What do you think?
Rate this book
Тъмната кула 7.2: Тъмната кула
Човекът в черно бягаше през пустинята и Стрелецът го следваше.
Така започва поредицата за Тъмната кула, най-мащабната и най-епичната творба на Стивън Кинг. Фентъзи, изумителни приключения… и дълбоки прозрения за човешката природа, за приятелството, любовта и предателството.
Роланд от Гилеад, последният Стрелец, преминава през паралелни светове и се сблъсква с невъобразимото. Олицетворение на самотния герой от древните митове и от класическите уестърни, той извършва подвизи (и понякога предателства) в името на една-едничка цел – да открие и да запази мистичната връзка между всички светове, всички вселени – ТЪМНАТА КУЛА.
Членовете на Роландовия ка-тет отново са заедно, ала цената, която плащат, е твърде висока. В заключителния епизод от историята те изминават последния етап от пътя към Тъмната кула. Макар да са спасили Сузана, ще се изправят пред врагове, с които трябва да се справят и които могат да ги унищожат.
Изминали са много години, откакто Кинг подхваща епичното повествование за последния оцелял стрелец; сега той приключва вълнуващия си разказ, подреждайки последните късчета от пъзела: „И така, Верни читатели, можете да спрете дотук. Надявам се обаче, че сте дошли да чуете интересна история, а не да разберете какво се случва накрая, иначе е достатъчно само да прелистите на последната страница и да прочетете написаното. Обаче краят е безсърдечен. Краят е заключена врата, която никой не може да отвори.“
Завършването на тази поредица е като прекратяването на връзка, която не искате да прекъснете, но се налага. Ще съжалявате безкрайно, че краят е дошъл, ще искате ОЩЕ. Роланд е обречен да започне от самото начало и да поднови търсенето на Тъмната кула, защото КА е колело и той е завързан за него.
Така започва поредицата за Тъмната кула, най-мащабната и най-епичната творба на Стивън Кинг. Фентъзи, изумителни приключения… и дълбоки прозрения за човешката природа, за приятелството, любовта и предателството.
Роланд от Гилеад, последният Стрелец, преминава през паралелни светове и се сблъсква с невъобразимото. Олицетворение на самотния герой от древните митове и от класическите уестърни, той извършва подвизи (и понякога предателства) в името на една-едничка цел – да открие и да запази мистичната връзка между всички светове, всички вселени – ТЪМНАТА КУЛА.
Членовете на Роландовия ка-тет отново са заедно, ала цената, която плащат, е твърде висока. В заключителния епизод от историята те изминават последния етап от пътя към Тъмната кула. Макар да са спасили Сузана, ще се изправят пред врагове, с които трябва да се справят и които могат да ги унищожат.
Изминали са много години, откакто Кинг подхваща епичното повествование за последния оцелял стрелец; сега той приключва вълнуващия си разказ, подреждайки последните късчета от пъзела: „И така, Верни читатели, можете да спрете дотук. Надявам се обаче, че сте дошли да чуете интересна история, а не да разберете какво се случва накрая, иначе е достатъчно само да прелистите на последната страница и да прочетете написаното. Обаче краят е безсърдечен. Краят е заключена врата, която никой не може да отвори.“
Завършването на тази поредица е като прекратяването на връзка, която не искате да прекъснете, но се налага. Ще съжалявате безкрайно, че краят е дошъл, ще искате ОЩЕ. Роланд е обречен да започне от самото начало и да поднови търсенето на Тъмната кула, защото КА е колело и той е завързан за него.
- GenresFantasy
360 pages, Paperback
First published September 21, 2004
7 people are currently reading
334 people want to read
About the author
Stephen King
2,393 books888k followersStephen Edwin King was born the second son of Donald and Nellie Ruth Pillsbury King. After his father left them when Stephen was two, he and his older brother, David, were raised by his mother. Parts of his childhood were spent in Fort Wayne, Indiana, where his father's family was at the time, and in Stratford, Connecticut. When Stephen was eleven, his mother brought her children back to Durham, Maine, for good. Her parents, Guy and Nellie Pillsbury, had become incapacitated with old age, and Ruth King was persuaded by her sisters to take over the physical care of them. Other family members provided a small house in Durham and financial support. After Stephen's grandparents passed away, Mrs. King found work in the kitchens of Pineland, a nearby residential facility for the mentally challenged.
