Шотландия. Земя, пропита от митове и легенди. Магии. Но коя е най-могъщата от всички на света?
Пет години преди Елинор Кастър и лорд Едуард Блеърмаунт да се срещнат, тя загубва паметта си по мистериозен начин, а той претърпява тежка катастрофа. Две съдби, разделени от хиляди километри, ще се съберат, за да тръгнат заедно по един опасен път назад във времето, предначертан от съдбата, която не могат да избегнат.
Едно заклинание, направено преди стотици години, една вещица, подтикната от ревност, една магия, която не може да бъде развалена, думи, закодирани в каменните стени на „Блеърмаунт касъл“, шепоти, скрити в клоните на вечните дървета, параклис, погребал тайни, които никога не бива да бъдат разкривани. Една подранила есен, опитваща се да върне времето назад. Една любов, устояла на времето и разстоянията, само за да докаже, че никога не е била изгубвана.
Понякога един живот не стига да обичаш някого. Понякога един живот е само началото на вечността.
Една вълшебна история за любовта, която устоява на всички препятствия във времето и пространството. Всичко това се случва в една земя, пропита с митове и легенди - Шотландия 💜. Древен замък, който те впечатлява с тайни библиотеки и красиви бални зали. Един лорд, който е обичан силно, макар да мисли, че не е достоен за любов. Една жена, която търси себе си и допуска мрака в своето сърце, но благодарение на магията на любовта, успява да преодолее болката и да намери правилния път. Всичко това се случва в "Един живот не стига", книга, която успя да ме омагьоса със своята мистика, красота и уникалност.
Много приятна атмосфера на замъка и прекрасни, добре описани градини. В началото ми допадна цялата обстановка,идеята и концепцията на книгата, но не успях да се свържа изцяло с историята и героите. Само икономката Брианна ми беше инетересна като персонаж. Книгата беше изпълнена с вълшебство и смятам,че би се харесала на много други. Бих искала да добавя,че корицата и оформлението са прекрасни.
Историята е изпълнена с романтика и разказ за всепоглъщащата сила на любовта, за магията, за светлината и надеждата. Елинор заминава за Шотландия в един стар замък, превърнат в хотел. Там тя се надява да напише роман, но се случват събития, които променят целия живот на писателката. Едуард е самотен лорд, собственик на замъка. Преживял е катастрофа и се е изолирал сред стените му, поглъщайки книга след книга. Двамата се срещат и това предизвиква поредица от събития, включващи проклятие, магия и любов. Обичам романтичните книги и затова книгата ми допадна, но ме подразниха някои неща, като употребата на думите „кискам се“ и „измагьосвам“. На моменти героите звучаха като тийнейджъри и се кискаха едва ли не на всяка страница. Ако заменя кискам се със „засмях се“, романът прозвучава много по-сериозно, още повече, че героите са над 25-годишни. Поведението на Елинор на моменти въобще не ми изглеждаше като на безсмъртна вещица, а държанието ѝ беше детинско. Но, като оставя настрана тези дразнения, се е получила една хубава любовна история, която доказва, че любовта е по-силна от всяко проклятие и побеждава всичко по пътя си, ако е истинска. Между 3 и 4, но давам по-високата оценка, понеже съм любител на такива романи.
История за една силна и невъзможна любов, прераждаща се през вековете. История, която не усетих по никакъв начин. На героите им липсваше дълбочина. Магията, ако може да се опише така, беше като от анимация на Дисни.... Този "велик лорд" и всичките му там превземки, както и отношенията им с Елинор, бяха клиширани. Идеята е много добра, но романът в своята цялост никак не ми допадна.
Толкова отдавна искам да прочета тази книга и ето, че времето й дойде! Това е четвъртата ми среща с авторката и за четвърти път съм омагьосана от стила й на писане, героите, които изгражда и цялостната история. Този път тематиката е малко по-магична и книгата освен романтика е и фентъзи (а това съвсем не е моят жанр), но ми хареса! Ще ми се вбъдеще да опита да напише и нещо в стил магически реализъм (по-умерен, с щипка вълшебство само), а аз отново с удоволствие ще го прочета!
Още с първия абзац романът буди много въпроси, които бавно намират своите отговори с всяка прочетена страница. Не съм много веща в света на магиите, но този, който Стефана Белковска е създала в романа си, ми допадна. Любовната нотка беше силно изразена и като цяло целият сюжет се основава на силата на любовта. За мен, като почитателка на романтичните истории, това е от ключово значение, за да ми хареса една книга. Препоръчвам „Един живот не стига“, защото си имаше от всичко, любов, омраза, разкаяние, дори и щипка магия.
