What do you think?
Rate this book
Навици
Да погледнеш към небето и да видиш, че птиците са „небесни кавички“ означава да имаш специална връзка с езика. Да откриеш, че „сълзата дели оцелелия от удавника“ пък значи, че една подранила, неволна зрялост те осъжда да разбираш. В теб сърцето и разумът са се помирили от взаимно изтощение, от немай-къде – и са излезли стихове.
Прочетете ги, запознайте се с навиците на тази поезия, стъпвайте в нейния ритъм. Нали все пак ритъмът е навикът на вечността?
Иван Ланджев
Габриела Манова (1995) е родена и израснала в град София. Възпитаничка е на Първа английска езикова гимназия. Учила е книгоиздаване и превод. Лауреат на XXXVI издание на младежкия конкурс за поезия „Веселин Ханчев“.
Прочетете ги, запознайте се с навиците на тази поезия, стъпвайте в нейния ритъм. Нали все пак ритъмът е навикът на вечността?
Иван Ланджев
Габриела Манова (1995) е родена и израснала в град София. Възпитаничка е на Първа английска езикова гимназия. Учила е книгоиздаване и превод. Лауреат на XXXVI издание на младежкия конкурс за поезия „Веселин Ханчев“.
42 pages, Paperback
Published October 1, 2020
1 person is currently reading
79 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 19 of 19 reviews
May 5, 2021
Младите хора могат да пишат и то много добре! Страхотен дебют.
ВРЕМЕТО Е МАТРЬОШКА
Когато съм отегчена от настоящето,
сплитам на плитка годините,
после се катеря по тях до върха
на престъплението да бъда себе си,
каквато вече съм била.
Всичко изглежда безкрайно
под ъгъла на носталгията.
Това е времето на първите неща,
усещане, че всичко е пред теб.
Посягам да се върна назад,
но времето е матрьошка...
.......
ВРЕМЕТО Е МАТРЬОШКА
Когато съм отегчена от настоящето,
сплитам на плитка годините,
после се катеря по тях до върха
на престъплението да бъда себе си,
каквато вече съм била.
Всичко изглежда безкрайно
под ъгъла на носталгията.
Това е времето на първите неща,
усещане, че всичко е пред теб.
Посягам да се върна назад,
но времето е матрьошка...
.......
November 17, 2020
Впечатляващ дебют!
January 8, 2021
Това е сезон на свикване с тъмното,
светът се раздробява, става по-лесен
за носене. Битът изместван бунта,
нищо не се знае. Чувствата – смесени.
*****
Слушай,
да се върнеш в стартова позиция,
да не раздаваме картите,
да не хвърляме заровете,
да се приберем в кутията,
да не слагаме масата,
да не разбунваме духовете/
Те не са на наша страна.
*****
Посягам да се върна назад,
но времето е матрьошка:
по-голямото не може да се побере в по-малкото.
*****
Аз от теб го знам, даже да твърдиш,
че не си го казвал никога:
първо идва милостта ни,
после – ако сме щастливци, смисълът.
*****
От себе си нямай големи тайни,
не наблягай на метафоричното.
И не ставай прекалено сантименална:
в писането, в мисленето, в нищо.
*****
Мина време. Тя вървя непроменена.
Постепенно се изтриха поривът
за обяснения, импулсивните отчети,
сметки, разписки, ревизии.
Постепенно спря да се аргументира.
да прилага линкове.
*****
Затова и до днес се улавям: вярвам,
че щастието е пътят към щастието,
дори когато куцукаш по него.
November 4, 2020
Габриела ми е навик <3
January 4, 2021
Зряла и мъдра книга, която е опънала въже между момичето и жената. Чудесен ритъм, смисъл и дълбочина.
April 23, 2021
Чудесна стихосбирка.
Read
November 8, 2020Харесвам Габи и може да съм малко субективна.
Та... не знам дали стиховете в “Навици” са хронологично подредени, но определено се усеща порастването от началото до края. Емоциите се събират, излишното се отрязва, кръгът се затваря. Тук няма сантименталност, макар да има нежност и донакъде смирение. Това “донякъде” е важно и за човека, и за поета, за да има какво да го движи.
