Тайната на алрисите

by Emmanuel Quaireau, Венелин Пройков (Translator), Николай Гьошев (Translator)

Oт автора на „Съновидение“ Емануел Керо!
Най-добра книга-игра във Франция за 2011 г.!
„Светът е обвит от смъртоносна мъгла. Човечеството намира спасение сред планинските върхове, но там трябва да се защитава от стриксите – ужасяващи създания, които обитават мъглата. Хората обаче не са казали последната си дума. Наблягайки на развитието на науката и технологиите, те създават летящи кораби, които да осъществяват връзката между добре защитени градове, а експедициите, целящи разкриването на причината за мъглата, стават все повече и по-начесто.
В този свят, ТИ читателю, ще бъдеш измъкнат от скучното си ежедневие, за да потеглиш на експедиция до Вермонт, твоя роден град. Последната експедиция, изпратена там, за да проучи руините на древна цивилизация, изчезва безследно. Задачата ти е не само да я намериш, но и да продължиш проучването на руините. Приготви се не просто да изследваш града за следи и да проникнеш дълбоко в земните недра, но също така и да се сражаваш, както за своя живот, така и за този на твоите спътници. Ще трябва да откриеш своето място сред разнороден екип от учени и наемници, дори и ако се наложи да преосмислиш част от убежденията и принципите си.“

Genres: Gamebooks

264 pages, Paperback

Published December 6, 2020

Reviews

[Veselin Nikolov · Rating 5 out of 5]

Като малък бях запален читател на книги игри. До ден днешен понякога си ги купувам, но почти никога не ги чета. Създават ми добро настроение дори, когато просто чакат на етажерката.

Тайната на алрисите ме привлече с корицата си. Нямах големи очаквания, но бях приятно изненадан - за сравнително кратка история беше интересна, с добра игра и доста неясноти, в които мога да се заровя допълнително. Игровата система е малко сложна, но като цяло е супер. Бих прочел и други книги на Емануел Керо.

[Стефан Стефанов · Rating 3 out of 5]

Какво ми хареса в книгата:
-Светът - разбрах, че не е уникален за играта, което в случая е добре, на автора не му се е наложило да го измисля до най-дребната подробност за целите на едно-единствено произведение.
-Оформление - цялото книжно тяло, корицата, вътрешните илюстрации-отлични
-Историята - достатъчно увлекателна; персонажите са много, детайлни и запомнящи се.
-Стилът - познавам го от "Съновидение" и много ми допада

Какво не ми хареса:
-Игрова част - до голяма степен, избори на сляпо. От една страна е добре, защото те държи в напрежение през цялото време, от друга страна - пълно тото.
-Използването на показател за интелект - вместо читателят да се напъне и да вложи нещо от себе си, решаването на пъзелите зависи от точките му за интелект+зар.
-Огромно количество предмети и показатели - за обема на игра от 200 епизода, имаше прекалено много предмети, оръжия и умения, всичко това обвързано със съответния брой индивидуални показатели. А битка, поне в моето изиграване, имаше 2 пъти. Ако имах игра в по-голям обем и повече битки, разбирам. В този формат, обаче, си беше чисто претоварване. "Тайната на алрисите" прилича на опит да се напише книга по компютърна ролева игра, като се запазят всички механики на компютърната игра, но се използва само един страничен куест от нея.

Книгата си заслужава четенето и я препоръчвам, въпреки недоволството ми от "техническата" част - идеална е за приятно уплътняване на 1 час.