Корупция. Мафия. Но не в Сицилия, а в Североизточна Италия. Съдбата на Венеция е в ръцете на криминални групировки. Красивият регион на просекото се оказва земя със сериозни трудности и непредсказуемо бъдеще. Земя, завладяна от война на поколенията, която обхваща не само големите семейства-предприемачи, но и политиката, и престъпността.
Частният следовател Карло Кача ще пресече непознати пътеки и ще се сблъска с безскрупулни хора, готови да направят всичко за власт и пари. И ще трябва го стори сам. На фона на буйните хълмове с просеко, той ще се изправи срещу огромни сили и ще разтърси измамното равновесие, на което се крепят основите на неговата земя.
Със своя роман Сред хълмовете на Просеко (Prosecco Connection) Фулвио Луна Ромеро печели наградата Premio Nebbia Gialla per romanzi inediti. Книгата е част от неговата поредица за детектива Карло Кача.
Книгата като цяло не е лоша. Четивна е и сюжетът е динамичен. Авторът много бързо ни потапя в мръсния и подмолен свят на мафията, която прави всичко по силите си, за да избегне наказанията на закона и не се спира пред нищо, за да прикрие корупция. Като прибавим и това, че са намесени политически фигури, които са само пионки в тази игра, нещата определено стават заплетени.
На моменти всичко много силно ми напомняше и на българската действителност, в която на всеки етаж от властта има нещо гнило; за да се запуши устата на някой добър полицай му се дава „награда“ повишение, което обаче има за цел да го отстрани от случая, за да не рови по-надълбоко; и политици, които имат изгода от корупцията и мафията, и дори я подкрепят в действията ѝ. Разликата с нашата страна беше, че всичко се случваше на фона на лозята с просеко и красивите описания на Фулвио Луна Ромеро, които на моменти те караха да забравиш, че говорим за мафиотска история, типична за Италия.
Карло Кача определено ми допадна, въпреки че на моменти се държеше ужасно нелогично, а реакциите му бяха дразнещи. Хареса ми, че на финала се стегна, пребори всичките си демони и успя да докара нещата докрай.
Финалът на книгата обаче не ми допадна – предвидим и не ме изненада с нищо. Леко претупан.
Няма да лъжа чел съм доста по-добри криминални романи, но „Сред хълмовете на Просеко“ определено ще ви върви на плажа или пък в домашната градина, където компания може да ви прави и едно хубаво, добре изстудено, италианско просеко.
Не съм чела особено много италиански кримки, пък и доколкото съм, те са се отнасяли за едни по-стари времена. "Сред хълмовете на Просеко" е за днешна Североизточна Италия, при това за район, в който съм била и който страшно много харесвам - Венеция, Тревизо, Йезоло и околностите им, с лозята с просеко, с огромните ферми, лагуната и комбинацията от модерно и старинно. Както пише и авторът Фулвио Луна Ромеро, възприемаме мафията като някаква екзотика от миналото, свързана със Сицилия, Неапол, Калабрия, изобщо с Южна Италия. Тази книга осветлява съвременната мафия в Североизтока и представя картина, която особено на нас, българите, за съжаление ни звучи твърде познато. Карло Кача е частен следовател, забъркан заедно с партньора си в игра на пране на пари и корупция, в която се стига и до доста трупове. Развръзката не е нито изненадваща, нито особено оригинална, но и целта на книгата не е загадката, а общата картина на едно настояще, което не изглежда особено оптимистично. И в диалозите, и в описанията, и в образите на героите се усеща една особена експанзивност, многословие, внимание към незначителни детайли и известна разхвърляност - все неща, с които свързвам италианците. Може би затова общото ми усещане от книгата е толкова приятно, вкусът на Италия е на върха на езика ми и чакам с нетърпение отново да съм там.
Мафията е обхванала със своите пипала хълмовете на просеко в Северозападна Италия. Изнудвания, убийства, чанти с пари, рушвети, рекети, измами се завихрят в региона покрай детектив Карло Кача. Приятелят му е обвинен в убийство, а секретарката му е убита. Цяла година Карло ближе своите рани, но накрая успява да се мобилизира, за да сложи всичко на мястото си. Началото на книгата ми тръгна хаотично, докато навлязох в действието. Не мога да кажа, че ми станаха ясни всички връзки, мафията е нещо всеобхватно, но като цяло книгата създаваше една различна атмосфера в сравнение с други романи от подобен тип. Написана е в по-лек стил, въпреки ужасните действия на бандитите. Някъде имаше забавни диалози, а Карло Кача е голям чешит и любител на жените. Всъщност, повечето герои бяха извън рамките, с които сме свикнали. Нещо свежо и различно, въпреки тематиката. Затова и давам по-висока оценка.
Приятно написана криминална история, но доста епизодична. Текстът по скоро прилича на разширена версия на сценарий за филм. Проблемът с главният герой е, че е недоизграден, някак си бегло скициран. тов аможеби идва и от фактът, че това е седма книга от поредица със случаи на Карло Кача, но само тази е превдена и издадена. Което повдига въпроса защо не е започанто от начало. Завръзката е интересна, но ми е непонятно как в рамките на 200 стрници автора оплита случая и го разрешава за около 50стр. Съвременния криминален свят на Италия е "богат" и можеше да се заложи на повече детайл и задълбочаване. Твърдо 3 от 5 звезди, тъй като според мен има много приятен потенциал.
Lettura a tratti divertente per le avventure collaterali del protagonista, a tratti confusa perché poco lineare ed approfondita, a tratti anche scontata su certe tematiche e certe ombre malavitose. Tre stelle per questo racconto che evidenzia le ipocrisie venete - trevigiane in particolare! - partendo da un protagonista che è l’emblema del “piazzarotto” trevigiano, un personaggio che, estrapolato dal suo contesto, vale poco o nulla (difatti i piazzarotti non si allontanano dal triangolo Treviso - Jesolo - Cortina, perché altrimenti nessuno li considera). Penso comunque di recuperare altre avventure di Caccia durante un prossimo viaggio in Italia.
Книгата не е лоша, но не бих се сетила да я препоръчам на близки. Това не е защото не ми харесва историята или нещо в нея не е наред, просто не остави толкова силно впечатление у мен. Като цяло е доста приятна за четене и сюжета е интересен. Може би моя проблем с книгата е, че в един момент започнах да се обърквам от италианските имена (с които очевидно не съм свикнала). В резултат, трябваше да се връщам назад в историята, за да проследя за кой герой точно се говори в съответната глава и дали се появява нов персонаж.
Lottare contro la corruzione, la criminalità organizzata, i politici “dietro le quinte”, è una battaglia persa? Beh forse si può vincere qualche battaglia...forse.L'autore non si smentisce.