« En retrait de la route surgit un motel, seule bâtisse visible à des kilomètres à la ronde. Des tubes au néon d'un rouge vibrant soulignaient en plein jour le contour de ses fenêtres, comme une femme qui trainerait encore dans sa robe de soirée un lendemain de fête. Tout disparut avec le reste du paysage. Le soleil cognait toujours plus fort à la vire. Deliana tira le rideau comme une dérisoire protection contre la chaleur et les complots ourdis au plus hait des cieux vierges de tout nuage.»
Скучна книга, дори и финала не разбрах. Цялата история се състои от 10-ина страници, останалите 150 пълнеж от ретроспекции, описания и несвързани пасажи. Пълен хаос. Може би защото и държавата ни е един хаос.
В интервю за френската преса по повод публикуването на дебютния му роман Ерик Ноло казва, че „Последна спирка Русе" е история за едно приключение с любов и смърт. За българските читатели обаче той е много повече от това – не само заради нюансирания разказ, остроумните диалози и нескрития сантимент на автора към градове като Русе – родното място на Елиас Канети, и Сливен, където е преподавал преди години, но и заради суровите щрихи върху някои от най-потискащите явления и „персонажи“ от близкото ни минало. Известен във Франция като хаплив колумнист, литературен критик, издател, преводач от български на френски, телевизионен и радиоводещ…, накратко – като човек с многостранен талант, Ноло се впуска в попрището на романист най-неочаквано, на 59-годишна възраст, за да създаде този убедителен любовен трилър, проследяващ бягството на една „прокълната двойка“ под българско небе. Книгата се чете с удоволствие и благодарение на прецизния превод на Красимир Кавалджиев.
„Автогарата дълго време приличаше на незастроен терен, на който само посветените успяваха да намерят пътя си в този кервансарай, за да се качат на допотопни автобуси, набързо изкарани от гаражите и гробищата за коли, където са ръждясвали. Успоредно със свободата на изразяване българите бяха споходени и от мерак за пътуване… Там, както и навсякъде, беше необходимо да се въведе малко ред в онова, което бе дошло след мигновения крах на комунизма, а именно джунглата на най-примитивния капитализъм.“ – из „Последна спирка Русе“
Ако прочетете анотацията, ще ви е напълно достатъчно, за да разберете за какво се разказва в книгата. Едно описание не на място, персонажите не бяха изградени, както трябва. Това произведение определено не е трилър.