Stephen attended the grammar school in Durham and Lisbon Falls High School, graduating in 1966. From his sophomore year at the University of Maine at Orono, he wrote a weekly column for the school newspaper, THE MAINE CAMPUS. He was also active in student politics, serving as a member of the Student Senate. He came to support the anti-war movement on the Orono campus, arriving at his stance from a conservative view that the war in Vietnam was unconstitutional. He graduated in 1970, with a B.A. in English and qualified to teach on the high school level. A draft board examination immediately post-graduation found him 4-F on grounds of high blood pressure, limited vision, flat feet, and punctured eardrums.
He met Tabitha Spruce in the stacks of the Fogler Library at the University, where they both worked as students; they married in January of 1971. As Stephen was unable to find placement as a teacher immediately, the Kings lived on his earnings as a laborer at an industrial laundry, and her student loan and savings, with an occasional boost from a short story sale to men's magazines.
Stephen made his first professional short story sale ("The Glass Floor") to Startling Mystery Stories in 1967. Throughout the early years of his marriage, he continued to sell stories to men's magazines. Many were gathered into the Night Shift collection or appeared in other anthologies.
In the fall of 1971, Stephen began teaching English at Hampden Academy, the public high school in Hampden, Maine. Writing in the evenings and on the weekends, he continued to produce short stories and to work on novels.
Stephen attended the grammar school in Durham and Lisbon Falls High School, graduating in 1966. From his sophomore year at the University of Maine at Orono, he wrote a weekly column for the school newspaper, THE MAINE CAMPUS. He was also active in student politics, serving as a member of the Student Senate. He came to support the anti-war movement on the Orono campus, arriving at his stance from a conservative view that the war in Vietnam was unconstitutional. He graduated in 1970, with a B.A. in English and qualified to teach on the high school level. A draft board examination immediately post-graduation found him 4-F on grounds of high blood pressure, limited vision, flat feet, and punctured eardrums.
He met Tabitha Spruce in the stacks of the Fogler Library at the University, where they both worked as students; they married in January of 1971. As Stephen was unable to find placement as a teacher immediately, the Kings lived on his earnings as a laborer at an industrial laundry, and her student loan and savings, with an occasional boost from a short story sale to men's magazines.
Stephen made his first professional short story sale ("The Glass Floor") to Startling Mystery Stories in 1967. Throughout the early years of his marriage, he continued to sell stories to men's magazines. Many were gathered into the Night Shift collection or appeared in other anthologies.
In the fall of 1971, Stephen began teaching English at Hampden Academy, the public high school in Hampden, Maine. Writing in the evenings and on the weekends, he continued to produce short stories and to work on novels.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 17 of 17 reviews
October 31, 2024
Последните около 300 страници в сагата за Тъмната кула ми донесоха не просто удовлетворение и наслада, а и неутолимо желание за още и още четене. Да, наясно съм с критиките за трагикомичното финално проявление на полуделия Пурпурен Крал, който се е превърнал в зомбирана и сприхава сянка на някогашното си трансцендентално могъщество и замерва Роланд с бомбички като посредствен бос в Нинтендо игра от осемдесетте. Склонен съм да разбера и недоволните от края на епичното пътешествие, в чиито близо 4000 страници неотклонно следвахме Стрелеца и неговия вече разпаднал се ка-тет между светове, заплахи и безброй премеждия.
Но в тези последни страници открих съставките, които ми липсваха в някои от предишните книги – водеща е темата за пътешествието, разкриването на неизследвани, западнали и опасни места, в които се спотайват неочаквани съюзници и предрешени врагове. Романът бе пропит от сюрреализъм и приказност, но се придържаше към простичка и целенасочена фабула, вместо да следва многобройни разклонения, излишни гледни точки и прекомерни абстракции.
Появяват се вече познати, но и немислими нови чудовища. Прозата е плавна и изящна, без да се разплува и разхищава в излишно многословие. Преводът на Адриан Лазаровски е прекрасен, но пълната му гениалност се разкрива и заблестява най-ярко в българската интерпретация на вдъхновяващата за Кинг поема на Робърт Браунинг от средата на XIX век „Чайлд Роланд Кулата достигна“.