Целият сюжет се основава на силата на любовта. Това е една вълшебна история за любов, "която умее да пропътува време и разстояние, да преодолее болка и тъга, загуба и скръб, да не бъде подвластна на времето, разстоянията, вечността..." Любов, "която се бе решила да оцелява всеки път, да се преражда, да намира своя начин да пребори умиращите години, само за да живее отново..."
Останах доста впечатлена. Въпреки че не харесвам, фантастични книги, магии, готически неща, тази книга така ме грабна, че се пренесох съвсем бързо в покоите на Блеърмаунт в Шотландия. Адмирации, една от най-добрите ми прочетени книги за годината.
Понякога една книга не се опитва да бъде епичен роман, а вместо това те кани на елегантна литературна разходка – кратка, интензивна и със силен аромат на шотландски мъх и емоционална зрялост. Такава е и "Един живот не стига" – нещо като литературен скоч: къс, сгряващ и с дълго ухание след последната страница.
Творбата по-скоро попада в графата „новела с амбиции“, отколкото класически роман – но в най-добрия смисъл. Стефана Белковска ни отвежда в Шотландия – земя, където легендите шептят зад всяка кула на древен замък, а библиотеките сякаш помнят всяка любовна клетва. Имаме всичко: лорд, който вярва, че не е достоен за обич, жена, която кривва от пътя си, но намира светлината, и една любов, която се простира отвъд границите на време и реалност. Има нещо почти приказно в тази кратка, но наситена история, която грабва с мистика и визия, дори когато не отговаря напълно на каноните на жанра.
Историята ни хваща за ръка и без много предупреждение ни хвърля от модерното вълнение на градския живот към романтично-фентъзи измерение с класическа атмосфера и средновековни подправки. Да, някои сюжетни линии останаха по-скоро щрихи, отколкото завършени картини – разбираемо предвид краткия обем. Структурата обаче е на лице: има всичко – от увод до втора развръзка, което показва ясна авторова мисъл. Остава да си пожелаем следващата спирка да бъде по-дълбоко гмуркане в жанра, с още по-многопластови образи и диалози, които оставят вкус като скъп цитат.
Любопитното е, че въпреки централната героиня и нейната одисея на сърцето и съзнанието, именно образът на Бриана – икономката, ме спечели най-много. Тя просто е. Навсякъде, никъде, но винаги на точното място. Сякаш ходи между редовете, и всеки път, когато се появи, текстът добива ритъм, топлина и странно реална човечност. Ако някой заслужава spin-off, то това е тя.
Харесвам този смел първи танц на Стефана в света на романтичното фентъзи – има стил, има визия и най-важното – има глас, който се чува сред шумната глъчка на жанра. Вярвам, че тя тепърва ще ни поднася по-дълбоки и плътни истории.
А най-много и най-искрено ѝ пожелавам – един ден да ѝ звънне Реджина Съдерланд и да каже: „Момиче, ти си моят нов любим автор.“ Браво, Стефи.
Когато един живот не е достатъчен да обичаш… тогава пишеш книга.*
Има книги, които разказват истории. Има и такива, които се превръщат в дом за чувства, за болки, за тишини, които никой не е посмял да назове. „Един живот не стига“ от Стефана Белковска не просто се чете. Тя се преживява. Тя влиза под кожата ти като шепот, който носиш със себе си дълго след като последната страница е затворена.
Стефана не пише – тя диша с думите си. Пише с разбито сърце, с обич до край, с тихата сила на жена, преживяла сто животи в един. Нейната любовна история е като светулка в нощта – малка, но достатъчна, за да освети най-тъмните кътчета в душата на читателя. Любовта тук не е идеална, не е захаросана. Тя е жива, болезнена, понякога неудобна, но винаги истинска. Това е любов, която обича дори когато боли. Любов, която чака, когато светът отдавна е спрял.
Героите на Белковска не са измислени. Те са парченца от самите нас – хора, които обичат прекалено, мълчат силно и преживяват любовта си така, както другите преживяват война. И точно тази интимност – тази искреност, те кара да затвориш очи и да прошепнеш: *„И на мен ми се е случвало…“*
Фантазията в тази книга не е фентъзи – тя е по-магична, защото е реална. Това е магията на думи, които казват неща, които ти не си успял. Магията на писането като изповед, като молитва, като втори шанс. „Един живот не стига“** е книга за онези, които обичат с душата си. За онези, които чакат, които вярват, които страдат красиво. За онези, които знаят, че понякога животът не ни стига… но ни стига една книга, за да си припомним колко дълбоко можем да чувстваме.
Добре дошли в Шотландия - страна пропита с митове и легенди.
