Събирайки в една малка книжка статиите, които съм печатала от десет години насам в различни вестници и списания, смятам, че изпълнявам само един дълг към нашата жена, посочвайки ѝ един път, изминат в борба за Новото, което отдавна предчувствах и набелязвах, без да се боя от съпротивата и реакцията, които неизбежно щяха да се явят от страна на средите, които представляваха отиващото си минало.
Не смятам, че този път е завършен. Може би сега, тъкмо сега борбата е по-ожесточена и по-непосилна, защото преди врагът бе застанал на ясни позиции, открито отричащ основните линии на Новото. Днес врагът се приспособява. Той не признава капитулацията си. Сложил като маска идеите на Новото време, той няма вече сили нито да ги отрече, нито да ги признае, нито да ги проведе. Ала се бори с всички средства на мимикрията, да не изтърве от ръцете си инициативата и ръководството над българската женска общественост. Днес идеологичният двубой минава в сянката на съзаклятието, на интригата, на измамата. Последните остатъци на плутократична, демократично-либерална Европа не се стесняват да прибягват до най-долните оръжия, за да запазят властта в ръцете си до края на великата борба. Може би с последната и безумна надежда: да дочакат завръщането на старото и отреченото.
Ала това няма да стане. Времето, когато българската жена се тласкаше към едно съзнателно отклонение от задачите, които и повеляваше нейната природа и нейната национална принадлежност, отмина. Днес, в новия свят, който идва, жената ще заеме истинското си, високо място, като действително равна на мъжа. И заедно с него ще твори съдбините на Родината си и света, било гласувайки в общонародните избори, било давайки на децата си първото възпитание, първите насоки в живота, които винаги са най-ценните и най-плодотворните, било като другарка, съветница и вдъхновителка на мъжа, било като творчески елемент в областта на духовния живот на народа си.
Фани Попова-Мутафова (1902-1977) е български писател, преводач от италиански език, общественик, патриот. Дъщеря е на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино. Племенница на генерал Стефан Нерезов. Живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922-1925). В периода (1925-1927) е член на литературния кръг „Стрелец“. Съпруга на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик. Син — Добри Мутафов, внучка — Фани Добрева-Турмачка. Умира на 9 юли 1977 г. в София. Дебютира с разказ през 1924 г. Първите ѝ книги са посветени на мистичния подвиг на майчинството и жената. Най-крупното ѝ творческо дело е четирилогията “Асеновци". Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България. Поетът Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена, който напълно я изравнява с мъжа, този шеметен връх се казва Фани Попова-Мутафова. Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.” По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова се увлича по фашистки идеи и пише публицистика, възхваляваща царското семейство, Адолф Хитлер и Бенито Мусолини. Поради това след 1944 г. изпада в немилост. Арестувана е и осъдена е от т. нар. народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност” и „великобългарски шовинизъм”. След 11 месеца е помилвана и излиза на свобода поради тежката астма, от която боледува, и след застъпничествата на баща си. След като през 60-те години на миналия век комунистическият режим се ориентира към "патриотична" идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана. Налагат ѝ да се разкае за "грешките" си, за да излезе поправеното издание на "Дъщерята на Калояна" през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в "Солунският чудотворец" и в "Йоан Асен ІІ". "Последният Асеновец" е преиздаден след смъртта ѝ без поправки. В периода 2007-2009 г. четирилогията "Асеновци" излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.
Много ми хареса, пренесе ме в едно друго време с много по-различни ценности от днешните. По някои от твърденията може да се поспори, но като цяло предупрежденията за това накъде отива българското общество и семейство са наистина основателни.