В заключение ще кажа, че нито противоречивите отзиви, нито огромният брой страници, нито накъсания наратив и моментни неясноти ми попречиха да се насладя на мегаломанската книжна фиеста, наречена "Тъмната кула". Търсех шантава и психеделична многожанрова авантюра, очаквах смели импровизации и дръзки авторски решения, надявах се на пленителна и майсторска проза, исках да се запозная с живи герои. Получих всичко, че и отгоре. Най-голямата ми изненада беше непрестанното връщане към дребни детайли, често присъствали няколко тома и стотици страници назад в повествованието, което ми подсказваше, че въпреки страхотното друсане на дилиджанса през изместения и разпадащ се Среден свят, кочияшът Кинг не е изпуснал съвсем юздите и има ясна представа къде се намира и какво се е случило. Заслужаваше си!
Но нека свършим подобаващо с кратък пример за вдъхновяващата комбинация Браунинг/Лазаровски:
И тъй, поех, безмълвен, безнадежден
покрай прегърбения урод с взор лукав
по друма неизвестен, що отвеждал
към Кулата. Дано да беше прав!
Бях сигурен, че погледът му ален
е вперен в мен наместо знак прощален.
Цял ден вървях по този път безкраен,
цял ден се скитах, морен и отчаян,
а покрай мене равнина безбрежна
разстилаше се докъдето поглед стига,
печална, запустяла, безнадеждна —
като съсухрен лист от древна книга.
Но в тези последни страници открих съставките, които ми липсваха в някои от предишните книги – водеща е темата за пътешествието, разкриването на неизследвани, западнали и опасни места, в които се спотайват неочаквани съюзници и предрешени врагове. Романът бе пропит от сюрреализъм и приказност, но се придържаше към простичка и целенасочена фабула, вместо да следва многобройни разклонения, излишни гледни точки и прекомерни абстракции.
Появяват се вече познати, но и немислими нови чудовища. Прозата е плавна и изящна, без да се разплува и разхищава в излишно многословие. Преводът на Адриан Лазаровски е прекрасен, но пълната му гениалност се разкрива и заблестява най-ярко в българската интерпретация на вдъхновяващата за Кинг поема на Робърт Браунинг от средата на XIX век „Чайлд Роланд Кулата достигна“.
В заключение ще кажа, че нито противоречивите отзиви, нито огромният брой страници, нито накъсания наратив и моментни неясноти ми попречиха да се насладя на мегаломанската книжна фиеста, наречена "Тъмната кула". Търсех шантава и психеделична многожанрова авантюра, очаквах смели импровизации и дръзки авторски решения, надявах се на пленителна и майсторска проза, исках да се запозная с живи герои. Получих всичко, че и отгоре. Най-голямата ми изненада беше непрестанното връщане към дребни детайли, често присъствали няколко тома и стотици страници назад в повествованието, което ми подсказваше, че въпреки страхотното друсане на дилиджанса през изместения и разпадащ се Среден свят, кочияшът Кинг не е изпуснал съвсем юздите и има ясна представа къде се намира и какво се е случило. Заслужаваше си!
Но нека свършим подобаващо с кратък пример за вдъхновяващата комбинация Браунинг/Лазаровски:
И тъй, поех, безмълвен, безнадежден
покрай прегърбения урод с взор лукав
по друма неизвестен, що отвеждал
към Кулата. Дано да беше прав!
Бях сигурен, че погледът му ален
е вперен в мен наместо знак прощален.
Цял ден вървях по този път безкраен,
цял ден се скитах, морен и отчаян,
а покрай мене равнина безбрежна
разстилаше се докъдето поглед стига,
печална, запустяла, безнадеждна —
като съсухрен лист от древна книга.
January 22, 2020
Краят ми е твърде жесток . Но книгата ми хареса
November 22, 2020
Завърших и последната осма книга и с гордост, мога да заявя, че това е най-дългата поредица, която някога съм чел. Но си заслужаваше и предвид 34-те години, необходими на Кинг да я завърши, бих казал, че се постарал, всяка една история да бъде вълнуваща и динамична, и прочетох книгите с лекота и интерес.
July 10, 2016
Han pasado no sé cuántas mil páginas y por fin termina el viaje de Roland. Se supone que el final es tan conocido casi como el "Luke, soy tu padre", pero de alguna manera no me había enterado. ¡Espero que no os lo cuenten!
Un cierre magnífico para una serie de fantasía extraordinaria. Se nota que no es un libro cualquiera para Stephen King, que saca 2 al año pero ha tardado más de 30 en terminar esta historia. Y cuando el autor invierte tanto esfuerzo en una obra, se nota.