Харесвам също колко интелигентно, пестеливо и неарогантно си служи с езика. Пожелавам ѝ след пет или десет години часовникът ѝ все така да не работи и винаги първо да “идва милостта, а после смисълът”!
Та... не знам дали стиховете в “Навици” са хронологично подредени, но определено се усеща порастването от началото до края. Емоциите се събират, излишното се отрязва, кръгът се затваря. Тук няма сантименталност, макар да има нежност и донакъде смирение. Това “донякъде” е важно и за човека, и за поета, за да има какво да го движи.
Харесвам също колко интелигентно, пестеливо и неарогантно си служи с езика. Пожелавам ѝ след пет или десет години часовникът ѝ все така да не работи и винаги първо да “идва милостта, а после смисълът”!
November 9, 2020
Разбирам се с тази книга. И знам, че ще ми стане навик да се връщам към съветите и утехите ѝ, към дълбочината на разсъжденията на една жена, която вярва, че “най-сетне [е изместила] детето”.
Но това е поезия, колкото пораснала, толкова и невинна.
•
“Проблемът, скъпи Одисее
не е в мотива за вечното завръщане,
а в реципрочното му вечно чакане”
•
“Ти държиш думите ми в шепи,
за да не стоиш с празни ръце”.
•
“Почти успяла съм да си изтръгна навика по теб до корен.
На върха на езика си. Понеча да те кажа и не си те спомням”.
•
“... В откритието, че другите са страдали -
и даже по-добре, по-талантливо;
все още ми е трудно да повярвам,
но болката не е неповторима”.
•
“Всичко изглежда безкрайно
под ъгъла на носталгията”.
•
“Твоето отсъствие е пронизително. И закономерно,
сигурно. Като трамвая в осем. Дано разбираш,
аз вярвам в разписанията. Нищо не е отвъд времето”.
•
“Аз и ти сме се научили
да страдаме дипломатично”.
•
“Аз търся на какво да се порежа,
само да видя как раната заздравява”.
Но това е поезия, колкото пораснала, толкова и невинна.
•
“Проблемът, скъпи Одисее
не е в мотива за вечното завръщане,
а в реципрочното му вечно чакане”
•
“Ти държиш думите ми в шепи,
за да не стоиш с празни ръце”.
•
“Почти успяла съм да си изтръгна навика по теб до корен.
На върха на езика си. Понеча да те кажа и не си те спомням”.
•
“... В откритието, че другите са страдали -
и даже по-добре, по-талантливо;
все още ми е трудно да повярвам,
но болката не е неповторима”.
•
“Всичко изглежда безкрайно
под ъгъла на носталгията”.
•
“Твоето отсъствие е пронизително. И закономерно,
сигурно. Като трамвая в осем. Дано разбираш,
аз вярвам в разписанията. Нищо не е отвъд времето”.
•
“Аз и ти сме се научили
да страдаме дипломатично”.
•
“Аз търся на какво да се порежа,
само да видя как раната заздравява”.
November 12, 2020
Хубавата съвременна българска поезия – Габриела Манова, носител на Златното яйце на конкурса „Веселин Ханчев“; казвам го не защото са важни конкурсите, но този специално е истински значим и има страхотна атмосфера; редактор на „Навици“ е Иван Ланджев, а след това нямам какво да кажа. Хубаво е, че и в това време Жанет-ч5 издава поезия. Такава поезия. каквото и да е времето, каквото и да се случва.
June 25, 2023
Прекрасна стихосбирка, силен дебют!
Стиховете са написани с много тънък усет за думите, метофорите рисуват картини и чувства, а идеите са вълнуващи. Хареса ми, че нито за миг нямах усещането, че чета клише. На някои места като че ли проличава влиянието на Иван Ланджев, но въпреки това за мен книгата беше истинско удоволствие.
Препрочитам я и ми се ще да познавах лично авторката.
Стиховете са написани с много тънък усет за думите, метофорите рисуват картини и чувства, а идеите са вълнуващи. Хареса ми, че нито за миг нямах усещането, че чета клише. На някои места като че ли проличава влиянието на Иван Ланджев, но въпреки това за мен книгата беше истинско удоволствие.
