Да каже нявга народът...

by Бойко Беленски

От автора на "Цар Калоян", "Съзидателят Омуртаг", "Възмездието на Телериг" и "Прозренията на Раковски".

Христо Ботев - поет и революционер, старопланински връх в българската литература и национално-осободителното ни движение. Ние си мислим, че почти всичко знаем за него, а още спорим кой го е убил и къде му е гробът. Тази завладяваща книга, написана талантливо и увлекателно от автора, който се наложи със своите изследвания и интерпретации, дава отговор на вълнуващите ни въпроси.

Бойко Беленски е доктор по история и автор на над 20 романа, свързани с най-драматичните и паметни събития от нашето минало, които ни карат да се гордеем, че сме българи. Докоснете се до силния дух и величието на подвига, за да усетите гения на Ботев!

Художник на корицата, 3D портрет на Христо Ботев - Георги Врабчев.

320 pages, Paperback

Published January 1, 2020

Reviews

[Ренета Кирова · Rating 4 out of 5]

Христо Ботев винаги ме е впечатлявал със своите стихове, затова и посегнах към книгата на Беленски. Това е художествен роман за поета и революционера, в който са цитирани негови стихове, писма, разсъждения и публицистика. Авторът представя една човешка гледна точка към неговия живот с всичките му терзания, страсти, пламенност и размисли. Ботев е бил отдаден на делото, а стиховете му са пламенни и вдъхновяващи. Допаднали са си с Левски, но не и с Любен Каравелов. Подробно са описани всички моменти от живота на Ботев, срещата му с Венета, неговата смърт. Най-лошото е, че тези дела се забравят бързо и неговата вдовица е оставена почти без пари, докато на други хора, които имат много по-малки заслуги за освобождението, са им плащали много по-големи пенсии. Най-голямата несправедливост срещу Ботев е огромната разлика в пенсията на жената на Захарий Стоянов, която е в размер на 500 лв. месечно, а на жената на участника в освобождението на България, намерил смъртта си, заради родината си – едва 30 лв., а впоследствие окончателно я спират.
Трябва да помним саможертвата на Левски, Ботев и всички българи, паднали за нашата свобода и да не я отхвърляме с лека ръка. Не трябва да се оставяме да заличават историята ни и да казват, че робство не е имало. България до освобождението не е била на картата и се появява отново като държава на 3 март 1878 г. Петвековното османско иго е отхвърлено, макар че неволите продължават да преследват държавата ни и до днес, и ние като нейни наследници, не помним историята си. Позволяваме на чужди сили да я пренаписват и да отнемат нашия език, замествайки го със своя.