La resolución no es igual de satisfactoria para todos los personajes implicados y hay algún deus ex machina tan evidente que hasta te avisan de él, pero en general no puedo darle menos de 5 estrellitas...
Un cierre magnífico para una serie de fantasía extraordinaria. Se nota que no es un libro cualquiera para Stephen King, que saca 2 al año pero ha tardado más de 30 en terminar esta historia. Y cuando el autor invierte tanto esfuerzo en una obra, se nota.
La resolución no es igual de satisfactoria para todos los personajes implicados y hay algún deus ex machina tan evidente que hasta te avisan de él, pero en general no puedo darle menos de 5 estrellitas...
February 17, 2019
Vale...Me he leído la segunda parte del tirón después de dejar 2 meses de lapsus para superar la primera...
(Acabo de poner comentario general el el primer tomo, no quiero repetirme)
(Acabo de poner comentario general el el primer tomo, no quiero repetirme)
June 6, 2019
Un final brutal!!! Me siento satisfecho por como termina. Este libro me ha hecho emocionarme a mil... salvo con una partecita y es la razón de mis 4 estrellas y no 5.
January 29, 2025
Това е най-шантавата поредица която съм чела някога и е тази която е оставила най-голям отпечатък върху мен. Пътят беше дълъг и ние стигнахме своя край, но колелото на Ка се върти.
Един цитат от първата книга който за мен описва това приключение:
"Ако достигнеш границите на вселената, ще намериш ли дъсчена ограда с табелка: „КРАЙ НА ПЪТЯ“? Не. Може да откриеш нещо твърдо и кръгло, както пиленцето вижда яйцето отвътре. И ако разчупиш с клюн черупката, каква мъчително ярка светлина ще озари твоята дупка на края на вселената. Може би ще надникнеш през нея и ще откриеш, че нашата вселена е частица от един атом на върха на стръкче трева. Може би едва тогава ще разбереш, че изгаряйки едно клонче, изпепеляваш множество вселени. Че съществуването не е само една безкрайност, а милиони светове."
Един цитат от първата книга който за мен описва това приключение:
"Ако достигнеш границите на вселената, ще намериш ли дъсчена ограда с табелка: „КРАЙ НА ПЪТЯ“? Не. Може да откриеш нещо твърдо и кръгло, както пиленцето вижда яйцето отвътре. И ако разчупиш с клюн черупката, каква мъчително ярка светлина ще озари твоята дупка на края на вселената. Може би ще надникнеш през нея и ще откриеш, че нашата вселена е частица от един атом на върха на стръкче трева. Може би едва тогава ще разбереш, че изгаряйки едно клонче, изпепеляваш множество вселени. Че съществуването не е само една безкрайност, а милиони светове."
January 12, 2021
Ето как Словострелеца Кулата достигна.
Как започна всичко: "Човекът в черно бягаше през пустинята, Стрелецът го следваше." Седем тома по-късно Стрелецът пресича полето с розите, за да срещне своята съдба, своята ка.
Историята на неговото пътешествие е повествование за любов, смърт, приятелства и предателства, разказ за предопределеното и избора.
Докато следвате Роланд и неговия ка-тет, съставен от наркозависим младеж, тъмнокожа безнога жена, тийнейджър и говорещо животинче, което напомня куче, из криволиците на време-пространствения космос на Стивън Кинг, ще узнаете много за Америка – за нейните митове, болки и идеали.
Ще се запознаете с образи, толкова живи, така уникални и ярко обрисувани, сякаш са били (и са) реална част от живота ви.
Писателят ще сподели с вас какво е да си на деветнайсет, доколко "истински" е Стивън Кинг, който се "среща" със своите герои в романа, какво мисли творецът по въпроса – пътят или целта.
По пътя към Тъмната кула ще разгадаете кое движи ръката на словострелеца.
Поредицата "Тъмната кула" е най-мащабната и най-епичната творба на Стивън Кинг. Мотиви и персонажи от нея се срещат във всички негови творби.
Как започна всичко: "Човекът в черно бягаше през пустинята, Стрелецът го следваше." Седем тома по-късно Стрелецът пресича полето с розите, за да срещне своята съдба, своята ка.
Историята на неговото пътешествие е повествование за любов, смърт, приятелства и предателства, разказ за предопределеното и избора.
