Затворени в старите сборници и оставени задълго на забравата, за първи път в тази антология са събрани ценни трудове от миналото на учени, публицисти и просветни дейци. В нея се съдържат знания за нашата история, етнография и нумизматика; описания на старите пътувания през България; бележки за въстания и политически движения; мемоари за владетели, войводи и герои на Възраждането; важни документи и писма; народна медицина; астрология и метеорология ; понятия и вярвания за невидимия свят... След дългото изгнание в хранилищата на библиотеките, помилвани най-сетне, тези текстове сега напомнят открит за светлината кладенец. Щастлив е Читателят, който за първи път се навежда да пие от извора и да познае лицето си в тази дълбока вода.
Борис Кирилов Христов е роден в Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник (1963) и българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” (1970). Работи като учител (Перник, 1971-72), журналист и редактор в Студия за игрални филми, литературния алманах “Струма” и сп. “Феникс”. Автор е на книгите “Вечерен тромпет” (1977; 1979), “Честен кръст” (1982), “Бащата на яйцето” (1987), “Сляпото куче. Долината на обувките” (1990), “Думи и графити” (1991; 2002), “Крилете на вестителя” (1991), “Смъртни петна” (1991), “Думи върху други думи” (1992), “Вечерен тромпет. Честен кръст” (2000), “Поезия” (2004), както и на множество сценарии за игрални, документални и анимационни филми. Негови стихове са преведени на английски, немски, руски, италиански и други езици. Съставител е на редица сборници и антологии, сред които “Български разкази на ХХ век” (1995), “Народни писмена” (1995), “Веда Словена” (1998) и много други. Носител на Голямата награда на СУ “Св. Климент Охридски” (2000).