What do you think?
Rate this book
Денят, в който мама отиде на небето
Две деца, заченати в грях, трябва да оцелеят. Сами и привидно беззащитни, те се лутат в пущинака и търсят пътя към своето неясно бъдеще. По петите им е техният баща – свиреп, безмилостен, жаден за кръв и подвластен на древен демон, обсебил душата му. Закрила ще открият у своята майка – свръхестествено създание, което съществува между този и онзи свят. Предстои им сблъсък със самата съдба!
"Денят, в който мама отиде на небето" е приказно-страшна повест за възрастни, която има силата да шокира и омагьосва. От една страна, защото е силно повлияна от светлината и мрака на българския фолклор. От друга, защото е дело на легендарния художник Петър Станимиров, който не само е нарисувал, но е и написал увлекателно това несравнимо и странно приключение, което силно напомня на славянска комбинация между Стивън Кинг и тъмната половина на Нийл Геймън.
"Денят, в който мама отиде на небето" е приказно-страшна повест за възрастни, която има силата да шокира и омагьосва. От една страна, защото е силно повлияна от светлината и мрака на българския фолклор. От друга, защото е дело на легендарния художник Петър Станимиров, който не само е нарисувал, но е и написал увлекателно това несравнимо и странно приключение, което силно напомня на славянска комбинация между Стивън Кинг и тъмната половина на Нийл Геймън.
- GenresHorror
112 pages, Paperback
Published December 11, 2020
3 people are currently reading
84 people want to read
About the author
Петър Станимиров
81 books22 followersПетър Станимиров е български художник и издател, съсобственик на издателство Плеяда до 1994 година.
През 1995 година основава издателство Мега, което е специализирано издателство за книги-игри. Издава над 100 заглавия на най-добрите български автори в този жанр.
От 2000 до 2011 година е водещ художник, а по-късно и арт директор в Хемимонт Геймс - студиото създало компютърните игри: Келтски крале (Celtic Kings) (2002), Картаген (The Punic Wars) (2004), Imperivm (Great Battle of Roma) (2005), Вълшебни кралства (Rising Kingdoms)(2005), Glory of the Roman Empire (2006), Imperivm Romanvm (2008), Grand Ages: Rome (2009), Tropico 3 (2009).
Творчество
Автор е на комиксите: „Бубачко“, „Карамела Му, Пуки и галактическите пирати“, „Крепостта на безсмъртните“, „Островът на съкровищата“ и „Янтар“ в списание Дъга и „Радул“(в съавторство с Евгений Йорданов) в списание Чуден свят, „Неотера“ и „Пулси“ във вестник Разкази в картини, „Мечо Пух“ във вестник Знаме на мира.
Негови са илюстрациите на детските книги: „Най-златното злато“, „Сабята на щурчето“, „Шегите на Бодливко“, „Ох, Зъбчо“, „Учениците на д-рЗ“, два тома „Български народни приказки“, „Огнивото“ и др.
Художник е на корици на книги на Стивън Кинг и Дийн Кунц на български език.
Илюстрира и книги на авторите на българска фантастика: Светослав Славчев, Иван Мариновски, Любомир Николов, Петър Кърджилов и Елена Павлова.
Участва в създаването и издаването на множество книги-игри през 1990-98 година в България.
През 2009 година е поканен от издателство Рийдърс Дайджест, да илюстрира българската част на изданието "Приказки от цял свят". Списание "Art Creations Magazine" награждава илюстрацията "Angry Dwarf in the Tavern" и помества интервю с художника. През същата година заедно с 16 художника от цял свят е представен в суперизданието "Knowing Darkness: Artists Inspired by Stephen King" на Centipede Press.
2011 година:
21 септември - Самостоятелна изложба "Вдъхновен от Стивън Кинг" в American Corner - площад Славейков 44;
Колекционерски албум "Петър Станимиров вдъхновен от Стивън Кинг" - лимитирано издание;
29 септември - Самостоятелна изложба "61 портрета +" - дигитални постери, живопис и рисунки - галерия на СБХ, Шипка 6.
