец, принудително върнат да извърши една последна поръчка, всъщност три поръчки... и нещата съвсем няма да са толкова прости, колкото изглеждат.
Третият разказ от германски автор, който ви представяме в Списанието, е „Фюракс“ на Фалко Кьотер. Завладяваща фентъзи история, в която едноименният герой ще има една нощ, за да изплати дълговете си, натрупани от хазарт, или да умре от ръцете на лихварите си.
Мария Ерошкина (Kadena) от руската фен-общност участва с разказа-игра „Кой сте вие, господин Лъвкрафт“ – носител на 2-ро място от конкурс на тема Хелоуин. В нощта на Вси светии главният герой призовава духа на Хауърд Филипс Лъвкрафт, а историята несъмнено ще допадне на феновете на майстора на космическия хорър. В Няколко думи от автора ще прочетете подробности за авторката и руската общност.
Една от темите на броя е свързана с книгите-игри в Полша, затова ви представяме и разказа-игра на Бенямин Мушински от братството там – „Частно разследване“. Действието се развива в алтернативна вселена: Втората световна война се е развила по различен начин и Великобритания е станала съюзник на Хитлер. На Острова се е установил тоталитарен режим сякаш взет от „1984“ на Оруел. Главният герой е служител на Института, организация, която има огромна власт, но има своите лични проблеми.
Традиционното българско произведение в броя идва от конкурса Вълшебен зар 2019. Гален Монев прави своя дългоочакван дебют с леката спортна история „Мачът с шампионите“. Произведението премина през доста редакционни промени и в крайна сметка стана колкото футболно, толкова и купонджийско.
Ваян Дечков е подготвил втора част от нестандартната крими серия „New Noir Investigations“. Нелишеният от пороци частен детектив – главен герой на тази интерактивна история – отново е нает от фаталната Леонора, но този път залозите са доста по-високи.
За любителите на олд-скуул приключенията сме подготвили краткия разказ-игра „Островът на илюзиите“ от Дейв Морис и Оливър Джонсън. Зъл магьосник отвлича принцесата, която трябва да бъде спасена, преди да е станало твърде късно.
Това произведение е част от централната тема на броя, посветена на световно известния автор на книги-игри Дейв Морис. Подготвили сме негов материал за рубриката От кухнята на майстора и ексклузивно интервю специално за нашите читатели, взето от чикагския ни кореспондент Петър Агапов.
Разбира се, в списанието не липсват и останалите традиционни рубрики: в Наше село има истинско журналистическо разследване за корените на жанра у нас, в Братя по меч и магия правим обзор на жанра в Полша, в Новини от света се събра учудващо много материал като за година на криза, в Игротека ще намерите продължението на „Мините на Алдара“, а българското интервю в броя е с един от най-обичаните автори от Първата вълна – Робърт Блонд.
„Фанфаре“ е нов разказ-игра от французина Ерик Берт – авторът на „Герои“, носител на наградата Златна Никса през 2015 г. Тази нестандартна смесица между митологично фентъзи и киберпънк използва сходна механика, в която избираш кои от героите си на коя мисия да изпратиш. Преводът е дело на Николай Гьошев – Никсата, редактор е Ал Торо, а илюстратор – Светлана Паунова Мурджева (Сара Дженит).
Другият водещ разказ-игра на броя е „Аленият крадец“ на англичанина Рамзи Дъф. Главният герой в тази остроумна стиймпънк мистерия е набеден за именит крадец. По петите му ще бъдат полицията и престъпният свят, докато се опитва да избяга и да разреши загадката „защо точно аз?“. Този разказ-игра е класиран на 2-ро място в конкурса Windhammer през 2013 г.
В рубриката Windhammer 1st prize ви представяме победителя от 2012 г.: „Последно заплащане“ на американеца Закари Каранго. В този футуристичен екшън ще влезете в ролята на вече „пенсиониран“ наемен убиец, принудително върнат да извърши една последна поръчка, всъщност три поръчки... и нещата съвсем няма да са толкова прости, колкото изглеждат.
Третият разказ от германски автор, който ви представяме в Списанието, е „Фюракс“ на Фалко Кьотер. Завладяваща фентъзи история, в която едноименният герой ще има една нощ, за да изплати дълговете си, натрупани от хазарт, или да умре от ръцете на лихварите си.
