Можем ли да сложим знак за равенство между модела „Захванатата държава" (модела „Кой"), при който институциите обслужват корпоративни интереси , правосъдието работи в полза на същите, а медиите се използват алавно за дезинформация, омаскаряване и обработка на общественото мнение - отново в полза на притежаващите ги олигарси и реалността, описана в „Корупционна България" - обект на многогодишни изследвания от Едвин Сугарев, Христо Христов и Красен Николов.
Авторите на този тритомник ни поднасят стотици случаи на корупционни афери. Но те оставят българския читател сам да си отговори на този въпрос: „Който се опита да плува В това информационно море, почти сигурно е обречен да се удави."
Посочените в изданието случаи обаче по безспорен начин се Вплитат с общностния статус на българския живот, с неговия морален кодекс, с доста проблематичния баланс между истината и подмяната, поставя въпроса кого всъщност обслужват българските институции - като се започне с финансовите регулатори и се свърши с прокуратурата и тайните служби.
Необходимо е българският читател да прочете всяка страница за корупционните афери, цитирани в „Корупционна България" I, II и III том, защото става дума не само за похитени милиарди, но и за атентат срещу нашето бъдеще. Важно е да бъдат разбрани нейните послания и разтълкувани уроците, които българите трябва да научим за да не се явим на поправителен изпит пред националната съдба.