2012 година:
9 май - Самостоятелна изложба илюстрации и комикс - гр. Сливен; Награда за илюстратор 2012 - "Константин Константинов" за принос в книгоиздаването за деца;
6 юни Самостоятелна изложба "Нова Небивалица" - илюстрации и комикси - музей "Войводина" - Нови Сад;
28 юни - Първи годишни награди "Книга за теб" 2012 - награда за най- добра корица;
8 юли - участие в изложбата и грамота за принос в развитието и популяризирането на балканския комикс - 14 Балкански фестивал на комикса - Лесковац;
27 септември - участие в изложбата и награда за най-добър класически комикс - 10 международен салон на комикса в Белград;
5 ноември - участие в изложба "Над Дъгата" - София; участи в колекционерски комикс-албум "Над Дъгата";
18 декември - участие в изложба "Над Дъгата" - Варна;
Оформя и илюстрира множество издания на издателство "Изток-Запад", както и "Приказки за Оная гора" на Мая Дългъчева за издателство "Жанет 45";
Председател на секция КОМИКС към СБХ
Удостоен е с награда за принос в българската фантастика „Гравитон“ и награда за илюстратор 2012 - "Константин Константинов" за принос в книгоиздаването за деца. Първи годишни Читателски награди "Книга за теб" 2012 - Награда на журито за най-добра корица и награда на публиката за най-добра корица за "Z-та световна война" Макс Брукс Награда за най-добър класически комикс - 10 международен салон на комикса в Белград 2012.
През 1995 година основава издателство Мега, което е специализирано издателство за книги-игри. Издава над 100 заглавия на най-добрите български автори в този жанр.
От 2000 до 2011 година е водещ художник, а по-късно и арт директор в Хемимонт Геймс - студиото създало компютърните игри: Келтски крале (Celtic Kings) (2002), Картаген (The Punic Wars) (2004), Imperivm (Great Battle of Roma) (2005), Вълшебни кралства (Rising Kingdoms)(2005), Glory of the Roman Empire (2006), Imperivm Romanvm (2008), Grand Ages: Rome (2009), Tropico 3 (2009).
Творчество
Автор е на комиксите: „Бубачко“, „Карамела Му, Пуки и галактическите пирати“, „Крепостта на безсмъртните“, „Островът на съкровищата“ и „Янтар“ в списание Дъга и „Радул“(в съавторство с Евгений Йорданов) в списание Чуден свят, „Неотера“ и „Пулси“ във вестник Разкази в картини, „Мечо Пух“ във вестник Знаме на мира.
Негови са илюстрациите на детските книги: „Най-златното злато“, „Сабята на щурчето“, „Шегите на Бодливко“, „Ох, Зъбчо“, „Учениците на д-рЗ“, два тома „Български народни приказки“, „Огнивото“ и др.
Художник е на корици на книги на Стивън Кинг и Дийн Кунц на български език.
Илюстрира и книги на авторите на българска фантастика: Светослав Славчев, Иван Мариновски, Любомир Николов, Петър Кърджилов и Елена Павлова.
Участва в създаването и издаването на множество книги-игри през 1990-98 година в България.
През 2009 година е поканен от издателство Рийдърс Дайджест, да илюстрира българската част на изданието "Приказки от цял свят". Списание "Art Creations Magazine" награждава илюстрацията "Angry Dwarf in the Tavern" и помества интервю с художника. През същата година заедно с 16 художника от цял свят е представен в суперизданието "Knowing Darkness: Artists Inspired by Stephen King" на Centipede Press.
2011 година:
21 септември - Самостоятелна изложба "Вдъхновен от Стивън Кинг" в American Corner - площад Славейков 44;
Колекционерски албум "Петър Станимиров вдъхновен от Стивън Кинг" - лимитирано издание;
29 септември - Самостоятелна изложба "61 портрета +" - дигитални постери, живопис и рисунки - галерия на СБХ, Шипка 6.