Мария Ерошкина (Kadena) от руската фен-общност участва с разказа-игра „Кой сте вие, господин Лъвкрафт“ – носител на 2-ро място от конкурс на тема Хелоуин. В нощта на Вси светии главният герой призовава духа на Хауърд Филипс Лъвкрафт, а историята несъмнено ще допадне на феновете на майстора на космическия хорър. В Няколко думи от автора ще прочетете подробности за авторката и руската общност.
Една от темите на броя е свързана с книгите-игри в Полша, затова ви представяме и разказа-игра на Бенямин Мушински от братството там – „Частно разследване“. Действието се развива в алтернативна вселена: Втората световна война се е развила по различен начин и Великобритания е станала съюзник на Хитлер. На Острова се е установил тоталитарен режим сякаш взет от „1984“ на Оруел. Главният герой е служител на Института, организация, която има огромна власт, но има своите лични проблеми.
Традиционното българско произведение в броя идва от конкурса Вълшебен зар 2019. Гален Монев прави своя дългоочакван дебют с леката спортна история „Мачът с шампионите“. Произведението премина през доста редакционни промени и в крайна сметка стана колкото футболно, толкова и купонджийско.
Ваян Дечков е подготвил втора част от нестандартната крими серия „New Noir Investigations“. Нелишеният от пороци частен детектив – главен герой на тази интерактивна история – отново е нает от фаталната Леонора, но този път залозите са доста по-високи.
За любителите на олд-скуул приключенията сме подготвили краткия разказ-игра „Островът на илюзиите“ от Дейв Морис и Оливър Джонсън. Зъл магьосник отвлича принцесата, която трябва да бъде спасена, преди да е станало твърде късно.
Това произведение е част от централната тема на броя, посветена на световно известния автор на книги-игри Дейв Морис. Подготвили сме негов материал за рубриката От кухнята на майстора и ексклузивно интервю специално за нашите читатели, взето от чикагския ни кореспондент Петър Агапов.
Разбира се, в списанието не липсват и останалите традиционни рубрики: в Наше село има истинско журналистическо разследване за корените на жанра у нас, в Братя по меч и магия правим обзор на жанра в Полша, в Новини от света се събра учудващо много материал като за година на криза, в Игротека ще намерите продължението на „Мините на Алдара“, а българското интервю в броя е с един от най-обичаните автори от Първата вълна – Робърт Блонд.
Paperback
Published November 6, 2020
1 person is currently reading
4 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
November 11, 2020
От форумната тема:
Корицата за мен е добра. Вътрешните илюстрации също са прилични и обогатяват броя, макар че си личи (или поне на мен така ми се струва), че не е вложен толкова труд по тях, колкото в някои от предните броеве - по-скоро имаме по няколко отделни елемента за произведението, отколкото по-сложни илюстрирани сцени и т.н. И може би това е по-разумно, защото все пак трябва да се търси сравнително бюджетен вариант. Тези на Dean Spencer за мен са ниво над останалите в броя, но пък това не прави останалите лоши.
Фанфаре
Нестандартно фентъзи, в което ще трябва да разпределите група митологични/фентъзи същества по задачи в един свят, в който са смесени науката и магията и тези създания живеят в общество и хармония помежду си и с хората.
"Герои" определено ми хареса, но далеч не съм от хората, които считат това произведение за едно от най-добрите у нас, пък дори и в рамките на годината му на издаване. Все пак, Ерик Берт предлага по-нестандартен геймплей, който те увлича и те кара да преиграеш толкова пъти книгите му, че да откриеш всяка тяхна тайна. Това е постигнал и във "Фанфаре", макар тя да е една идея по-слаба от "Герои" за мен. Концепцията за героите и света са интересни, но не са достатъчно разгърнати (например в сравнение с "Герои"), а и изказът е много завъртян и недоизчистен, така че е малко трудно човек да разбере пълноценно какво се случва. Авторът е избрал вместо пряко да предава интересните елементи да го описва индиректно и през погледа на някой от героите, което би било добре при по-плавен темп, но идва прекалено ударно в началото, а и като цяло. Това произведение като цяло е имало нужда от доста стабилна литературна редакция, по мое мнение, за да стане по-четивно, но дори и с нея, пак щеше да е леко тегаво в това отношение.
