„Ад ловешки“ е втора част на поредицата на Васил Ю. Даскалов, посветена на лагера на смъртта край Ловеч, който функционира от 1959-1962 г. По разсекретените досиета и мемоарите. Историческите факти и свидетелства, адаптирани в роман.
Роден съм в Стара Загора, завърших езиковата гимназия "Ромен Ролан" с френски език, а след това и филология в Софийския университет.
През 2017г имах възможността да разработя мой стар разказ, който се превърна в романа "Момчета на стоп", книга за израстването на юношата посредством неволните криминални приключения по пътя към морето.
През 2017г издателство "Фондация Буквите" ме мотивира да работя активно върху късата проза. Така се родиха серия разкази, включени в Алманах Проза 2017 и 2018г към издателството, едни докосващи, човешки истории за болката, надеждата и състраданието. Най-успешният разказ от този период остава "Рисунки за обед", по действителния случай за възрастната продавачка на рисунки. Той събуди адмирации и съчувствие в социалните мрежи. Така в края на 2020г логично излезе сборник с тридесетте най-силни разкази, писани през последните години, "Рисунки - Разкази, които докосват".
Пролетта на 2018г ме класира в конкурса "Съвременен любовен роман" към издателството, с "Мария на сутринта", роман със старозагорски сюжет за търсенето на голямата любов, за разминаването в брака и разликите между младежта през 90те и тази в наши дни. Обездушените герои са в търсене на малко човечност в морето от любовен егоизъм.
През април 2019г излезе романът ми Лагер на смъртта, том 1 Предизвестие за Ловеч, който адаптира лагерни мемоари, исторически факти и разсекретена информация от досиетата.
Втората част на дилогията излиза през ноември 2020г, за да опише насилието в лагера, причините за закриването му и търсенето на правдата.
Описва ловшкият лагер функционирал през 1959- 1962 ... режима,убийствата,причините за закриването и последвалиъе репресии. Обвинителният акт на цялото ни общество ..
Издръжливостта може да го спаси. Така бе в началото Който работеше,който издържаше на напрежението,оставяха го жив.Изяжда тоягите пред вратнята или на забоя,но не го убиват. Работата гарантира живот. Когато през юли 1960 дойде Газдов обаче,това условие отпадна. На утиване на обекта Борис придържаше пътник,после вечер в мрака го връщаше готов мъртвец.. Той отрано открои два типа лагеристи - такива ,който са вкарани да работят,и другите предвидени да умрат бързо.