2012 година:
9 май - Самостоятелна изложба илюстрации и комикс - гр. Сливен; Награда за илюстратор 2012 - "Константин Константинов" за принос в книгоиздаването за деца;
6 юни Самостоятелна изложба "Нова Небивалица" - илюстрации и комикси - музей "Войводина" - Нови Сад;
28 юни - Първи годишни награди "Книга за теб" 2012 - награда за най- добра корица;
8 юли - участие в изложбата и грамота за принос в развитието и популяризирането на балканския комикс - 14 Балкански фестивал на комикса - Лесковац;
27 септември - участие в изложбата и награда за най-добър класически комикс - 10 международен салон на комикса в Белград;
5 ноември - участие в изложба "Над Дъгата" - София; участи в колекционерски комикс-албум "Над Дъгата";
18 декември - участие в изложба "Над Дъгата" - Варна;
Оформя и илюстрира множество издания на издателство "Изток-Запад", както и "Приказки за Оная гора" на Мая Дългъчева за издателство "Жанет 45";
Председател на секция КОМИКС към СБХ
Удостоен е с награда за принос в българската фантастика „Гравитон“ и награда за илюстратор 2012 - "Константин Константинов" за принос в книгоиздаването за деца. Първи годишни Читателски награди "Книга за теб" 2012 - Награда на журито за най-добра корица и награда на публиката за най-добра корица за "Z-та световна война" Макс Брукс Награда за най-добър класически комикс - 10 международен салон на комикса в Белград 2012.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 21 of 21 reviews
December 8, 2020
Това е една от историите, доставили ми страшно голямо удоволствие. Чела съм й поне четири версии (да, виновна, от хората, работили по книгата съм...) и с всяка следваща добиваше повече плът, тежест и значение.
Да, това е история "за възрастни" и неслучайно е с червена точка.
И да, тази история е пикантна и разтреперваща, точно както може да се очаква от Петър Станимиров - художникът на Стивън Кинг, приказка за демони и самовили е, но същевременно е и история за човеците и човешкото, и освен мрак и Зло, в нея има и обич и топлина, каквито и в битието човек понякога среща на съвсем необичайни места и в странна форма.
Има и кон на име Катър, и историята му също е неотменна част от тази.
Да, това е история "за възрастни" и неслучайно е с червена точка.
И да, тази история е пикантна и разтреперваща, точно както може да се очаква от Петър Станимиров - художникът на Стивън Кинг, приказка за демони и самовили е, но същевременно е и история за човеците и човешкото, и освен мрак и Зло, в нея има и обич и топлина, каквито и в битието човек понякога среща на съвсем необичайни места и в странна форма.
Има и кон на име Катър, и историята му също е неотменна част от тази.
December 7, 2020
Имах честта да прочета Денят, в който мама отиде на небето още, когато Пепи Станимиров я завърши и представляваше просто редактиран уърдовски текст, а сега, докато протривам доволно ръчички и чакам хартиеното издание, кротко се любувам на странирания pdf файл, изпратен ми от гордия автор, понеже съм връзкар от класа, какво знаете вие?!
Спомням си как през изминалите години (а от предговора разбираме, че те са били именно девет) Маестрото неведнъж отправя апели към своите приятели писатели да му помогнат в написването на текста по няколко откровено шантави негови картинки, обаче не се намериха смелчаци, и за добро, защото едва ли друг можеше да претвори в слова тази необикновена история по-успешно от самия художник. Редакторът Елена Павлова умело го е превела през капаните на първата прозаична творба, запазила е вкусния език, нашарен от десетки старобългарски думички, превръщайки текста в нещо наистина колоритно. Всичко имаше в тази фентъзи-хорър повест за възрастни - и кръвосмешение, и родово проклятие, и колобри, и самовили, и зъл демон, и оживял удавник..., а стилните черно-бели илюстрации се мяркаха през две-три страници, размивайки жанровата определеност на изданието и превръщайки го в почти графична новела.
В заключение ще напиша мисълта, осенила ме днес, когато видях корицата: Хубавата история е като рибена кост, заседнала в гърлото - трябва да намериш начин да я извадиш на показ, защото в противен случай, ще те подлуди. Повярвайте ми, знам! Последните два дни ходих с рибена кост, заседнала в гърлото. А на Пепи благодаря, че успя да канализира своята творческа лудост и ни направи такъв хубав декемврийски подарък!
Спомням си как през изминалите години (а от предговора разбираме, че те са били именно девет) Маестрото неведнъж отправя апели към своите приятели писатели да му помогнат в написването на текста по няколко откровено шантави негови картинки, обаче не се намериха смелчаци, и за добро, защото едва ли друг можеше да претвори в слова тази необикновена история по-успешно от самия художник. Редакторът Елена Павлова умело го е превела през капаните на първата прозаична творба, запазила е вкусния език, нашарен от десетки старобългарски думички, превръщайки текста в нещо наистина колоритно. Всичко имаше в тази фентъзи-хорър повест за възрастни - и кръвосмешение, и родово проклятие, и колобри, и самовили, и зъл демон, и оживял удавник..., а стилните черно-бели илюстрации се мяркаха през две-три страници, размивайки жанровата определеност на изданието и превръщайки го в почти графична новела.
