Дългата нощ на комунизма в България

by Георги Фотев

Разтърсваща книга за преживяната реализация на комунистическата утопия в България. Вместо очаквания в началото „цъфтеж на пролетта”, настъпва „една дълга полярна нощ на леден мрак и сурови изпитания” (по думите на Макс Вебер). Изграждането на тоталитарната машинария е в два паралелни свята ‐ на възторг и терор. Следствените изтезания и баналността на злото „приключват”, когато тялото предава душата и сияйното бъдеще все повече се отдалечава… В края на краищата настъпва имплозията на системата. Господарката на живота и смъртта се загубва в дългата нощ…

472 pages, Paperback

Published January 1, 2008

About the author

Проф. Георги Фотев (Нов български университет) е изтъкнат социолог с международна известност. Член на Европейската академия на науките и изкуствата и на други авторитетни организации. Автор на голям брой научни публикации, част от които в чужбина (16 страни). Издателство „Изток-Запад“ публикува неговите фундаментални съчинения ,,Диалогична социология“ (2004), ,,Дисциплинарна структура на социологията (2006), ,,Дългата нощ на комунизма в България“ (2008), ,,Ценности срещу безпорядък“ (2009), „Българската меланхолия“ (2010), „Смисъл и разбиране“ (2014). Проф. Фотев е съставител на престижната поредица на „Изток-Запад“ ,,Социологическо наследство“.

Reviews

[Деян Колев · Rating 1 out of 5]

Книгата се чете трудно, пълна е с омраза, а обвинява комунизма в омраза. Автора сам признава, че в семейството има "невинен", съден без съд и още от ранна детска възраст е закърмен с омраза към комунизма, нищо че същия му е дал образование и възможност за реализация.
Автора признава, че има непоносимост и погнуса към работническия труд, което само по себе си трябва да дава негативни индикации за читателя. За разлика от книгата му "Българската меланхолия", в която са поместени в пъти по-голям брой извори и документи, и която е написана без грам лична оценка и макар и тя да се отнася за 3 пъти по-малък период от бълагрската история, в "Дългата нощ на комунизма в България" оставам с впечатление, че са ползвани трудове на други антикомунисти, истории разказвани от уста на уста, едва ли не легенди за герои, които са били винаги "невини", жертви на пропагандата, защото видиш ли за умрелите се говори само с добро, а пък вечно те са страдалци, онеправдани, осъдени без съд, пращани по лагери, ще каже човек, че на случаен принцип са ги хващали в престъпления.
Не съм сигурен, че книгата може да мине за социологическа, по-скоро за антикомунистическо съчинение, без особено достоверни доказателства, само и единствено с цел омърсяване на комунизма Комунистите са наричани с всякакви обидни думи през цялото време, за да остане читателя с впечателние, че това са някакви кръгли идиоти и видиш ли цялата държава след края на ВСВ не била построена от тях, а била спусаната от извънземни наготово.
За автора е нопонятно бригадирското движение, но както написах по-горе, цитирайки негови думи, няма как да има положителна оценка, при положение че има непоносимост към работническия труд. По-скоро му е непонятно как са могли да строят пътища, язовири и жилища без заплащане, но да остават за следващите поколения, които язовири и жилища и до ден днешен да бъдат позлвани от собствениците, които впрочем са собственици още от т.нар "дълга нощ". Разбирам, че е писал "Българската меланхолия", която впрочем е прекрасна книга, след тази, но можеше да си направи лека справка в какво състояние се е намирала България преди 1944, която така или иначе после е проверил и описал.