Книгата е продължение на интересните лекции на проф. Милена Кирова в Софийския университет. Нейното съдържание следва програмата на студентите по българска филология и е съобразено с техните потребности и познавателни способности.
В същото време това е книга, която може да въведе широк кръг читатели в историята и проблематиката на българската литература. Тя си служи с голямо количество фактологична информация, представя не само класически автори и произведения, но редом с тях и по-малко известни, дори забравени днес творци. Всички наблюдения и анализи се базират на конкретни исторически процеси, документирани явления и утвърдени от времето критически съчинения; обобщенията се стараят да изграждат връзки между миналото и настоящето на българската култура. Цялата книга е написана ясно, достъпно, с амбицията да бъде полезна и дори увлекателна.
Проф. дфн Милена Георгиева Кирова е български литературен критик, феминистка, университетски преподавател. Тя е председател на БАУЖ.
Пише и преподава в областите българска литература (основно нова българска литература, но и съвременни автори от края на XX и началото на XXI век), женско писане (в българската литература), феминизъм и библеистика, феминизъм и психоанализа (и като литературна критика), но също и чужда литература. Колумнист е на рубрика Думи срещу думи във в. „Култура“.
„Българска литература от Освобождението до Първата световна война“ е книга, която израства от лекциите на проф. Милена Кирова в Софийския университет. Нейното съдържание следва програмата на студентите по българска филология и е съобразено с техните потребности и познавателни способности. В същото време това е книга, която може да въведе широк кръг читатели в историята и проблематиката на българската литература. Тя си служи с голямо количество фактологична информация, представя не само класически автори и произведения, но редом с тях и по-малко известни, дори забравени днес творци. Всички наблюдения и анализи се базират на конкретни исторически процеси, документирани явления и утвърдени от времето критически съчинения; обобщенията се стараят да изграждат връзки между миналото и настоящето на българската култура. Цялата книга е написана ясно, достъпно, с амбицията да бъде полезна и дори увлекателна. Част 3 е посветена на по-общи теми, които не са били разглеждани до този момент, като: Градът в българската литература; Развитие на театралното дело и поява на модерна българска драматургия; Литературата, създадена от жени... С цялостни портрети са представени двама автори: Елин Пелин и Георги Стаматов. Томът завършва с нова оценка на литературата, създадена по време на войните 1912–1918 година.
Третата част от литературно-историческата поредица на Милена Кирова продължава да впечатлява с академичната си дълбочина, критическа яснота и богата културна перспектива. Авторката подхожда с внимание към литературния процес, като не просто проследява хронологията, а търси вътрешните конфликти и идеологически пластове на българската литература от късния XIX и началото на XX век.
Особено ценни са анализите на по-малко познати, но ключови автори, както и начинът, по който се осветляват преходите между романтизъм, реализъм и модернизъм. Кирова демонстрира отлично владеене на литературната теория, без да изгубва връзка с историческия и социокултурния контекст.
Причината за оценка 4/5, а не 5/5, е в стила – макар точен и богат, текстът понякога изисква високо ниво на предварителна подготовка. Това прави книгата по-подходяща за специализирана публика, отколкото за по-широк кръг читатели с интерес към българската литература.
В обобщение: Част 3 от поредицата на Милена Кирова е задълбочен и интелигентен принос към литературознанието у нас. Висока академична стойност, с нюансирани прочити и критическа зрялост – макар и малко по-труднодостъпна за неспециалисти.