Казвам се Гергана. Преди сички ме знаеха като Гергана Кметска и така ми вика̀а, ама съ̀га вече се ебават с мене и ми викат Лейди Гергана. Викат ми така, що ми се случѝ нещо, кое не съм си мислѝла некога, че че ми се случи. Я много неща не съм верва̀ла, че че ми се случат, що не съм зная̀ла, че ги има. Не че съм проста или не съм ги вижда̀ла у интернет или у телевизо-ра, ама не съм си мислѝла, че некой ден че дойдат на мо̀йта гла̀ва. Я си живѐх що-годе до̀бро у село. Баща ми е кмет, преди него и деда̀ ми е бил кмет, и я си чѐках кротко да ми дойде ред и на мене. И ка си чека̀х, така си еба̀ ма̀кята...
Тя е Лейди Гергана и е от Северозападна България! И отново е тук
Новите приключения на Гергана Кметска, разказани от Цветелина Цветкова са също толкова абсурдни, хаотични и шантави, подправени с грубоват, първичен и заразителен хумор.
Продължение на нашумяла книга се пише с голям зор. Особено, ако е хумористична. Отчасти заради очакванията, които имат читателите, след като са се забавлявали от сърце с първото ти отроче, отчасти защото самия ти не си имал време да осмислиш какви си ги забъркал, пък и дали ще си (поне) на същата висота, когато докопаш празния лист отново...
Е, Цветелина Цветкова реши да отговори на предизвикателствата, година след като разбуни духовете с дебютния си роман „Лейди Гергана“, и няма никакви поводи за притеснение. Напротив, хаосът, абсурдните ситуации и премеждия на шантавите персонажи отново връхлитат читателя като ураган.
В какви непознати орбити може да те изстреля усещането да пиеш първа рикия след пет години въздържание? Как една дъщеря на селски кмет и съпруга на англичанин се справя с напълно непознати предизвикателства като „хендмейд“ базар, предозирал с виагра дядо, депресия и опера в крепост? И още много други истории, подправени обилно с грубоват и първичен, но истински заразителен хумор. Да откриеш смешното в наглед сериозните неща, си е майсторлък, на който може да се насладите в големи дози от тази книга. Няма никакъв спор.
Не знам как и ги ражда главата на авторката тези случки, но определено се смях много и то с глас... супер лека, не натоварваща и много забавна. Според мен е едно много добро продължение. ПП: сакам и трета да има 🤣
Епа, от нащо си по-убаво нема! Па ми се разлупа сръце и ми фръкна джигера от смех, даже повече от пръвата книга. Голема е таа Гергана, ма още по-голема е и авторката, къде е е сътворила тия видни пустиняци. Уно не беа щраусе, кенгура, дръти ора, пияници.. Све шашкънье у те таа те творба са се сбрале. Ма е убаво! Оти си е наше 💙
Този път имаше няколко момента, които предизвикаха искрена усмивка на лицето ми. Но пак я слушах и не съжалявам, че не съм дала пари за книгата. Не е нещо, което ще запомня или пък бих искала да притежавам.
Честно казано изобщо не бях планирала за четене тази книга(и), макар от доста време да ми излизаше по всякакви реклами. Просто ми трябваше нещо кратко, за да запълнят времето до излизането на друга дълго чакана книга, та реших, че с тази просто ще запълня 1-2 дни с нещо неангажиращо, разтоварващо и бързо. Не очаквах да ми хареса. Но пък така ме грабна и историята, и прочита, че буквално за нула време ги изслушах. И трите са в един стил, една история, която прелива много плавно от едната в другата, така че не мога да ги деля, затова и ревюто ми ще е три в едно. "Откинаа ме от смех теа книги. Направо ме съсипаа."
Диалектът, ако го четях на хартия не знам дали щеше да има същият ефект. Прочетен в Сторител от самата авторка, добавяше още по-голям колорит на написаното. Не знам колко е достоверен за северозапада. Аз имам сблъсък с югозапада и много думи и изрази ми бяха познати, но според мен всичко се разбира и има някакъв чар в разказвателната форма в този вид. Не знам откъде ги е измислила историите авторката. Казваше се в края на една от книгите, че някои образи и случки са от живия живот. Наистина много места са си в десетката с попадения за родните села, нравите и обичаите там. Стана ми едно носталгично, докато слушах. Представях си през цялото време селото на баща ми в югозапада, докато слушах описанията и историите. Някак по Бай Ганьовски, хем ти е смешно, хем ти иде в дън земя да потънеш от срам, че такива индивиди е имало и продължава да има в нашата мила Родина и сигурно ще има докато свят светува. А сблъсъкът на българската и английската култура беше просто черешката на тортата - неочаквано добра комбинация. Много забавни случки, поднесени с много хумор, пиперливост, но имаше и динамика на всичко, което се случваше. Някак бързо и неусетно вървеше действието. И накрая ти оставя едно приятно чувство, леко носталгично по едно отминало време, което те връща към едно минало, което няма да се върне. Финалът на последната книга дори успя да ме разчувства и да ме накара да се замисля. Определено ме изненада тази поредица от три книжки, разсмя ме, върна ме в една забравена епоха, внесе ми колорит и усмивка в сивото ежедневие и ми остави една приятно усещане.