Елинор Кастър е известна писателка в Ню Йорк. Претърпяла инцидент със сърф Елинор не помни нищо от миналото си - няма снимки в дома си, няма близки, които да я търсят.. само сметка пълна с пари. След инцидента се запознава с Мегън - нейната най-близка приятелка и човекът, който я изпраща в замък, превърнат в хотел - "Блеърмаунт касъл" , в момент на писателски застой. Там Елинор намира приятели.. и любовта. Тази прераждаща любов, която не намира покой докато не бива изживяна.
Случвало ли Ви се е да срещнете човек е да имате чувството, че го познавате от години? Със сигурност, да! Така се чувства и Елинор, след запозпанстово си с лорд Блеърмаунт - мъжът с пленяващите зелени очи.
Чели ли сте книга, чиято история толкова Ви завладява, че ни Ви се ще да свършва? За мен такава определено беше "Един живот не стига". Отдавна не бях чела книга в този жанр и това, че имаше и любовна история, която беше и в основата на романа за хора като мен които са върли фенове на любовните романи това е изключително важно. Авторката е създала един приказен свят, в който с всяка следваща страница става все по-магичен и те пленява. От описанието на замъка с неговите библиотеки и огромна бална зала до приказните земи. Описание, което те кара да се пренесеш точно там, на това приказно място и да изживееш чувствата и емоциите на героите.
А дали наистина един живот не стига, за да изживеем всичко, което искаме и за което сме си мечтали?
This entire review has been hidden because of spoilers.
Благодаря на авторката за прекрасната творба, макар и вкусът ми за книги да е различен от този, няма спор, че “Един живот не стига” погали душата ми. Героинята ни - Елинор Кастър, която е успешна писателка, за жалост е изпаднала в дупка и заминава за Шотландия да търси вдъхновение (малко по принуда, но все пак). В замъкът, в който е отседнала, тя среща лорд Едуард Блеърмаунт. Интересното обаче е, че двамата ги свързва нещо по-дълбоко, нещо по-специално … нещо древно. Искам да разкажа много, но за жалост, ако го направя ще е спойл, а аз не съм им особено голям фен. Както и да е, отклоних се, в романът се случват много странности - катастрофата, гласовете, които се напасват до перфектност създавайки по този начин една мистериозна история, чийто отговор е всъщност любовта. Книгата ме завладя и ме разтърси из основи, когато Ел чуваше шепотите, няма да лъжа, че настръхнах, а хуморът фигуриращ в романа доста си напасна с моя. Написана е професионално, изчерпателно и честно - изключително прецизно описателно, начинът, по който Стефана описва пейзажите е наистина завладяващ, определено рядко срещам точно такъв тип писане, който успява да те отведе на описаното място. Ако не сте прочели книгата, а имате Storytel, няма да сгрешите ако я изслушате. За тези от вас, които ме следят - знаете, че не веднъж съм казвала, че предпочитам аз да си чета книгите, но с тази така се стекоха обстоятелствата и определено НЕ съжалявам и бих я изслушала отново. Такъв тип истории просто не омръзват.
Привидно нищо особено .Като айсберг показал се с връхчето над повърхността,без да подозираме големината му в дълбочина. Заслушвам се и изведнъж осъзнавам ,че май съм се натъкнала на нещо.Нешлифован диамант от короната на българските романтични фентъзи романи.Истинско съкровище. Сюжет: Героиня изгубила спомените си ,известна писателка, купонджийка,отива в стар замък в Шотландия превърнат в хотел. Влизайки в таксито ,което ще я закара до хотела шофьорът и разказва за митология и божества в които вярват Шотландците.За Вещицата Бейра богиня на зимата.... От там нататък просто слушах все по внимателно и все повече се въодушевявах 🤩 💎На диалозите - о ,какви реплики между главните герои (и да не си в настроение ще бъдеш, пълни с ирония и сарказъм в името на хумора) 💎Описанията на замъка и загадъчната магическа атмосфера 👌 💎Героинята и нейните забавни мисли и наперено държание 😆😁 💎Сюжет уж познат като от приказка ,но много лесно и интересно пренесен в 21век. Нещеш ли обаче,героинята завихря листата в градината с магия...без да притежава такава! Уау.👌🏼 Привидно нищо особено ,а под повърхността цяла скала.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Книгата ми хареса много повече от очакваното. Мислех си, че ще е едно леко и приятно любовно четиво, но се оказа малко повече. Да, романтика има и тя е водеща, но също така в повествованието се среща митология, магия, древни вярвания, които се преплитат и създават един доста напрегнат сюжет. Четох книгата с леко напрежение, което поддържаше интереса ми жив през цялото време. Определено Стефана Белковска много добре може да изгражда диалозите между героите. Книгата ми навяваше едно усещане за свързаност с "Друговремец". Със сигурност препоръчвам книгата на хора, които харесват романтичното фентъзи!⠀
„Един живот не стига“ ме изненада. Мислех, че знам какво да очаквам – любовна история, красива обстановка… Но това, което получих, беше нещо по-дълбоко. История за двама души, които се намират, въпреки себе си. Въп��еки миналото.