Геймплеят при първо четене е безсмислен, тук играта е най-вече да си извлечете цялата информация от книгата и да се опитате да наредите пъзела най-оптимално. Изборите, като при "Герои" са кого къде да пратите, но нямате как да знаете кои са правилните решения. Малко като логическа или дори предимно математическа загадка, а при първо четене всичките ви параметри са неизвестни. Въпреки, че съм редактирал геймплея под лупа, пак не успях да я мина на първо четене, защото то просто няма как да запомниш правилен от грешен избор, освен ако не наизустиш кой от 9-те героя в коя от локациите какво му се случва. Препоръчвам ви да играете за постиженията при второ-трето разиграване, това е истинското предизвикателство. А който не обича такъв тип игри - ами, едва ли Фанфаре ще е неговото нещо.
Аленият крадец
Съгласен съм с редакционното - това (до момента) е най-доборото в броя. Много приятно като литература, текстът е гладък и остроумен; по-скоро лековат, определено и наивен - не трябва да се взема супер насериозно или да се търсят някакви кой знае какви кусури. Светът е интересен, сюжетно и стилово са смесени стиймпънк свят с малко ноар, а самият ален крадец (който не е главният герой) има нотки от "V for Vendetta" - мистериозна, интелигентна, пъргава, поетично и анархистично настроена личност, но и с някакъв морал. Рядко се смея на глас на книга, но тази ме разсмя, ще си позволя да цитирам абзаца, не е спойлър за нищо, като цяло целият 66-ти епизод е много добър:
"- Не знам къде е - отвръщаш, а Макган въздъхва и започва да разкопчава ризата си. Това започва да те тревожи.
- Да ви разкажа ли една история, мосю Бьотроле? - пита той.
- Предпочитам да го направите облечен - отговаряш нервно."
Играта също не е лоша. Има много скрити преходи, скрити под симпатични, макар и лесни загадки. За съжаление една от задължителните такива е леко счупена, така че вижте ератата преди да я играете. Ще похвърляте зарче, ще попреиграете, докато направите нещата в правилния ред и така.
Последно заплащане
Ще започна с това, че произведението наистина е най-доброто на Каранго, което от моята уста не значи много, защото винаги съм считал неговите книги-игри за дъното на списанието (като отбелязвам, че все пак има и разкази на други автори, които се вкопават и по-надолу). "Последно заплащане" е прилична и си заслужава страниците, заделени за нея. Светът е относително интересен, представям си го като някакъв хибрид между "Блейд рънър" и "Универсален войник". Главният герой е наемен убиец - машина за убиване с три цели, които трябва да удари. Литературата е на много ниско ниво във всеки аспект (сюжет, описателност, стил), но не дразни и няма някакви претенции. Чете се лесно. Системата за битки е доста нестандартна и ми беше любопитно да я видя и поиграя. Една звездичка нагоре и за допълнителната "мисия" и алтернативен край при много успешно изиграване, което ще ви стимулира да изровичкате произведението из основи, т.е. да преиграете поне 1-2 пъти след първия си успешен финал.
Новините от света както винаги ми бяха интересни, интервюто с Блонд е добро и се смях и там също - искаше ми се да каже повече, но и тези кратки отговори са съдържателни. За мен допълнителните материали винаги са били каймакът на списанието. Журналистическото разследване за "Огнена пустиня" като цяло е интересна новост; аз самият не съм толкова супер разтърсен от това дали теорията вътре ще излезе вярна или не, но пък ми беше любопитно да го прочета - също хубав материал.
Частно разследване
Също както Киро, и мен ме грабна стилът на това произведение. Литературата беше на добро ниво - интригуващ сетинг; главен герой с някаква плътност, характер, недостатъци; приятно развити сцени; сюжет, поставящ доста въпроси, които да ти се иска да разгадаеш. Изборите също ми бяха относително интересни.