Не очаквайте литературен шедьовър. Определено диалектът няма да се понрави на езиковите специалисти, но пък дозата смях ви е гарантирана. И сами няма да разберете кога сте излапали и трите наведнъж. С удоволствие бих прочела и още за това "шашаво" семейство и техните роднини. Според мен тази книга е за слушане, защото прочитът в Сторител с този северозападен диалект е уникален. Ако ви трябва доза смях и забавление, няма да сгрешите. Дайте шанс на Лейди Гергана.
Изключително забавна книга, смях се много, дори малко повече от първата. Ще се радвам, ако има трета, например Гергана отива в Лондон, редом с всички останали герои.
Чета на глас, за да мога да се насладя на северозападния диалект...и не мога да спра да се смея. Не мога да оставя книгата, да спра да чета! Това е смехотерапия! Не е мъдра книга, не е пълна с поуки, просто те забавлява, отпуска, разсмива. Не бих сравнявала авторката с Чудомир, но подобно него, разкрива смешната страна на на човешките ни слабости. Откъде са и дошли наум на Цветелина Цветкова тези щуротии не знам, но ми се струват толкова реални :) Има нужда от такива книги.
Първата книга ми беше подарък от колеги и прочетох с интерес. На моменти се смях с глас. Тази я слушах в Сторител - чете я авторката. Приятно развлекателна - автентично съчетаване на диалект, но въпреки това с модерно звучене. Покрай комични битовизми и смях през сълзи, разказва и някои горчиви истини от живота.
Първата част ме караше да се смея със сълзи от началото до края ! Тази част ми се стори, че е написана , за да е написана. Историята е забавна , но не е чак да си е*е макиата!
Лейди Гергана се завръща, за втори дубъл, за да ни взриви с абсурдни, хаотични и подправени с първичен и заразителен хумор ситуации. За първи път изслужвам книга от-до, без да свалям слушалките, нищо, че телефонът на два пъти изписа: "Абе, не се ли застоя много с тия слушалки?". Но Лейдито си е лейди, по-важна е Цветелина Цветкова, която е събрала де що има северозападен хумор и с ултра мега гига автентичност ни го поднася не на тепсия, а на огромен поднос и чак завързан с червена панделка. А на мен, драги ми слушатели, ми остава да се надявам Цветелина Цветкова да се превъплъти на една Шонда Раймс и по подобие на "Анатомията на Грей" утре да се събудим с, например, Лейди Гергана 19, разбира те ме.
Изключително гнусна селска простотия. Няма нищо лошо в това да представиш селското ежедневие в северозапада, но не и толкова противно и отблъскващо. Имам роднини от северозапада, свикнал съм на техния диалект, харесва ми, начина им на живот е различен, виждането им, характерите. Но да използваш, че този край е по-селски и "отпуснат", не дава повод всяка втора дума да е за мандръсане, полови органи, лайна и всякакви такива простотии. Може по много по-забавен и интересен начин да бъде представено всичко, нямаше нито един смешен момент в цялата пропаднала скалъпена история. Потресаващо е, че такава простащина, измислена в тоалетната, бива толкова харесвана и коментирана.
Обичам я тази Лейди Гергана. Кара ме да изпадам в истеричен смях,избутва проблемите от главата ми ,а в същото време всичко разказано си е ,наистина живота в провинцията. Продължение за живота на англи-северозападното общество в едно село и техните весели случки. Но последната глава ,в която се описва живота на селото ми стана много мила. Докато чета книгата си представям какъв уникален сериал би вдъхновила тя .
Беше хубава и забавна, разбира се. Но не по-специална или различна от първата част. Все пак ще дам шанс и на третата, мисля че са приятни и леснички, особено след като ги слушам, а не чета. Харесва ми хуморът и вече свиквам на диалекта, дори научих някои думи като “ниел” (зъл) например. Все повече пресъздава чертите на Бай Ганьо, но в днешни дни, което ми допада заради комичния начин да се осмее обществото ни , както винаги в контраст с това на чужденците …
Забавна и много развлекателна книга. Допадна ми повече от първата - на места се смях с глас. Хуморът отново на места идва в повече, но пък идеята е да забавлява все пак. Диалектът на героите е добре представен - авторката използва думи, които са много характерни само за Северозападния край.
И трите части на историята, ме накараха да се смея от сърце. Да не говорим,че в цяла България има области със специфичен диалект. По този начин се запознах и с разговорният диалект в която област се развива историята на персонажите.