В заключение ще напиша мисълта, осенила ме днес, когато видях корицата: Хубавата история е като рибена кост, заседнала в гърлото - трябва да намериш начин да я извадиш на показ, защото в противен случай, ще те подлуди. Повярвайте ми, знам! Последните два дни ходих с рибена кост, заседнала в гърлото. А на Пепи благодаря, че успя да канализира своята творческа лудост и ни направи такъв хубав декемврийски подарък!
December 13, 2020
Изобщо не ме е срам да призная, че настоящото ревю ще е ужасно пристрастно, макар и, вярвам, обективно. На първо време Петър Станимиров е специална личност – човек-институция, движеща сила зад всяко от най-любимите ми културни явления в българското изкуство от десетилетия насам – възраждането на комикса както през 80те години на миналия век (списание „Дъга“) така и за втори път в днешно време; епопеята на книгите-игри; запознаването на родния читател с гения на Стивън Кинг; разработването на компютърни игри със световна популярност (Haemimont Games); художественото оформление и подкрепата както за изтънчени класически образци в литературата (колекция „Върхове“), така и за малки независими проекти (сборниците „Вой“, „Сърдити небеса“, „Сказания на стрикса“ и други). Самият аз съм работил с него по 13 съвместни издания и от идол на моето детство, той се превърна в близък приятел и съмишленик. Пепи е творец с голямо сърце, който акумулира непресъхващи енергия, ентусиазъм и постоянство. Щастлив съм, че го имаме.
Най-специалното за „Денят, в който мама отиде на небето“ е нейната уникалност. А сега и съвсем честно – защо никога не сте чели нещо подобно:
Първо – Историята за написването на книгата е не по-малко любопитна от самото съдържание. Това е една безмерно упорита и нагла приказка, тормозеща Петър от години. Вкопчена в няколко стари илюстрации (на границата между шаржа и ужаса) тя му напомняше за себе си, преследваше го в сънищата му, човъркаше го без свян и хич не оставяше горкия човек на мира. Детайлите се подреждаха в главата на художника и той настойчиво умоляваше за помощ приятелите си – автори. А ние си правехме оглушки, защото тая история бе твърде странна, хаплива и настръхваща. Докоснеш ли я с писец – пощръкляваше и от нея се подаваха безброй рога и зъби. Накрая клетникът се захвана сам да се поти над текста, а в опит да се отсрамим – ние се наехме дружно да помагаме – със съвет, редакция или окуражителна дума.
Второ – Същата тая безсрамна и нахална история е съвсем оригинална. Тя е хем архаично-фолклорна, хем удивително съвременна – ужасяваща и напоена с черен хумор като отрязана глава топната в катран. Иреализъм, магия, езичество и универсални послания, забъркани в димяща манджа с натрапчив вкус и аромат. Тя е съвсем наша си и родна – самовили и древни демони са забили нокти в крехкото ни, тленно битие, като живеят според ирационалните си и примитивни закони. Но някои сили, емоции и стихии се оказват непреодолими дори за душите на вълшебните създания – майчината обич и родовото съзнание служат едновременно за катализатор и контрапункт на свирепата отмъстителност и пропадането в лапите на най-безчовечното и изначално зло.
Трето – Сюжетът умишлено страни от идеализираните красиви и смели герои, толкова типични за всяка фантазно-легендарна история. Макар да има конфликт между извисяването и падението в буквален и метафизичен смисъл, всичко остава нюансирано, размито и диво. Натурално и землисто като лепкавата кал по пътя на измъчените катунари, необуздано и пропито с първични страсти, чиято хищна сянка лакомо поглъща невинността на едно различно и сурово детство.