Минах я от първия път с най-добър резултат, но на практика нищо не успях да науча и си казах - хитрецо ти Мушински, пускаш ме да стигна до епипога, но истинската победа си покрил вътре из книгата. И я препрочетох, като този път изрових всичко вътре и... отново не получих отговор на нищо.
Ами, жалко. Произведението показва потенциал, но се усеща повече като демо на нещо, отколкото като завършено произведение, защото на практика не се стига до никаква развръзка по никоя от сюжетните нишки и в тази си форма до голяма степен те оставя с чувството за загубено, макар и не зле прекарано време.
Кой сте вие, господин Лъвкрафт
Първо, това е една нестандартна книга-игра, в която няма точно игра, а, в традициите на Сим Николов, си избираш какво точно да стане и то става. Още по-особено е, защото е в диалог - ти задаваш въпроси като главен герой и си отговаряш на тях от името на събеседника си. Иначе като ниво на текста е приятно, стилово има препратки към Лъвкрафт, но си остава странен експериментален формат - без игра и в общи линии без сюжет. Заглавието много точно го описва - измисляте си интересна история за това кой и какъв е бил Лъвкрафт :)
Фюракс
Тази книга-игра далеч не е нещо ужасяващо, но и нищо не ми даде. Плоски герои в безличен фентъзи свят с много базово ниво на текста и възможно най-клиширан сюжет, също толкова и наивен. За съжаление и изборите, и играта не предлагат абсолютно нищо интересно, в това число и загадката в края (елементарен танграм в неприятна хартиена форма).
Мачът на шампионите
За два епизода това беше "Дон Мон", след това още няколко епизода (практически 1 избор) беше "Финалът" и след това приключи. Стилът беше забавен, според мен ако Монев напише нещо в този дух, има шанс да се получи готино. Основният избор в играта е горе долу безсмислено дава една камара различни опции, които се оказват едни и същи - щеше да е достатъчно да се сведат до три варианта - връщаш, подаваш напред или биеш.
New Noir Investigation
Това е почти чист разказ, има един избор вътре - в коя от три локации да отидеш, без да е прекалено информиран. Добрата новина е, че се усеща напредък в чисто литературен план - най-вече в посока изграждане на главен герой и атмосфера. Сюжетът не е нищо особено и има странности в него.
Мините на Алдара II
Трудно ми е да видя много плюсове тук, освен че текстът сам по себе си е ок - непретенциозна фентъзи историйка (история е силно казано, по-скоро "случка"). Не мога да видя за кого са предназначени книги-игри със страница и половина правила за страница и половина игра. Има предмети от минало приключение, които не помните и не ви трябват за това; има правила за придвижване и карта, които са също ненужни - реално имате един избор и той е дали да посетите обект 4 или 5. Същото е за правилата за товар. И накрая, правила за битки, които са доста неясно обяснени и още повече, че се трупат още правила за втората битка. Важно е да се отбележи, че тези правила не водят до някакви итнересни избори или геймплей, просто ви карат да си упражните математиката за 2ри клас и да похвърляте зарове, което означава, че дори най-елементарната система би свършила същата работа.
Според мен ако Ваян поизчисти правилата, махне характерните за него напълно излишни усложнявания и направи едно 200 епизодно приключение в същия стил, ще може да се развие цялостен сюжет и има потенциал да се получи читаво, а играчът ще има време да навлезе в атмосферата и ще има смисъл да учи правилата.Може да стане добра игра и историйка от това и написаното не е неприятно. Но тези миниатюри... не знам какъв е смисълът в тях...
Интервюто с Дейв Морис е интересно, макар че можеше да се зададат доста по-интересни въпроси - по 4 различни начина се пита за настоящите и бъдещите му творчески проекти и той човека си повтаря един и същи отговор. Материалът му за "От кухнята на майстора" е добър, рядко съм бил по-съгласен с някого какво трябва да бъде една книга-игра в 21 век - че системно ориентираните зарометачки и FF нямат потенциал да се мерят с компютърните игри и литературата в една книга-игра трябва да е колкото се може по-добра, защото ако няма литературна стойност, губи битката отвсяктде Това го повтарям и аз 10 години. Не съм съгласен, че в компютърните игри е изключително трудно и скъпо да се създаде огромен свят - това беше вярно преди десет години, но в момента човек с въображение и време, предвид огромния набор от инструменти и готови asset-и може да направи феноменални неща и сам.