Докато следвате Роланд и неговия ка-тет, съставен от наркозависим младеж, тъмнокожа безнога жена, тийнейджър и говорещо животинче, което напомня куче, из криволиците на време-пространствения космос на Стивън Кинг, ще узнаете много за Америка – за нейните митове, болки и идеали.
Ще се запознаете с образи, толкова живи, така уникални и ярко обрисувани, сякаш са били (и са) реална част от живота ви.
Писателят ще сподели с вас какво е да си на деветнайсет, доколко "истински" е Стивън Кинг, който се "среща" със своите герои в романа, какво мисли творецът по въпроса – пътят или целта.
По пътя към Тъмната кула ще разгадаете кое движи ръката на словострелеца.
Поредицата "Тъмната кула" е най-мащабната и най-епичната творба на Стивън Кинг. Мотиви и персонажи от нея се срещат във всички негови творби.
March 30, 2018
que camino largo fue acompañar a roland a la torre!!
la historia decae un poco hasta el ultimo cuarto del libro pero no aburre. Después, se viven momentos intensos y dramáticos. El final me gusto, es adecuado y esperaba algo así.
Un libro muy bueno.
Con respecto a la serie, digo: Me encanto, y digo gracias.
Largos días y placenteras noches.
la historia decae un poco hasta el ultimo cuarto del libro pero no aburre. Después, se viven momentos intensos y dramáticos. El final me gusto, es adecuado y esperaba algo así.
Un libro muy bueno.
Con respecto a la serie, digo: Me encanto, y digo gracias.
Largos días y placenteras noches.
March 11, 2019
Una saga que va in crescendo, el inicio me aburrió, de hecho me tuvieron que convencer años después para volver a empezarla... ¡menos mal que la retomé! Un protagonista total, de los que no olvidas, y un viaje externo e interno que hace que te enganches más y más a la historia en cada nueva página. Obra de referencia. Ahora veo muchas inspiraciones de otros autores en esta saga.
January 5, 2018
La primera mitad de este libro es sumamente interesante y su narrativa nunca decae, por el contrario en capítulos finales se empieza a sentir un ambiente mas aburrido y en lo personal el final deja mucho que desear para ser la conclusión de tan grande saga.
March 1, 2018
Muy buen libro, y muy buena saga, aunque para mi el final no es el adecuado pero recomendable
January 26, 2025
Buenísimo, final inesperado
September 8, 2025
🤯🤯🤯 - Това е всичко, което мога да кажа…
August 15, 2012
Estoy ante una de las sagas mas completas, mejor trabajadas y que mas ha significado para mi. Realmente no me sentía así de bien al terminar una saga desde hace años cuando terminaba de leer Harry Potter y tiempo después cuando termine La Materia Oscura (ya considero a las 3 como mis favoritas). King ha logrado hacer que el camino sea mas placentero que el final, no quiere decir que el final sea malo; no es un final que nadie que haya leído La Torre Oscura haya querido, pero en palabras de el es el final que tenia que ser y para mi eso es suficiente. Le doy 5 estrellas al libro mientras veo que hay quienes le han dado 3. Mi opinión es que hay que entender que cuando el camino es tan largo y fascinante como fue el camino hacia la torre a veces hay que quitarle importancia al final.
Es uno de los muchos libros que sugeriré en mi vida, pero esta saga siempre será clase a parte.
En fin, "el Ka es una rueda" y dentro de poco me veo releyéndola.
Es uno de los muchos libros que sugeriré en mi vida, pero esta saga siempre será clase a parte.
En fin, "el Ka es una rueda" y dentro de poco me veo releyéndola.
Read
December 11, 2017No siendo a lo mejor el mejor final deseao. Es un gran dignificador de la saga y mantiene con acierto el ritmo. Seguremante se podria dar mas celeridad a ciertos capitulos, pero si llegas hasta aqui y lees todos los libros anteriores, tu sientes la misma presion que abordan el resto de personajes ficticios de ese ka imaginario.
No lo pondria como el final de la saga pero si como un digno final que ciertamente de cierta forma comprendi y acepte.
Comentario random para mi no era necesario el segundo final obtenido despues de rematar el libro. Stephen podia terminar como le plazca y tendría sentido
No lo pondria como el final de la saga pero si como un digno final que ciertamente de cierta forma comprendi y acepte.
Comentario random para mi no era necesario el segundo final obtenido despues de rematar el libro. Stephen podia terminar como le plazca y tendría sentido
Displaying 1 - 17 of 17 reviews