Четвърто – Стилът е хем лек и прецизен, хем страшно апетитен. Овкусен е с някои архаизми и диалектни изрази, които придават усещане за автентичност, ала не дотягат, тъй като са щателно обяснени в прилежащите бележки под линия. Имаме обогатяваща проза без разточителство и мелодраматзиъм, без важничене и претенции, но същевременно класна и разпознаваема. Топлият и приятелски глас на автора ще ви преведе бързо и уверено през това своеобразно и задъхано преживяване.
И накрая – тортата си има черешка. Петър е световноизвестен илюстратор. Тук е дал пълна свобода на таланта си – работил е с кеф, желание и непоколебимост, добавяйки към творбата си (на места преливаща към стилистиката на графичната новела) изобилна галерия от илюстрации. По-горе споменах, че той е разпознаваем с преоткриването и предефинирането на жанрове – и ето я тази малка, скандално евтина книжка, приказка за големи, която ще се чувства уютно във библиотеката на всеки уважаващ себе си библиоман
Най-специалното за „Денят, в който мама отиде на небето“ е нейната уникалност. А сега и съвсем честно – защо никога не сте чели нещо подобно:
Първо – Историята за написването на книгата е не по-малко любопитна от самото съдържание. Това е една безмерно упорита и нагла приказка, тормозеща Петър от години. Вкопчена в няколко стари илюстрации (на границата между шаржа и ужаса) тя му напомняше за себе си, преследваше го в сънищата му, човъркаше го без свян и хич не оставяше горкия човек на мира. Детайлите се подреждаха в главата на художника и той настойчиво умоляваше за помощ приятелите си – автори. А ние си правехме оглушки, защото тая история бе твърде странна, хаплива и настръхваща. Докоснеш ли я с писец – пощръкляваше и от нея се подаваха безброй рога и зъби. Накрая клетникът се захвана сам да се поти над текста, а в опит да се отсрамим – ние се наехме дружно да помагаме – със съвет, редакция или окуражителна дума.
Второ – Същата тая безсрамна и нахална история е съвсем оригинална. Тя е хем архаично-фолклорна, хем удивително съвременна – ужасяваща и напоена с черен хумор като отрязана глава топната в катран. Иреализъм, магия, езичество и универсални послания, забъркани в димяща манджа с натрапчив вкус и аромат. Тя е съвсем наша си и родна – самовили и древни демони са забили нокти в крехкото ни, тленно битие, като живеят според ирационалните си и примитивни закони. Но някои сили, емоции и стихии се оказват непреодолими дори за душите на вълшебните създания – майчината обич и родовото съзнание служат едновременно за катализатор и контрапункт на свирепата отмъстителност и пропадането в лапите на най-безчовечното и изначално зло.
Трето – Сюжетът умишлено страни от идеализираните красиви и смели герои, толкова типични за всяка фантазно-легендарна история. Макар да има конфликт между извисяването и падението в буквален и метафизичен смисъл, всичко остава нюансирано, размито и диво. Натурално и землисто като лепкавата кал по пътя на измъчените катунари, необуздано и пропито с първични страсти, чиято хищна сянка лакомо поглъща невинността на едно различно и сурово детство.
Четвърто – Стилът е хем лек и прецизен, хем страшно апетитен. Овкусен е с някои архаизми и диалектни изрази, които придават усещане за автентичност, ала не дотягат, тъй като са щателно обяснени в прилежащите бележки под линия. Имаме обогатяваща проза без разточителство и мелодраматзиъм, без важничене и претенции, но същевременно класна и разпознаваема. Топлият и приятелски глас на автора ще ви преведе бързо и уверено през това своеобразно и задъхано преживяване.
И накрая – тортата си има черешка. Петър е световноизвестен илюстратор. Тук е дал пълна свобода на таланта си – работил е с кеф, желание и непоколебимост, добавяйки към творбата си (на места преливаща към стилистиката на графичната новела) изобилна галерия от илюстрации. По-горе споменах, че той е разпознаваем с преоткриването и предефинирането на жанрове – и ето я тази малка, скандално евтина книжка, приказка за големи, която ще се чувства уютно във библиотеката на всеки уважаващ себе си библиоман
December 12, 2020
Следя развитието на това произведение във фб, откакто Петър Станимиров пусна няколко странни картинки и зачатък на сюжет, за които търсеше писател. Радвам се, че не намери, за да я разкаже самият той!
