Въпреки любовта

by Петко Славов

Първият роман на Петко Славов Въпреки любовта е камерна история за търсенето на пътя към другия. Търсене, което следва ритъма на съвременния свят, минава през изпитанията и самотата на емигрантския живот, доближава се до смъртта. Роман за взаимността, за любовта и болките ѝ, за обичането чрез музика.

Петко Славов е композитор, китарист и професионален мечтател. Роден е в Казанлък, града на Петко Стайнов и Чудомир. Израства до фабриката за музикални инструменти Кремона. Поради тези обстоятелства му е трудно да реши дали повече обича да свири, или да пише.

Странства като музикант по нощните клубове и барове на Норвегия, Швеция, Дания, Латвия, Естония, Исландия.

Четиринайсет години е в бенда на шоута на БНТ Нощни птици.

Заедно с брат си Николай създават поп групата Airbag, а песента им Her Voice е включена в популярния новрежки телевизионен сериал Хотел Цезар. Обича да се усамотява и да наблюдава хората.

Genres: Bulgarian Literature

196 pages, Paperback

Published January 1, 2020

Reviews

[Maria Yankulova · Rating 5 out of 5]

“Въпреки Любовта” на Петко Славов е една много приятна изненада за мен! Много се радвам, че открих книгата покрай един подкаст.

Хареса ми всичко от заглавието, през корицата и разбира се историята. Книга, която ще ви размисли за любовта, за емигрантството, за музиката, за ролята на изкуството в живота ни, за мечтите, за депресията, за пътя на двама души един към друг.

Толкова много теми само в 192 странички. Стилът на Петко Славов е ефирен и наситен с много метафори. Главната му героиня Марина е много интересен образ въпреки, че не почувствах никаква емпатия към нея. Пътуването и престоят в България на двамата главни герои е един от любимите ми романи изпълнен с много емоция и любов към България.

Определено история, което си заслужава да не бъде подмината. А аз искам да чета още от Петко Славов!

[Kremena Dimitrova · Rating 5 out of 5]

Една чудесна книга! Да, да, точно това имам предвид - ЧУДЕСна! Такава, каквато най-малко съм очаквала от абсолютно начинаещ автор. Петко Славов, който познаваме иначе като прекрасен музикант от различни проекти, е създал сюжет, който вълнува не с флик-флаци и фантифлюшки, а с откритост и позабравена нежност. Сюжет за любовта и за музиката, за търсенето на абсолюта и на двете полета, за компромисите и за предопределеността. Сюжет, чийто неочакван хепиенд ни най-малко не е преднамерен, а логичен, когато те води емпатията и вярата в безкрайните човешки възможности!
В книгата има много музика и обяснени в любов към нея, без която не можем.
Препоръчвам горещо на романтици и на чисти души!

[Milena Tseneva · Rating 4 out of 5]

Стилът е лек, ефирен, страниците се преплитат сякаш в една мелодия от песен, която ти е хем странно и до болка позната, хем пак искаш да чуеш финала. Неслучайно направих такава асоциация, в книгата има множество музикални препратки – все пак и самият автор е музикант, обиколил света, при това и с дългогодишен опит в бенда на шоуто на БНТ „Нощни птици”. О, този опит си личи, определено си личи в сюжета! И макар не всички споменати песни да ми бяха познати, тази страст, която Славов видимо е вложил в изграждането на романа, някак увлича и грабва читателя. Това безспорно откроява “Въпреки любовта”.

“Въпреки любовта” е изненадваща, очарователна и много приятна книга, която се чете на един дъх. Прочетох я толкова бързо и ненаситно, че трябваше да си оставя месеци да я осмисля и пак да се върна към нея за втори прочит. Има истини в нея, които нагарчат и изискват време да ги преглътнеш. Има тъга, има откровеност, има много самота, реалност, живот.

Има и много любов. От онази, която изисква компромиси, в която понякога единият се опитва да “угажда”, докато другият “унижава”, в която все някой неизбежно “превъзхожда” другия, но накрая тези двама души пак се събират, защото “толкова много хора се разминават, когато може би са един за друг”, а и „всяка песен и всеки човек се нуждаят от необходимото внимание, за да продължат да живеят…”.

Какъв по-добър начин от това да живееш без да порастваш и същевременно да продължаваш да обичаш, сякаш утре светът няма да го има…

Цялото ревю - тук: https://azcheta.com/vapreki-lyubovta-...

[Tzeck · Rating 3 out of 5]

Хубав дебютен роман на Петко Славов, който се развива много по-приятно, отколкото леко баналното му начало обещава. Анотацията на четвърта корица предупреждава, че това ще е камерна история за възможностите и невъзможностите на една любов между двама души и два свята, но авторът всъщност се справя много добре и с изграждането на няколко на пръв поглед странични, но всъщност важни за плътността и цялостта на разказа персонажи. Обединяващият и спасителен в множество аспекти елемент, буйно избуяващ измежду пукнатините между световете, умовете и страховете, се явява музиката, което не е изненадващо, имайки предивд, че Петко Славов е музикант. Изненадващи може би са дълбочините, в които на моменти психологическият анализ пропада, на пук на изключителната лекота, с която се чете текстът. Бих заменил предвидимия хепиенд с нещо по-абстрактно и отворено, както и някои дребни клишета, но това да му е кусурът на един дебют.

[Daniel Georgiev · Rating 5 out of 5]

Страхотна книга! Истинска, жива и много музикална! Браво отново, Петко! :)

[Elizabeta Draganova · Rating 5 out of 5]

Радвам се, че попаднах на тази книга на Петко Славов!
Почувствах я толкова “моя”. Била съм емигрант и съм се чувствала точно толкова “сама”, както и Марина.
Темите за любовта, загубата, сексуалността, личностното самоопределяне и „аз“-ът са преплетени в тази романтична, сериозна и на места тъжна книга, изпълнена с толкова музика.
Тя е обезоръжаващо семпла, интелигентна и затрогващо очарователна.
Лично на мен ми напомни за Мураками, който се и споменава в книгата.
С нетърпение чакам вдъхновението за втора книга.

[Todor · Rating 3 out of 5]

3.5 Една носталгия полъхваше на моменти... Хубави паралели между изтока и запада. Изгубената нишка за живота на героите някак ме дърпаше надолу и за това давам оценка 3. Може би от страх, може би и аз трябва да опозная онзи дълбок кладенец от детството. Но два момента в книгата бяха брилянтни. Речта на Едуард в университета за музиката и смисъла ѝ в нашия живот. И втория бе писмото на баща му към майка му. Тези два момента вдъхновяват!

[Диана Маркова · Rating 5 out of 5]

Ще кажа и тук, че след като прочетох "Въпреки любовта", ми се прииска да прегърна автора. Петко Славов е рядко наблюдателен, особено чувствителен. Берген, в който всеки ден вали, много точно побира представата ми за уют в литературата. И нека падат и се изливат водите на нашето съзряване и приемане.

[Jasmina Lisichkova · Rating 5 out of 5]

Точно я прочетох💓И се върнах в онези години,в Норвегия!
В голяма степен събитията от книгата са преживяни от много музиканти, затова звучат толкова достоверно!Карат те да се замислиш ,за това колко всъщност си приличаме душевно-хората от ,,запада” и хората от ,,източния лагер”!И колко малко е нужно ,за да се разбираме:да споделяме истински и да разговаряме за важните неща!
🩵❤️💙💜❣️