Аз и Бог

by Калин Терзийски

Сред Хъксли, Ерофеев, Бъроуз, Селин и други проницателни змии, които ползват литературата, за да пишат философия, сяда още един. И седи добре! Калин Терзийски рови из недостатъците си, разчепква комплексите си, вади на показ скъсаните си логически връзки и постепенно разбираме, че това са нашите недостатъци, нашите комплекси, нашите скъсани логически връзки. И ние печелим знание, а Калин – свобода.

„Аз и Бог“ е търсене на смисъла без парфюм, без самозалъгване. Чете се на един дъх.

Истинската смелост е да си зададеш точните въпроси.

Кристин Димитрова

300 pages, Paperback

Published November 15, 2020

About the author

Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната боница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат – списанията „SAX“, „Егоист“, „Едно“, „Найт лайф“, „Ева“, „Клуб М“, вестниците на „Труд“. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: „Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“.
Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол“ (стихове), „Тринайсет парчета от счупеното време“(разкази), „Сурови мисли със странен сос“, участия в сборниците: „Недялко...projekt“, „Антология на живите“, „Обществен експеримент“, „Троица“, „Алкохол“.

Reviews

[Gergana · Rating 4 out of 5]

За съжаление първата половина на книгата е еднообразна и разпиляна. От средата нататък обаче се чете на един дъх - сюжетът се развива бързо, диалозите са страхотни и текстът поема в посока на трескаво търсене на отговорите на най-важните за човешкото съществуване въпроси посредством болезнената саморефлексия и откровеност, характерни за Калин Терзийски. Само за заклети фенове на този автор, останалите едва ли ще я оценят.

[Милен Огнянов · Rating 4 out of 5]

Никой не понася Калин, аз пък задължително си го чета. Може да не е най-големият пискател, може дори да е некадърен, кой знае - най-вероятно за нищо не става (не е така, разбира се), но по-искрен от него в момента няма. Смешен, жалък, нещастен - стои с изути панталони пред нас и си казва всичко, ама всичко! И на мен това страшно ми харесва. "Аз и Бог" не е, най вече е "Алкохол II". Така се е замотал, че понякога дори забравя да сложи пълните членове и запетаите, но не и да си налее чашата догоре. Това никога! И малко да се поскара с Бог и другата плява в главата си. Бих му дал дори петица заради очарователната стриптизьорка в края на романа, много я харесах, един от най-добрите му образи. Но на финала явно се е чудил какво да ги прави тези два паднали ангела, та бързо се е разправил с тях, подобно "Бог от машината".
А Калин ще продължавам да си го чета, харесвам го. Само дано черният му дроб не се пръсне от писане.