Не съм чел такава история досега - едновременно изпълнена с ужас и обич. Разказана е стегнато и без излишности - точно както приляга. Старобългарските израси са тамън, и не - бележкиге под линия не дразнят, мосю! Илюстрациите няма смисъл да се коментират.
Благодаря за двата часа читателски оргазъм!
Не съм чел такава история досега - едновременно изпълнена с ужас и обич. Разказана е стегнато и без излишности - точно както приляга. Старобългарските израси са тамън, и не - бележкиге под линия не дразнят, мосю! Илюстрациите няма смисъл да се коментират.
Благодаря за двата часа читателски оргазъм!
December 15, 2020
С уговорката, че обожавам илюстрациите на Петър Станимиров и, че изрично притежавам копия на "То", "Тъмната половина" и "Талисманът" само и единствено с неговите корици, слагам две звездички на тази книга.
Още в предговора се вижда, че това е книга, която дълго е търсила своя път, затова и известно време се чудех колко точно звездички да й дам. Основата й е чудесна, като въпреки малкия си обем, тя успява да събере на едно място вълшебни същества от фолклора, черна магия, душекрадци и дори кръвосмешение. До тук добре, разбираема е и грубата съшивка на материята. Пишейки за подобни неща, в опит да се запазят архаичния говор и атмосфера обаче, според мен някъде нишката се къса. Дали защото повествованието препуска напред-назад във времето, което донякъде ме обърка кой кой е и за какво се бори, или защото виждам потенциал за много по-дълбока идея, която може да се ра��работи, не се впечатлих, след като затворих последната страница.
В друг случай бих казала, че просто това не е моята книга, но при положение, че книгата е страшно четивна и интересна, а конструкцият�� й скърца, нямам как да си изкривя душата.
Още в предговора се вижда, че това е книга, която дълго е търсила своя път, затова и известно време се чудех колко точно звездички да й дам. Основата й е чудесна, като въпреки малкия си обем, тя успява да събере на едно място вълшебни същества от фолклора, черна магия, душекрадци и дори кръвосмешение. До тук добре, разбираема е и грубата съшивка на материята. Пишейки за подобни неща, в опит да се запазят архаичния говор и атмосфера обаче, според мен някъде нишката се къса. Дали защото повествованието препуска напред-назад във времето, което донякъде ме обърка кой кой е и за какво се бори, или защото виждам потенциал за много по-дълбока идея, която може да се ра��работи, не се впечатлих, след като затворих последната страница.
В друг случай бих казала, че просто това не е моята книга, но при положение, че книгата е страшно четивна и интересна, а конструкцият�� й скърца, нямам как да си изкривя душата.
This entire review has been hidden because of spoilers.
May 26, 2021
Възхитена съм :)
Историята е мрачна и стряскаща, леко тъжна, харесаха ми самовилите, краят ме стресна (и ми хареса)
Това е една от най-специалните истории на които съм попадала. Илюстрациите са веднъж.
Историята е мрачна и стряскаща, леко тъжна, харесаха ми самовилите, краят ме стресна (и ми хареса)
Това е една от най-специалните истории на които съм попадала. Илюстрациите са веднъж.
December 28, 2020
Страхотно!
Много ми хареса искреният до болка и вулгаризъм изказ на автора. Защото така влизаш наистина в историята, която ТОЙ е поискал да напише.
Ще си спестя суперлативите и няма да словоблудствам. Просто ще препоръчам книгата на всички. =)
Много ми хареса искреният до болка и вулгаризъм изказ на автора. Защото така влизаш наистина в историята, която ТОЙ е поискал да напише.
Ще си спестя суперлативите и няма да словоблудствам. Просто ще препоръчам книгата на всички. =)
March 19, 2021
Не знам... започна много митично, премина в леко шокиращо и на финала - не разбрах за какво беше цялата работа...
Аз съм супер фен на Петъ Станимиров като творец, но може би имах големи очакваня, може би не ми понася такъв стил(малко по-мрачен, по-вулгарен, по...) не знам. Много ми се искаше да дам повече звезди, но просто това е максимума...объркан съм, шокиран съм... просто наистина не знам какво да кажа...
Аз съм супер фен на Петъ Станимиров като творец, но може би имах големи очакваня, може би не ми понася такъв стил(малко по-мрачен, по-вулгарен, по...) не знам. Много ми се искаше да дам повече звезди, но просто това е максимума...объркан съм, шокиран съм... просто наистина не знам какво да кажа...
