От дивия и непознат американски югозапад – Юта, Аризона и Невада, до Вулканичните планини в Мексико и град Пуебла
Загадъчните Ню Орлеанс, Юта, югозападните щати - Аризона и Невада, до цветните градчета в Мексико. Kнигата „Пътеписи отвъд океана“ ще остави тръпчив вкус на пpиключение, аромат на стара история и усещане за преживяно през погледа на един смел пътешественик.
Книгата „Пътеписи отвъд океана“ ще ви потопи в едно позабравено, диво и магическо минало в родината на джаза и вуду ритуалите.
Пътувайки назад в спомените си, Владислав Михайлов се връща към всяка извървяна крачка през историята, музиката, културата, кухнята и не на последно място - природата, на южните щати в САЩ и Мексико.
Спомените му го връщат в миналото, когато енергията и младежкият му ентусиазъм му позволяват да проявява здравословна доза безразсъдство, спонтанност, гъвкавост и комбинативност, за да преживее пълноценно своите пътешествия.
Изключително любопитно пътешествие из Южните Щати. Това, което най- силно ме привлече към този сборник с приключения беше желанието ми да се докосна до магичната аура на Ню Орлеанс. Това е едно от местата в Щатите, което искам да посетя, наред с Големият Каньон и още много други. Ню Орлеанс е много колоритен град, може би един от най- цветните и наситен с разнообразни култури. Владислав Михайлов разказва интригуващо и споделя факти, които ми бяха слабо известни. Четейки " Пътеписи отвъд океана" поглъщах жадно и размечтано преживяванията на автора и се пренасях заедно с него по онези земи.
Владислав Михайлов - "Пътеписи отвъд океана", изд. "Вакон" , 2020
Тази книга ме намери по странен начин. Периодично "набелязвам" книги, които искам да купя и прочета. И си записвам, за да не забравя. Тази някак забравих да включа в списъка. Може би от недоглеждане, може би защото я видях късно вечерта преди пътуването към поредната книжна Алея. Само че книжните божества си знаят работата и няколко часа по-късно, посягайки към друга книга на "Вакон", видях тази. И си спомних. Така че си тръгнахме заедно. В нея ме привлякоха няколко неща. Преди всичко заглавието - някак ми напомни за "Земя отвъд океана", четена преди толкова много години. После - корицата, в която имаше нещо толкова мамещо и загадъчно - и която възприемам така дори и сега, след като вече прочетох книгата. И, разбира се, най-важното, местата, за които се говори в книгата. Дадох си сметка, че макар да изпитвам огромен интерес към южните щати и да ми се иска да ги посетя някой ден, всъщност знам за тях много малко отвъд някои чисто политически факти. Почти цялата първа част на книгата е посветена на Луизиана и най-вече на Ню Орлиънс - история, култура, жители, обичаи и кухня. Всъщност най-ввече и преди всичко кухнята. Признавам, че в един момент кулинарните описания ми дойдоха в повече - но пък всичко останало - забавленнията, карнавалът, музиката - ме накара отново да се размечтая някой ден да стигна дотам. И, да, също и храната, макар че на моменти наистина имах нужда да си почина от описанията й. На моменти, макар поначало да описва наистина интересни неща, книгата не успяваше да ме увлече достатъчно. На места имаше неща, които ми звучаха като извадки от туристически пътеводител или рекламна брошура. - говоря за нещо от типа: "Градът/мястото/ местността предлага еди-какво си" Но това си е мое усещане и не променя факта, че четях с голям интерес. Във втората и третата част на книгата изоставяме града "потегляме" по маршрути, свързани с природни забележителности - скали, планински върхове, каньони. Моето туристическо "аз" предпочита градски райони и трябва да призная, че докато четях посследните две части от книгата, многократно се удивявах на смелостта - или безразсъдството - на групата пътешественици. Книгата е добре написана, с много снимки, които дават добра представа за описаните места. Беше ми приятно да "пътувам" по страниците й с Владислав Михайлов - едно наистина интересно пътешествие, особено сега, когато нямам възможност за истинско. Съ сигурност ще хареса на любителите на пътеписи.
Владислав Михайлов - Пътеписи отвъд океана - издателство Вакон. Книгата на Владислав Михайлов е един дневник с личните преживявания на автора по време на неговите пътешествия отвъд Океана. Книгата има и интересни факти за Луизиана и щатът Юта както и за Пуебела. Владислав Михайлов описва по увлекателен начин историята на Ню Орлиънс.Град с непринуденост и контраст. Град в който има веселие по улиците както казва авторът на книгата. Ню Орлиънс е град с мочурища и блата в които има алигатори и влечуги и птици. Интересен факт е че в блатата в Ню Орлиънс има кутии предназначени за ловците. Ловците оттам се пеицвляват за птици. В Ню Орлиънс по данните които са описани в книгата населението там е 48,523 кв.мили площ. Като щатът е на 31 позиция по големина в САЩ. Интересен факт за Ню Орлиънс е че в този град е позволено 16 годишните да имат шофьорска книжка. Хазартните игри са позволени след 21 годишна възраст. 1723 г - тогава Ню Орлиънс е утвърден като столицата на Луизиана. Марди Гра е празник, който започва 12 дни преди Коледа. Първата нощ на този празник е деня на 6. Януари - Йордановден. Какво е всъщност Марди Гра е Блажен вторник и е в деня на Сирни заговезни. Препоръчвам книгата защото в нея се разкриват много интересни факти за Ню Орлиънс, празници,обичаи и всичко свързано с Ню Орлиънс като цяло. От появата на града до днес. Книга описваща по увлекателен начин историята на града.
This entire review has been hidden because of spoilers.
Почти до средата(щатите Алабама, Луизиана и Мисисипи), книгата няма нищо общо с пътепис. Представлява сборник от обща информация (история, география и др.) и никакви лични преживявания (като изключим посредствените снимки, които всеки път са добавени към грешния раздел). Във всяка глава посветена на различно място авторът се чувства длъжен да ни информира каква е минималната възраст за шофиране, за участие в хазартни игри и данъкът върху услугите и всевъзможни статистики. Направо не знам как щях да се справя без подобна информация в един „пътепис“! Забележително, втората част с повечето лични преживявания е дори по-скучна – нищо интересно или запомнящо се. Доколкото схващам са бележки от 2 седмично пътуване (за едната седмица беше описано, че са предвидени за посещение 7 национални парка за 6 дни, което мога да определя само като малоумие). Книгата е отпечатана с едър шрифт, големи бели полета и немалко бели страници из вътре – празен пълнеж и безинтересно съдържание. Ми то тогава и аз да взема да стана писател, цяла библиотека ще сътворя! От цялата книга единствено ми хареса корицата.
Повече прилича на туристически справочник отколкото на пътепис. Като цяло е интересна, но според мен автора е трябвало да наблегне повече на личните преживявания, отколкото на туристическата информация.