Телогинариум

by Ясен Григоров, Yassen Grigorov

16 истории, в които тялото на героите (винаги анонимни и универсални, "един човек") реагира буквално на онова, което става в ума им. Онова, което се случва, е едновременно сюрреалистично и напълно логично.
Един човек спрял да се радва.
Един човек решил да отслабне.
Един човек бил много отпуснат.
Един човек осмислил какво означава фактът, че плътта му е съставена от 70% вода.
Един човек заемал цялото пространство.

До последния, по-различен сюжет.

Всяка от историите е представена с една страница текст и една с изображение. Но текстът и изображението не са събрани в книгата - читателят трябва да ги потърси, да ги намери, да ги съедини. Да доведе "един човек" при самия него.

Genres: Bulgarian Literature

40 pages, Hardcover

First published November 1, 2020

About the author

Ясен Григоров е завършил илюстрация в Художествената академия и визуални комуникации в Женева. Специализирал е режисура в НАТФИЗ. Работил е в Швейцария 5 години и половина като илюстратор и технически директор в издателство La Joie de Lire ("Радостта да четеш") - най-голямото детско издателство във френски говорeща Швейцария. Има специален диплом от журито на най-голямата награда за илюстрации в света - Bologna Ragazzi Award (2002 – за Histoires Naturelles).

Арт директор в рекламна агенция McCann-Erickson, режисьор е на филмите „Дървеното езеро“, „Малък-голям“, „Лили Рибката“.

Reviews

[sevdah]

Много интересна книга, която втория път ми хареса да чета на глас - не се случва винаги. Физическото й тяло е силно привлекателно, както и сюрреалистичните илюстрации на странните разкази. Страхове, близост със себе си, отхвърляне, срам и имената на още неща, които имаме в тялото си.

[Tsvetelina Mareva]

Страхотна малка книжка! Напомни ми на магията на уж обикновените неща при Будзати и Калвино. ❤

[Vasil]

Колко красота и смисъл, събрани в книжка, която се побира в джоба на палтото. Великолепен дебют за серията за пораснали на Точица!

[И~N]

Книжката със заглавие неологизъм съдържа 16 преплетени двойки текстове и изображения. Тоналността на историите аха да се докосне до притчата, но бяга – страни от създаването на смисъл.

Експанзивни малки текстове. Сякаш междудругото прескачащи границата между душата и тялото.

Изданието е произведение, което има способността да спре потока на деня, да погълне с цветовете на илюстрациите и с меандрите на текстовете си. Мъничък джоб в тъканта на тялото на деня.

Целият отзив - тук .

[Tzeck]

Един човек прочел една книга, разгледал картинките вътре и я затворил. Направил това за има-няма половин час. Не е ясно кога ще съврши този полвин час. А няма и кой да му каже.

[Desislava Mihaylova]

Различна от книгите, които съм чела. Изданието е чудесно, 16 илюстрации и 16 кратки разкази/притчи/сюжетни картини. Нестандартна е.

[Bistra Ivanova]

Объркана съм. Какво прочетох току-що? Красиво беше, любопитно, вълнуващо. Но беше и много странно, незразбираемо, далечно. Не се свързах с книгата, но ще си я запазя. Има нещо вълшебно в нея.

[Ива Попова]

Думите, поместени на последната корица на тази изящно оформена книга, казват всичко:
"Тази малка книжка ще ви спипа натясно, ще ви разбере, утеши. Вас. И повечето ви демони."

[Plamen Aragón]

Прочетох и "наблюдавах" "Телогинариум".
Изработката на книгата е фантастична! Илюстрациите изпълват още повече възприятието на текста.
Думата телогинариум ми звучи като омразата на ума към тялото или омраза на тялото към ума. Открих се във фигури 8 (стола) и 15 (планината).
Някак си погледнах астрологично. Въпреки че двойките фигури и описания са 16 и една допълнителна фигура, зодиакалните знаци са 12 плюс 4 стихии, пак 16. Тялото и ума видях като опозиционна двойка; тялото - антагонист. Видях много Телец и Козирог, като представители на тялото - коравината, разяждането, тромавостта, липсата на въздух, вкаменяването. Умът - Водолей и Близнаци, задушени от толкова материалност, чак жал ми стана за този "Ум". Това чака Телец и Козирог, ако се отдадат само на материалността и забравят за извисяването на духа - ще се вкаменят/вдървят. Главата и връзката с космоса/Бога с толкова заземено тяло са прекъснати. Накрая, преди епилога, се появява Скорпионът, за да пречисти цялата тази физическа застроеност :)

[Valeria Dimitrova]

Книгата дори в pdf формат изглежда ювелирно издание и нямам търпение да се докосна до нея и на хартия. Плътта и духът й, текстът и картините създават една модална реалност, в която живеем уютно само докато се убеждаваме, че „един човек“ е някой друг, разбира се и в никакъв случай ние самите. Често пастелените цветове и приказките ме успокояват и единствено така мога да продължа да чета напред и да забравя увода, който който ме е зашлевил още в началото. Имам чувството, че колкото повече осатрявам, толкова повече се отделям от тялото си, вкопчвам се в него с волята си, но мислите ми спират да му обръщат внимание и се реят. И сега виждам как тялото ми се превъща в част от Телогинариума. Докато я четох много пъти Ясен Григоров присядаше в някой от Невидимите градове на Итало Калвино и векът изглеждаше нищожен, а в града присядаше един човек или спомена за този човек. Когато свърши не ми беше достатъчно. А може би така е по-добре.

[Anna]

Истинско малко съкровище за опитите да възстанови човек връзката с тялото си. Да припознае границите, формите, вкуса, аромата и чудесата, на които е способно то. Това ми е до болка познато търсене и тема в моят живот. И вече, едва на 42г. започвам да откривам и обиквам всичко, каквото е: без критики и неоснователни очаквания. Книги, като тази помагат - чувстваш се разпознат, явен, действителен и потвърден в объркана си Вселена...и да, някак утешен. Горещо препоръчвам на всички лутащи се.

[Sad Sherp]

Със смесени мисли съм. Като физическо тяло е много рядко попадение- красива, джобна и пипната. Като текст - все едно чета лош Даниил Хармс. Сигурно трябваше да има някаква връзка с тялото/ мислите и обратно, но за себе си не я усетих. Това че картинките не са до текста в конкретните драми телесни и трябва да ръчкаш, с извинение, може да е търсен ефект, но за мен мен е минус.

[Gergana Dimitrova]

Много красива книга

[Radoslava Marinova]

"С пожелания да и бъде удобно в кораба, пълен с чувства и мечти, т.н. тяло!"

[Stanimira Ivanova]

Книга бижу - заради книжното тяло, но най-вече заради предговора на Марин Бодаков. С месеци не можех да премина отвъд него.

За пръв път ми се случва - така да ме удари предговорът, че да ми е трудно да възприема книгата. Ще препрочитам много пъти. Като вино с дълъг послевкус.

Много съжалявам за рано отишлия си живот. Написаното остава.