Източният въпрос и българското полуосвобождение през 1878 година

by Живко Войников

С новия си труд д-р Живко Войников ни предоставя един пълнокръвен, по същество енциклопедичен преглед на натрупаните знания, дело на поколения изследователи. „Източният въпрос и българското полуосвобождение през 1878 г.“ е задълбочен авторски прочит на исторически процеси и събития в продължение на няколко века – реалната „рамка“ на онова, което се случва като резултат от поредната руско-турска война през 1877-1878 г.

Обективният поглед към историческите процеси, ролята на т.нар. Велики сили, различни политически личности, и т.н. е най-доброто лекарство срещу ширещите се заблуди, включително абсурдното делене на „фили“ и „фоби“ дори и в наши дни. Реалната оценка на случилото е далеч по-полезна за обществения организъм – както от нихилистичната апатия и примиренчество, така и от патетичните самозаблуди. Д-р Живко Войников негласно, но последователно ни убеждава, че най-добрият път към себепознанието на една нация е истината. Дори и да е горчива, тя е верният път към бъдещето.

проф. Пламен Павлов


Съдържание

Книга за дългия път към сводобата и нейната висока цена
Увод

Възникване на Източния въпрос след австро-турските войни от ХVII - XVIII в.
Източният въпрос и освобождението на Сърбия и Гърция
Източният въпрос и Кримската война (1853 - 1856 г.)
Малките балкански играчи в голямата игра с Източния въпрос
Съюзът на тримата императори
Въстанията в Босна, Херцеговина и България и Сръбско-турската война от 1876 г.
Половинчатото българско решение на Източния въпрос през 1877 - 1878 г. и големите грешки на руската дипломация
От Константинополската конференция до Сан Стефано
От Сан Стефано до Берлин
Берлинският конгрес
Краят на "Тримата императори" след конгреса

Заключение
Приложение - карти
Използвана литература

434 pages, Paperback

Published January 1, 2020

About the author

Д-р Живко Войников е роден на 24.12.1966 г. в гр. Хасково. От 1970 г. живее в Стара Загора. През 1984 г. завършва средното си образование в гимназията. След наборната служба в армията следва хуманна медицина във Висшия медицински институт в гр. Стара Загора, през времето 1986 - 1992 г. От 1992 до 2002 г. работи като лекар, офицер (ст. л-т) от БА (началник "Медицинска служба" в ракетен дивизион - под. 22130 гр. Стара Загора), защитава специалност "Неврология". След напускане на армията (поради "реформата" и унищожаване на Ракетните войски) работи в доболничната помощ (ДКЦ и ИППМП). Семеен, с едно дете.
Интересите в областта на историята са още от ученическите му години. Занимава се с история на България, Балканите, българските земи, останали извън пределите на Родината, също с история на Изтока (Средна и Централна Азия) и въпроса за българската етногенеза. Интересува се и от сравнителна лингвистика и българска диалектология.