Препрочитам я и ми се ще да познавах лично авторката.
December 28, 2023
Ах, това беше... нещо прекрасно.
Любимо: "MON ROI".
QOTD:
"...
Понякога се прибира в синкавата утрин,
докато улиците още треперят от студ,
а денят още не е оцветил сградите.
Във въздуха няма намек, обещание.
Но човек не може постоянно да живее в очакване.
Нещата са такива, каквито са, и всичко е наред.
..."
Любимо: "MON ROI".
QOTD:
"...
Понякога се прибира в синкавата утрин,
докато улиците още треперят от студ,
а денят още не е оцветил сградите.
Във въздуха няма намек, обещание.
Но човек не може постоянно да живее в очакване.
Нещата са такива, каквито са, и всичко е наред.
..."
May 4, 2023
“Можех, но не можах”
Красиви стихове - чувствах, спомнях си и мечтах докато четях. Както трябва да е с поезията.
Красиви стихове - чувствах, спомнях си и мечтах докато четях. Както трябва да е с поезията.
October 17, 2021
Има срещи в живота, в които ти носят повече от един хубав миг. Има и хора, които съдбата някак все ще намери начин да те оттърка в тях. Летливи усещания, които може би, някой ден, ще има смисъл да ги е имало.
Иска ми се да говоря за "Навици" така, както едно време (в далечния университетски живот) деляхме мисли между лекциите пред ФЖМК. Да будим някакви вълнения между цигарен дим и аромат на кафе. Ранните емоции, с които се давим и успехите, в които искаме да плуваме. И Габриела да е там - с онези красиви обици, яке и кецове, с чанта пълна с текстове и бъдещи планове.
Искам да говоря за "Навици" така, както Габриела разказваше за някой хубав роман, книга, филм и музика. И ще се опитам. Не така, както би било правилно, а по онзи начин, в който "Нищо не е отвъд времето".
Габриела Манова е един от малкото хора, които живеят в изкуството, и изкуството живее в тях. Литература, музика, кино, нейното богатство с думите винаги успява да достигне и най-тънките нерви на съзнанието, акупунктурна поезия. Докосва и отпуска напрежението, в точките напрегнати от ежедневието, споделени в миговете около началото и края.
Стихосбирката "Навици" е едно напомняне, че думите са времеубежище (по Г. Господинов). Онези мигове, които може би щ�� си останат само на хартия. Дори когато "Твоето отсъствие е пронизително. И закономерно, сигурно" навиците са там. Сигурното съществуване на утрото, на бъдещето "усещането, че всичко е пред теб".
"Ако наистина иска да се върнеш,
ще трябва да се разглобиш,
да махнеш части от себе си.
Но кой би искал това, сепвам се,
и се шмугвам в сегашното време."
В "Навици" се влюбваме и разлюбваме, намираме и изгубваме. Преминаваме по тънкостта на едно израстване в градски пейзажи и дантелени, крехки потребности. Преломни мигове в ежедневен фон, в който
"правя вечеря, ако се прибера навреме.
Но с когото и да съм, е вечеря за един".
Поезията на Габриела чете човека, по несъвършените идеали, плетящи живота. И суеверията, мислите, ритуалите, които носят утеха. И макар и да не сме "свръхжена и свръхчовек", поне сме такива, каквито ние е писано да бъдем. Такива, каквито пишем, за да бъдем.
"Гледаш и се сричаш пред себе си:
животът беше по-вълнуващ, имаше много
още да се случва и не знам къде отиде
всичко това, което предстоеше. Живея ли го
сега, или просто съблякох мечтата,
за да порасна. Моето спасение са делникът,
вълнението от простите неща и тъй нататък."
Иска ми се да говоря за "Навици" така, както едно време (в далечния университетски живот) деляхме мисли между лекциите пред ФЖМК. Да будим някакви вълнения между цигарен дим и аромат на кафе. Ранните емоции, с които се давим и успехите, в които искаме да плуваме. И Габриела да е там - с онези красиви обици, яке и кецове, с чанта пълна с текстове и бъдещи планове.
Искам да говоря за "Навици" така, както Габриела разказваше за някой хубав роман, книга, филм и музика. И ще се опитам. Не така, както би било правилно, а по онзи начин, в който "Нищо не е отвъд времето".