"Островът на илюзиите" идва като някаква подигравка след горния материал - миниатюра, лишена от литература, която сигурно е писана преди поне 30 години. Ок е в това, което се опитва да бъде, но то не е много - бърза и елементарна история за спасяване на принцеса от зъл магьосник, с не повече от 2-3 интересни избора в рамките на изиграване и малко мятане на зарче. Не е неприятна, става, но мнението ми тук е като за "Фюракс" - нищо ново или интересно.
В заключение, това е един от по-читавите броеве на списанието, може би малко по-добър от бр. 13 и малко по-слаб от бр. 12, но кажи речи на това ниво. Водещите книги-игри за мен са добри в това, което се опитват да бъдат, експериментите са що годе интересни. Личният ми фаворит за броя е "Аленият крадец". Най-интересното за мен, както винаги, са си допълнителните материали. Нямаше нещо, което да е отблъскващо или фрустриращо, но отново има много произведения, които се чувстват повече като парче от нещо, отколкото като завършено произведение, било то и миниатюра.
Корицата за мен е добра. Вътрешните илюстрации също са прилични и обогатяват броя, макар че си личи (или поне на мен така ми се струва), че не е вложен толкова труд по тях, колкото в някои от предните броеве - по-скоро имаме по няколко отделни елемента за произведението, отколкото по-сложни илюстрирани сцени и т.н. И може би това е по-разумно, защото все пак трябва да се търси сравнително бюджетен вариант. Тези на Dean Spencer за мен са ниво над останалите в броя, но пък това не прави останалите лоши.
Фанфаре
Нестандартно фентъзи, в което ще трябва да разпределите група митологични/фентъзи същества по задачи в един свят, в който са смесени науката и магията и тези създания живеят в общество и хармония помежду си и с хората.
"Герои" определено ми хареса, но далеч не съм от хората, които считат това произведение за едно от най-добрите у нас, пък дори и в рамките на годината му на издаване. Все пак, Ерик Берт предлага по-нестандартен геймплей, който те увлича и те кара да преиграеш толкова пъти книгите му, че да откриеш всяка тяхна тайна. Това е постигнал и във "Фанфаре", макар тя да е една идея по-слаба от "Герои" за мен. Концепцията за героите и света са интересни, но не са достатъчно разгърнати (например в сравнение с "Герои"), а и изказът е много завъртян и недоизчистен, така че е малко трудно човек да разбере пълноценно какво се случва. Авторът е избрал вместо пряко да предава интересните елементи да го описва индиректно и през погледа на някой от героите, което би било добре при по-плавен темп, но идва прекалено ударно в началото, а и като цяло. Това произведение като цяло е имало нужда от доста стабилна литературна редакция, по мое мнение, за да стане по-четивно, но дори и с нея, пак щеше да е леко тегаво в това отношение.
Геймплеят при първо четене е безсмислен, тук играта е най-вече да си извлечете цялата информация от книгата и да се опитате да наредите пъзела най-оптимално. Изборите, като при "Герои" са кого къде да пратите, но нямате как да знаете кои са правилните решения. Малко като логическа или дори предимно математическа загадка, а при първо четене всичките ви параметри са неизвестни. Въпреки, че съм редактирал геймплея под лупа, пак не успях да я мина на първо четене, защото то просто няма как да запомниш правилен от грешен избор, освен ако не наизустиш кой от 9-те героя в коя от локациите какво му се случва. Препоръчвам ви да играете за постиженията при второ-трето разиграване, това е истинското предизвикателство. А който не обича такъв тип игри - ами, едва ли Фанфаре ще е неговото нещо.
Аленият крадец
Съгласен съм с редакционното - това (до момента) е най-доборото в броя. Много приятно като литература, текстът е гладък и остроумен; по-скоро лековат, определено и наивен - не трябва да се взема супер насериозно или да се търсят някакви кой знае какви кусури. Светът е интересен, сюжетно и стилово са смесени стиймпънк свят с малко ноар, а самият ален крадец (който не е главният герой) има нотки от "V for Vendetta" - мистериозна, интелигентна, пъргава, поетично и анархистично настроена личност, но и с някакъв морал. Рядко се смея на глас на книга, но тази ме разсмя, ще си позволя да цитирам абзаца, не е спойлър за нищо, като цяло целият 66-ти епизод е много добър:
"- Не знам къде е - отвръщаш, а Макган въздъхва и започва да разкопчава ризата си. Това започва да те тревожи.
