Фантастични истории

by Айзък Азимов, Робърт Лори, Ралф Милн Фарли

Съдържание:
Айзък Азимов - „Братчето"
Робърт Лори - „Мар-си-а-нец"
Ралф Милн Фарли - „Човекът, който можеше да връща часовника назад"
Джак Ванс - „Мазирян Магьосника"
Анджей Лешчински - „Четиридесет и осмата"
„Маdе in Вulgaria“ (Български автор):
Здравка Ефтимова - „Тогава ще ме познаеш“
„Ново име“ (За първи път на български език):
Дийн Кунц - „Ние тримата"
„Златни страници" (Класическа фантастика):
Робърт Йънг - „Момичето глухарче")
„Библиотека „Фантастични повести и романи“:
Луис Паджет - „Ех Масhinа“

32 pages, Paperback

Published January 1, 1992

About the author

Isaac Asimov

Азимов написва или редактира над 500 тома, а общият брой на написаните от него писма и пощенски картички е оценен на около 90 000. Негови творби има в девет от десетте категории в Десетичната система на Дюи — всички без „Философия“. Азимов е смятан за един от майсторите в жанра научна фантастика и заедно с Робърт Хайнлайн и Артър Кларк е считан за един от „големите трима“ писатели-фантасти на времето си.

Вероятно най-известната творба на Азимов е поредицата за Фондацията; неговите други главни поредици са тези за Галактическата империя и за роботите, които по-късно също обвързва с Фондацията. Неговото творчество е удостоено с пет награди „Хюго“ (1963, 1966, 1973, 1977, 1983 г.), две награди „Небюла“ (1972, 1976 г.) и други.

Азимов е дългогодишен, но неохотен член на Менса; описва ги като „интелектуално войнствени“. Повече удоволствие му доставя да бъде президент на Американската асоциация на хуманистите.

На негово име е наречен астероидът 5020 Азимов, две различни награди „Айзък Азимов“ и списанието „Asimov's Science Fiction“.

Reviews

[Martin Doychinov · Rating 5 out of 5]

„Списание Фантастични истории“ е списание за фантастика и хорър издавано през периода 1991 до 1993 г. (спр. http://bgf.zavinagi.org/). Излизат едва 11 броя, като първата половина си е в класически формат на списание - големи, но малко на брой страници. Впоследствие форматът се променя на книжен от около стотина страници. В него има преводни разкази и по един роден за цвят.
Най-сетне се сдобих с брой от редките, голямоформатни издания, на хартия! По малко за произведенията:
Братчето (Айзък Азимов): Кратък, но мега-класен разказ! На дете-социопатче е взет андроид за приятел. Майката май се привързва към робота като към живо същество. 5
Ние тримата (Дийн Кунц): Изданието претендира това да е първото издадено у нас произведение на Дийн Кунц. Доста добра пост-апокалиптична история! 5
Човекът, който можеше да връща часовника назад (Ралф Милн Фарли): Ха, зад псевдонима се крие щатски сенатор, който е понаписал бая пълп сай-фай между двете войни. Яко и доста забавно! Освен това, хумористичната притча има два възможни края, от които да си избере читателят. И двата ме израдваха! 5
Момичето глухарче (Робърт Йънг): разказ, взет от галактическия сборник "Допълнителна примамка". Типичната за автора любовна тематика не ме изненада, но беше преплетена много добре с пътуване във времето. 4
Четиридесет и осмата (Анджей Лешчински): Поредната (спр. заглавието) експедиция до Центавър открива нещо, което предишните не са успели на опустошените от ядрен апокалипсис две обитаеми планети там. Съобщение от загиналата цивилизация. Плот-туиста накрая беше як, макар и не безкрайно изненадващ. 4,5
Тогава ще ме познаеш (Здавка Ефтимова): Да, фамилията на вече популярната съгражданка е леко сбъркана. Богаташ залита по услуга, предлагаща на човек да се превърне да определено време в животно по свой избор. Жена му не е доволна, по ред причини и намира начин за противодействие. Класен, тънък хумор, няма "уау". 4,5
Мазирян Магьосника (Джак Ванс): Класическо фентъзи, в което главният персонаж е антагонистът в схемата. 4,5
Ех Масhinа (Луис Паджет): Зад псевдонима се спотайват Хенри Кътнър и жена му, a разказът за Голегър - човек от бъдещето, който става гений, когато е пиян, е част от сборник от пет разказа за него, издадени заедно през 1952 г. Доста хумор има тук, разбира се, но преводът малко куца, и подозирам, че разказът е бил съкратен, за да се вмести. 4,5 за това.
Оформлението на самото списание е изненадващо оригинално и добро. За всяко произведение са посочени автора и заглавието на ингилизки, а за някои от тях (вероятно считани за по-неизвестни) има и кратки биографичии. Във всеки брой има по едно по-дълго произведение, като в "списанийните" такива по много як начин е възможно да се изреже и сгъне, така че да се получи отделна малка книжка. Няколко такива съм си купувал отделно и добавил в Гуудрийдс...
Разказите в този брой са доста, доста класни, а като гледам публикуваните автори - в другите едва ли е по-зле.
Мега-доволен - петица!
П.П. Много ми липсват точно такива издания в днешно време.