Габриела Манова е един от малкото хора, които живеят в изкуството, и изкуството живее в тях. Литература, музика, кино, нейното богатство с думите винаги успява да достигне и най-тънките нерви на съзнанието, акупунктурна поезия. Докосва и отпуска напрежението, в точките напрегнати от ежедневието, споделени в миговете около началото и края.
Стихосбирката "Навици" е едно напомняне, че думите са времеубежище (по Г. Господинов). Онези мигове, които може би щ�� си останат само на хартия. Дори когато "Твоето отсъствие е пронизително. И закономерно, сигурно" навиците са там. Сигурното съществуване на утрото, на бъдещето "усещането, че всичко е пред теб".
"Ако наистина иска да се върнеш,
ще трябва да се разглобиш,
да махнеш части от себе си.
Но кой би искал това, сепвам се,
и се шмугвам в сегашното време."
В "Навици" се влюбваме и разлюбваме, намираме и изгубваме. Преминаваме по тънкостта на едно израстване в градски пейзажи и дантелени, крехки потребности. Преломни мигове в ежедневен фон, в който
"правя вечеря, ако се прибера навреме.
Но с когото и да съм, е вечеря за един".
Поезията на Габриела чете човека, по несъвършените идеали, плетящи живота. И суеверията, мислите, ритуалите, които носят утеха. И макар и да не сме "свръхжена и свръхчовек", поне сме такива, каквито ние е писано да бъдем. Такива, каквито пишем, за да бъдем.
"Гледаш и се сричаш пред себе си:
животът беше по-вълнуващ, имаше много
още да се случва и не знам къде отиде
всичко това, което предстоеше. Живея ли го
сега, или просто съблякох мечтата,
за да порасна. Моето спасение са делникът,
вълнението от простите неща и тъй нататък."
December 17, 2021
"Сълзата дели оцелелия от удавника"
"Аз от теб го знам, даже да твърдиш,
че не си го казвал никога:
първо идва милостта ни,
после - ако сме щастливци, смисълът."
"Когато вляза във дома ти, няма как да не позная
единствения знак за теб - игличката на грамофона -
и онзи шум (когато свърши записът), напомнящ шепот,
и онзи празен кислород на липсваща мелодия."
Книга за узряването, за "раздялата с раздялата". Стихотворения, които звучат като изречени в огледалото, обърнати навътре към себе си.
"Аз от теб го знам, даже да твърдиш,
че не си го казвал никога:
първо идва милостта ни,
после - ако сме щастливци, смисълът."
"Когато вляза във дома ти, няма как да не позная
единствения знак за теб - игличката на грамофона -
и онзи шум (когато свърши записът), напомнящ шепот,
и онзи празен кислород на липсваща мелодия."
Книга за узряването, за "раздялата с раздялата". Стихотворения, които звучат като изречени в огледалото, обърнати навътре към себе си.
May 12, 2023
Не съм човек на поезията, винаги съм се чудила ,, какво е искал да каже поетът". Имаше стихотворения, които не разбирам, не ги усещах, но си повтарях, аз не разбирам от поезия, все пак, докато стигнах до едно стихотворение, което ме разплака! Наистина не вярвах, че може да предизвика такава емоция в мен. Но нали това е поезията, да предизвика емоции, които не очакваш и да пречупиш произведението плез твоята призма, и да го усетиш със своите си емоции.
December 7, 2020
Моето спасение са делникът,
вълнението от простите неща и тъй нататък.
вълнението от простите неща и тъй нататък.
May 16, 2021
"Трябваше да бъда и превръзката, и ножа."
"Моето спасение са делникът,/ вълнението от простите неща и тъй нататък."
"Моето спасение са делникът,/ вълнението от простите неща и тъй нататък."
This entire review has been hidden because of spoilers.
July 7, 2021
Прекрасни стихотворения! Успях да преплета картини, звуци и емоции в едно! Благодаря, Габи, и успех!
March 28, 2023
Интересна е, препоръчвам. Имаше стихотворения, в които се изгубих, но въпреки това си личи талантът.
Displaying 1 - 19 of 19 reviews