- Да ви разкажа ли една история, мосю Бьотроле? - пита той.
- Предпочитам да го направите облечен - отговаряш нервно."
Играта също не е лоша. Има много скрити преходи, скрити под симпатични, макар и лесни загадки. За съжаление една от задължителните такива е леко счупена, така че вижте ератата преди да я играете. Ще похвърляте зарче, ще попреиграете, докато направите нещата в правилния ред и така.
Последно заплащане
Ще започна с това, че произведението наистина е най-доброто на Каранго, което от моята уста не значи много, защото винаги съм считал неговите книги-игри за дъното на списанието (като отбелязвам, че все пак има и разкази на други автори, които се вкопават и по-надолу). "Последно заплащане" е прилична и си заслужава страниците, заделени за нея. Светът е относително интересен, представям си го като някакъв хибрид между "Блейд рънър" и "Универсален войник". Главният герой е наемен убиец - машина за убиване с три цели, които трябва да удари. Литературата е на много ниско ниво във всеки аспект (сюжет, описателност, стил), но не дразни и няма някакви претенции. Чете се лесно. Системата за битки е доста нестандартна и ми беше любопитно да я видя и поиграя. Една звездичка нагоре и за допълнителната "мисия" и алтернативен край при много успешно изиграване, което ще ви стимулира да изровичкате произведението из основи, т.е. да преиграете поне 1-2 пъти след първия си успешен финал.
Новините от света както винаги ми бяха интересни, интервюто с Блонд е добро и се смях и там също - искаше ми се да каже повече, но и тези кратки отговори са съдържателни. За мен допълнителните материали винаги са били каймакът на списанието. Журналистическото разследване за "Огнена пустиня" като цяло е интересна новост; аз самият не съм толкова супер разтърсен от това дали теорията вътре ще излезе вярна или не, но пък ми беше любопитно да го прочета - също хубав материал.
Частно разследване
Също както Киро, и мен ме грабна стилът на това произведение. Литературата беше на добро ниво - интригуващ сетинг; главен герой с някаква плътност, характер, недостатъци; приятно развити сцени; сюжет, поставящ доста въпроси, които да ти се иска да разгадаеш. Изборите също ми бяха относително интересни.
Минах я от първия път с най-добър резултат, но на практика нищо не успях да науча и си казах - хитрецо ти Мушински, пускаш ме да стигна до епипога, но истинската победа си покрил вътре из книгата. И я препрочетох, като този път изрових всичко вътре и... отново не получих отговор на нищо.
Ами, жалко. Произведението показва потенциал, но се усеща повече като демо на нещо, отколкото като завършено произведение, защото на практика не се стига до никаква развръзка по никоя от сюжетните нишки и в тази си форма до голяма степен те оставя с чувството за загубено, макар и не зле прекарано време.
Кой сте вие, господин Лъвкрафт
Първо, това е една нестандартна книга-игра, в която няма точно игра, а, в традициите на Сим Николов, си избираш какво точно да стане и то става. Още по-особено е, защото е в диалог - ти задаваш въпроси като главен герой и си отговаряш на тях от името на събеседника си. Иначе като ниво на текста е приятно, стилово има препратки към Лъвкрафт, но си остава странен експериментален формат - без игра и в общи линии без сюжет. Заглавието много точно го описва - измисляте си интересна история за това кой и какъв е бил Лъвкрафт :)
Фюракс
Тази книга-игра далеч не е нещо ужасяващо, но и нищо не ми даде. Плоски герои в безличен фентъзи свят с много базово ниво на текста и възможно най-клиширан сюжет, също толкова и наивен. За съжаление и изборите, и играта не предлагат абсолютно нищо интересно, в това число и загадката в края (елементарен танграм в неприятна хартиена форма).
