60-те години на ХХ век. Край село се строи голям индустриален обект. Зелените ливади се превръщат в трапове, където се бърка бетон, а на мястото на трепетликите изникват строителни мрежи. Всепризната водачка на селските жени, Игна смело отстоява разбиранията си и не може да се примири, че мястото, където тя и съселяните й са израснали ще бъде разорено и застроено. Съпругът ѝ Съботин работи на строежа на новия завод и това често става причина за спорове между тях. Игна спори и с партийния секретар Облака и с новоназначения председател Дянко. Секретарят на околийския комитет Слънчев я обвинява в подготвяне на заговор. Дъщерята на Игна - Яничка - се влюбва в Ичката, който също работи на строежа. С всеки изминал ден, въпреки неодобрението на селяните, заводът израства. Промяната е започнала и Игна се замисля за бъдещето.
През 1969 г. по романа е създаден и едноименният филм под режисурата на Петър Баталов. В пресъздаването на образите вземат участие Виолета Бахчеванова, Найчо Петров, Петър Слабаков, Лидия Григорова, Николай Узунов, Недялка Георгиева, Атанас Божинов, Георги Георгиев, Кирил Божков, Живко Гарванов и др.
Стоян Цеков Даскалов (известен като Стоян Ц. Даскалов) е български писател и сценарист.
Роден е в село Лиляче на 22 август 1909 г. Завършва през 1928 г. педагогическото училище в Лом, а през 1932 г. и учителския институт в Шумен. През 1942 г. завършва славянска филология в Софийския университет.
Публикува първата си творба в списание „Светлоструй“ през 1930 г. Пише и в редица други списания като „Угари“, „Кормило“, „Златорог“, РЛФ, „Жупел“, „Бран“ и др.