Третата част от литературно-историческата поредица на Милена Кирова продължава да впечатлява с академичната си дълбочина, критическа яснота и богата културна перспектива. Авторката подхожда с внимание към литературния процес, като не просто проследява хронологията, а търси вътрешните конфликти и идеологически пластове на българската литература от късния XIX и началото на XX век.
Особено ценни са анализите на по-малко познати, но ключови автори, както и начинът, по който се осветляват преходите между романтизъм, реализъм и модернизъм. Кирова демонстрира отлично владеене на литературната теория, без да изгубва връзка с историческия и социокултурния контекст.
Причината за оценка 4/5, а не 5/5, е в стила – макар точен и богат, текстът понякога изисква високо ниво на предварителна подготовка. Това прави книгата по-подходяща за специализирана публика, отколкото за по-широк кръг читатели с интерес към българската литература.
В обобщение: Част 3 от поредицата на Милена Кирова е задълбочен и интелигентен принос към литературознанието у нас. Висока академична стойност, с нюансирани прочити и критическа зрялост – макар и малко по-труднодостъпна за неспециалисти.