„Супа в котката“ – новата книга на автора на „Дневник от панелните блокове“ , „Междупанелни войни“ и „Малка каменна топка“ Никола Крумов.
Никола Крумов (сиреч аз) е български писател, роден от майка си през 1980-та година. Още в детските години се отличава с нищо от своите връстници.
В зряла възраст се реализира като общак в оранжерия и консервно фабрика, отливар на керамични изделия, оператор на машина в порцелановата индустрия, специалист в търговията с авточасти.
Книгите на Крумов „Дневник от панелните блокове" (2015 г.), „Междупанелни войни“ (2016 г.) и „Малка каменна топка" (2018 г.) стават общоизвестни в язовири, тунели и под някои езера.
В четвъртата си книга „Супа в котката“ (2020 г.) Кольо (сиреч аз) продължава да пише.
Благодаря на всички поддръжници (читатели)! Благодаря също на майка си Красимира, на Нора, на котката Ивелина, на издателката ми Гергана Турийска, Ясен Козев, Яни Димитров, Велина Нейкова, Росен Дуков. Любен Дилов-син, Иво Джоков, Ники Станоев, Иво Колев. Камен Жейнов, Вълко Вълков, Красимир Патриков, Любомир Нейков, Камен Алипиев. Ани Михалкова. Люба Кърпачева, Стоян Николов-Торлака, Рени Векова, както и на другите приятели!
Тази книга е по-тъпа дори от на татко Калоян постоянните сравнения в неговата "книга". Защо хората, които умеят да забавляват останалите на масата, започнаха да пишат книги?!?!
Рядко посягам към родна литература. Мога да го обясня по няколко начина, но защото съм дипломатичен, ще го кажа така - родните автори пишат предимно трудносмилаеми, вонливи говна. Дали защото са българи, или защото пишат за българи - не зная.
Както и да е, след като от години ми обясняват, че Никола Крумов е "много як" боязливо посегнах към уж най-доброто му произведение "Супа в котката".
Баси говното.
Нелепа комбинация от кенефен хумор, изтъркани лафове и напъни за оригиналчене тип "сценаристите на Слави в лош ден". Добре че е евтина, няма да ме е яд че за няколкото часа прекарани с нея, я запратих 2-3 пъти по стената и веднъж по котката.
Последният път, когато така спонтанно съм се задавяла от смях при паралелно пиене на кафе и четене на книга, беше на Джийвс и Устър 😊 Има много силни попадения, има и истоирии, които не ме впечатлиха чак толкова
Може би подборът на разказите не беше по мой вкус и очаквания, защото се бях подготвила за много смях и тук-таме по някоя по-трагична емоция (защото авторът е писал и драматични разкази). Не ги открих между страниците, затова и оценката ми е такава.
Това, че четвърти сборник от интернет постове е зле не ме учудва; раздуването на кегела и лединга на шрифта, че да излязат повече странички... не е бонтон.
Привет, четящи! 🐈 Това е, може би, поредната книга, която видях в ТикТок и която ми се стори, че ще е доста забавна, съдейки по името ѝ. Нямам какво толкова да кажа за "Супа в котката" освен, че имаше моменти, в които буквално се просълзявах от смях. Скоро не бях попадала на хумористична книга и ми се отрази доста добре.
Авторът е събрал вътре сравнително кратки и забавни истории - перипетии със съседите, разправии с жената и случки с котката Ивелина, която е голям образ. А той сам себе си е представил като типичен български мъж, който обича да си пийва ракия и да хапва шкембе чорба и ако дават някой хубав мач, то нищо друго на света няма значение. Определено историите вътре са неща, които са се случвали буквално на всеки, и са такава част от битовизма, че бихме могли да ги пропуснем с лека ръка.
Леко и приятно четиво, което ме разтовари и усили желанието ми да си имам котка, от която да крия купата си със супа 😂
4.5/5 ⭐
"Щом на човек му е скучно, трябва да вземе незабавни мерки, инак хвърля резени от живота си в коша."
"- Намерете кого да обичате - в свят без нищо и това е нещо."
"- Аз не разсъждавам, а действам. Мисълта без действие не става за мен. Както казвам: "Лесно е да ти пука, трудно е да направиш нещо"."
Искам да кажа, че всички книги на писателят, ме карат да се разтоваря от ежедневието. Макар, че има нещо трагикомично в част от историите, защото показва реалността в днешно време. Адмирации към авторът,че е успял да ги разкаже по-този забавен начин.
На няколко разказа се смях с глас, без да мога да се спра, други писания ми се сториха като пълнеж. От 160 страници книга очаквам да няма "празни" истории, за съжаление имаше и такива. Благодаря за смеха все пак:)
Книгата доста ми хареса доста се смях естествено имаше моменти които ми беше скучна. Част 3та нищо не и разбрах и лично според мен не трябва да я има. Оценката ми е 4.5/5 прочетох я за 4дни.