Мачът на шампионите
За два епизода това беше "Дон Мон", след това още няколко епизода (практически 1 избор) беше "Финалът" и след това приключи. Стилът беше забавен, според мен ако Монев напише нещо в този дух, има шанс да се получи готино. Основният избор в играта е горе долу безсмислено дава една камара различни опции, които се оказват едни и същи - щеше да е достатъчно да се сведат до три варианта - връщаш, подаваш напред или биеш.
New Noir Investigation
Това е почти чист разказ, има един избор вътре - в коя от три локации да отидеш, без да е прекалено информиран. Добрата новина е, че се усеща напредък в чисто литературен план - най-вече в посока изграждане на главен герой и атмосфера. Сюжетът не е нищо особено и има странности в него.
Мините на Алдара II
Трудно ми е да видя много плюсове тук, освен че текстът сам по себе си е ок - непретенциозна фентъзи историйка (история е силно казано, по-скоро "случка"). Не мога да видя за кого са предназначени книги-игри със страница и половина правила за страница и половина игра. Има предмети от минало приключение, които не помните и не ви трябват за това; има правила за придвижване и карта, които са също ненужни - реално имате един избор и той е дали да посетите обект 4 или 5. Същото е за правилата за товар. И накрая, правила за битки, които са доста неясно обяснени и още повече, че се трупат още правила за втората битка. Важно е да се отбележи, че тези правила не водят до някакви итнересни избори или геймплей, просто ви карат да си упражните математиката за 2ри клас и да похвърляте зарове, което означава, че дори най-елементарната система би свършила същата работа.
Според мен ако Ваян поизчисти правилата, махне характерните за него напълно излишни усложнявания и направи едно 200 епизодно приключение в същия стил, ще може да се развие цялостен сюжет и има потенциал да се получи читаво, а играчът ще има време да навлезе в атмосферата и ще има смисъл да учи правилата.Може да стане добра игра и историйка от това и написаното не е неприятно. Но тези миниатюри... не знам какъв е смисълът в тях...
Интервюто с Дейв Морис е интересно, макар че можеше да се зададат доста по-интересни въпроси - по 4 различни начина се пита за настоящите и бъдещите му творчески проекти и той човека си повтаря един и същи отговор. Материалът му за "От кухнята на майстора" е добър, рядко съм бил по-съгласен с някого какво трябва да бъде една книга-игра в 21 век - че системно ориентираните зарометачки и FF нямат потенциал да се мерят с компютърните игри и литературата в една книга-игра трябва да е колкото се може по-добра, защото ако няма литературна стойност, губи битката отвсяктде Това го повтарям и аз 10 години. Не съм съгласен, че в компютърните игри е изключително трудно и скъпо да се създаде огромен свят - това беше вярно преди десет години, но в момента човек с въображение и време, предвид огромния набор от инструменти и готови asset-и може да направи феноменални неща и сам.
"Островът на илюзиите" идва като някаква подигравка след горния материал - миниатюра, лишена от литература, която сигурно е писана преди поне 30 години. Ок е в това, което се опитва да бъде, но то не е много - бърза и елементарна история за спасяване на принцеса от зъл магьосник, с не повече от 2-3 интересни избора в рамките на изиграване и малко мятане на зарче. Не е неприятна, става, но мнението ми тук е като за "Фюракс" - нищо ново или интересно.
В заключение, това е един от по-читавите броеве на списанието, може би малко по-добър от бр. 13 и малко по-слаб от бр. 12, но кажи речи на това ниво. Водещите книги-игри за мен са добри в това, което се опитват да бъдат, експериментите са що годе интересни. Личният ми фаворит за броя е "Аленият крадец". Най-интересното за мен, както винаги, са си допълнителните материали. Нямаше нещо, което да е отблъскващо или фрустриращо, но отново има много произведения, които се чувстват повече като парче от нещо, отколкото като завършено произведение, било то и миниатюра.
набелязани
January 25, 2021Забелязани грешки
Аленият крадец
Грешка в едната загадка, която е свързана с епизодите 40 и 65:
Аленият крадец
Грешка в едната загадка, която е свързана с епизодите 40 и 65:
Displaying 1 - 2 of 2 reviews