What do you think?
Rate this book
Насън ще бъда млад
Юбилейно издание
Андрей Германов (1932 – 1981) продължава да живее като необходим поет и преводач две десетилетия след смъртта си. Доказателство за това са преизданията на творбите му и този представителен том. Социално интонирани или интимно вглъбени, стиховете му изразяват значими състояния на мъдър и емоционален дух. Германов е чужд на трактатно интелектуалистичната поза, предпочита изповедно-психологическото себеизразяване.
Ранните му творби изразяват по-общи народностни изживявания и състояния, докато зрелият поет преминава от съкровената възторженост към болезнено-стоическите визии на индивидуалното. Преломът е свързан с изгубването на илюзиите за общество, ръководено от хуманистична загриженост за човека – оттук повишената функция на трагическото в късната лирика на Германов. Между живота и смъртта е пресъздадено психологическото напрежение на един герой, уморен, но не и победен от битийните бури. Към края на живота си Германов упорито работи върху своите четиристишия. Рубаите на българския поет изразяват морален стоицизъм и печал. Творби на равносметката, те обхващат широк кръг от проблеми и битийни явления. В тях се проявява съзнанието за напразност на усилията и обречеността на човешките пориви, но това не води до разрушаване на етическите критерии. Дори в отчаянията си поетът не достига до алиенацията – налага се впечатлението за мъдро тържество на моралната личност, отстояваща хуманистичните си принципи и пред лицето на смъртта.
Андрей Германов (1932 – 1981) продължава да живее като необходим поет и преводач две десетилетия след смъртта си. Доказателство за това са преизданията на творбите му и този представителен том. Социално интонирани или интимно вглъбени, стиховете му изразяват значими състояния на мъдър и емоционален дух. Германов е чужд на трактатно интелектуалистичната поза, предпочита изповедно-психологическото себеизразяване.
Ранните му творби изразяват по-общи народностни изживявания и състояния, докато зрелият поет преминава от съкровената възторженост към болезнено-стоическите визии на индивидуалното. Преломът е свързан с изгубването на илюзиите за общество, ръководено от хуманистична загриженост за човека – оттук повишената функция на трагическото в късната лирика на Германов. Между живота и смъртта е пресъздадено психологическото напрежение на един герой, уморен, но не и победен от битийните бури. Към края на живота си Германов упорито работи върху своите четиристишия. Рубаите на българския поет изразяват морален стоицизъм и печал. Творби на равносметката, те обхващат широк кръг от проблеми и битийни явления. В тях се проявява съзнанието за напразност на усилията и обречеността на човешките пориви, но това не води до разрушаване на етическите критерии. Дори в отчаянията си поетът не достига до алиенацията – налага се впечатлението за мъдро тържество на моралната личност, отстояваща хуманистичните си принципи и пред лицето на смъртта.
40 pages, Hardcover
Published January 1, 2012
1 person want to read
About the author
Андрей Германов
36 books4 followersАндрей Димитров Германов е роден в село Яворово, Варненско. Гимназия завършва в Дългопол, а руска филология в Софийския университет през 1955 г. Работил е като редактор във в. "Народна младеж", в изд. "Народна младеж" и "Български писател", като зам. гл. редактор на сп. "Съвременник" и гл. редактор на сп. "Пламък". Поет и преводач. По-важни книги: "Работнически влак. Стихове" (1962) "Родов герб. Стихове" (1964) "Равноденствие. Стихове" (1965) "Да ме запомниш. Стихотворения" (1967) "Преображения. Стихотворения" (1970) "Като въздишка. Лирика" (1970; 1975), "Мост. Стихове" (1970), "Четиристишия. Стихотворения" (1974), "Парнас около нас. Дружески шаржове, пародии, епиграми" (съвм. с Ив. Николов; 1974) "Нови четиристишия" (1976) "Самоубийствено живеем" (1979) "Шаячни момчета. Спомени" (1981). Умира през 1981 г.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
No one has reviewed this book yet.