Шотландия, замък, мистерия – да, всичко това го има. Но най-силното е начинът, по който Стефана разказва – спокойно, но с онзи емоционален удар, който остава.
Книгата ме накара да се замисля колко често живеем наполовина. И че понякога едва един живот не стига, за да се научим да обичаме истински.
Тази книга… не беше нищо от това, което си представях – беше нещо много повече. 💫 „Един живот не стига“ ме изненада, разтърси и докосна по начин, който трудно се описва с думи. Стефана Белковска отново доказва, че владее емоциите до съвършенство – кара те да се смееш, да плачеш и да усещаш всичко толкова истински, сякаш сам преживяваш историята.
Харесвам всички нейни книги, но тази… има нещо различно. Тя е като огледало – кара те да се замислиш за изборите, за времето, за хората, които обичаш, и за това как понякога един живот наистина не стига.
Пълното ми ревю за книгата можете да прочетете на следния линк: https://readerwizard.home.blog/2020/1... Това е първата българска книга, която чета в този жанр и ми хареса особено много. Стилът на писане на авторката дава на читателя усещането, че се носи през страниците. Книгата се чете наистина леко и неусетно. Няма излишни неща, които да затормозяват читателя и това ми хареса най-много.
Приятна за четене история с елементи на магия, история за непреходна любов и прераждания. Харесвам Шотландия (и Ирландия). Два народа, които се борят за запазване на своята история и традиции. Земя, в която и времето, и нравите да еднакво сурови, но и симпатично романтични. От известно време почти целенасочено търся книги, където действието се развива в Шотландия.
Приятно съм изненадана от стила и начина на писане на авторката. Историята е приятна и завладяваща, изслушах я с наслада. Това ми е първата среща с творчеството на Стефана Белковска. Сега ще се насоча към друга нейна книга. По принцип не си падам много по любовните романи, но когато има замесена магия - моето е!😊 Щастлива съм, че има толкова добри български автори. Сега съм само на такава вълна.
Страхотна книга, която те отвежда към един магичен свят, при една безкрайна любов, продължаваща да се търси във всеки един живот. Всичко в книгата ми хареса изключително много- от корица до корица. ❤️
„Един живот не стига“ е уникална, красива и увлекателна история, която те завладява от самото начало и не те пуска до последната страница. Магията и загадъчността придават неповторим облик на тази приказна история, в която любовта се преплита със съдбата и тайните на миналото.
Харесвам стила на писане на Стефана Белковска – семпъл, но въздействащ, с красиво и детайлно описание, което те пренася в един друг свят.
След като прочетох „Винаги ще има утре“, просто нямаше как да не продължа с книгите на Стефана Белковска. Спрях се конкретно на „Един живот не стига“, тъй като в нея има вещици – една от категориите в книжното бинго на #четатлонивино за месец октомври.
Историята ни пренася в Шотландия – място, обвито в мъгла, легенди и древна магия. Там се преплитат съдбите на Елинор и Едуард – две души, които сякаш времето само е решило да събере отново. Загубена памет, стари проклятия, невидими нишки между миналото и настоящето – всичко това създава история, която едновременно вълнува и омагьосва.
"Един живот не стига" започва по такъв начин, че веднага те грабва и нямаш търпение да научиш още и още. Постоянно се случва нещо, което държи интереса на слушателя от самото начало. Атмосферата е едновременно тайнствена, романтична и динамична, а Стефана отново вплита в повествованието си редица ирландски легенди (а аз просто обожавам легенди!)
Много ми хареса цитатът „Магията не е нищо друго освен вярата, че можем да променим реалността.“ Той се повтаря няколко пъти и всеки път ми напомняше, че когато решим да променим нещо в живота си и наистина го направим, ние правим магия - всеки човек носи в себе си своята магия.
Историята завършва толкова красиво, че, колкото и странно да звучи, не изпитвах желание да прекарам още време с героите. Чувствах, че заслужават да бъдат оставени да се радват на живота. Нещо, което ми се случва за пръв път.
„Един живот не стига“ ни показва, че истинската любов не може да бъде прекъсната от нищо – нито от времето, нито от най-могъщата магия. Тя е нещо, от което не можем да избягаме и за което си заслужава да се борим с всички сили до последно.