June 6, 2021
Когато една книга те обърка и се чудиш как точно да се чувстваш след нея, то значи, че нещата мнооооого са се получили! Странна, различна, очарователна и отвратителна история едновременно. Все едно художник с депресия и развинтено въобрежение се е напафкал, заспал е и в някакъв миг на вдъхновение е разказал странния си психоделичен сън. Поздравления за автора! И освен всичко - баси илюстрациите....
March 13, 2021
Не ми допадна и това е.
Единствено ми хареса, че има думи и изрази на старобългарски.
Единствено ми хареса, че има думи и изрази на старобългарски.
March 26, 2021
И аз от доста време следях какво ще се случи с тези илюстрации на Петър Станимиров. Стисках палци някой от познатите ни автори да седне и напише текст, докато накрая авторът на рисунките седна и си я написа. И то как я написа.
История като приказка, с умело вплетен фолклор. Мистични елементи.
Нетипична отвсякъде силно напомняща ми за мрачните приказки на Нийл Геймън,
но в наш си вариант. Повест, която ще сложа на лавицата до другите неща, които обичам да препрочитам.
История като приказка, с умело вплетен фолклор. Мистични елементи.
Нетипична отвсякъде силно напомняща ми за мрачните приказки на Нийл Геймън,
но в наш си вариант. Повест, която ще сложа на лавицата до другите неща, които обичам да препрочитам.
September 30, 2025
На първо място обожавам Петър Станимиров! На второ място тази книга ме прелъсти и изостави - толкова кратка бе. Накрая се чудех как да я оценя - странна е, със собствен чар, някак не на място и тогава разбрах, че реално е точно това, което трябва да бъде. За българския фолклор трябва да се пише и да има повече илюстрации!
February 18, 2021
Sorprendente, macabra y un poco triste historia. Muy entretenida. Se lee en un suspiro.
August 14, 2021
Страшна книжчица! Във всеки смисъл на думата "страшна". Ужасяващата история на един род, който се затрива, за да не остави ни следа подир. Умопомрачителни злоба, желание за мъст, поклоничество, от една страна, а от друга - невинност, любов, себеотрицание, раздаване до последен дъх, че и след него. Силните и слабите страни на мъжете и жените, търсенето на любов и споделеност, съкровеното и осъдително безбожното. Стари митове, вечни теми и разточително прелестни илюстрации. А езикът е така богат, текстът така гладко се чете и те увлича... Дано Станимиров не чака още десет години, за да напише следващото си произведение!
July 3, 2025
Като комикс определено би стояла по-добре (адски простичък и семпъл стил). Илюстрациите се редуват на по няколко цели страници (като не бих казал, че някоя от тях е нещо уау).
Една хорър история не е задължително да е 18+, като в случая червената точка идва заради сочното описание на гръдна обиколка и дефлорирането на главната героиня. Спокойно е можело и без тези детайли.
Напоследък все попадам на български автори, които страшно държат да вкарат в употреба всякакви жаргони и диалекти. За мен примерът в това отношение се остава „Възвишение“, където говорът пресъздава по отличен начин време, място и обстоятелства.
За разпускане между две по-обемни четива е идеална.
Една хорър история не е задължително да е 18+, като в случая червената точка идва заради сочното описание на гръдна обиколка и дефлорирането на главната героиня. Спокойно е можело и без тези детайли.
Напоследък все попадам на български автори, които страшно държат да вкарат в употреба всякакви жаргони и диалекти. За мен примерът в това отношение се остава „Възвишение“, където говорът пресъздава по отличен начин време, място и обстоятелства.
За разпускане между две по-обемни четива е идеална.
August 28, 2023
Толкова семпло, но умело написана, че те грабва още от първите страници. Цялостното оформление е страхотно, но фаворит ми е корицата. Останах много впечатлена, може би защото не вярвах че художник може да сътвори такова книжно бижу.
April 30, 2024
Една приказно-страшна повест ,дело на талантливия художник Петър Странимиров.Повлияна силно от българския фолклор ,историята е митична ,тъжна ,магична ,различна .Толкова увлекателно е написана ,че се чете на един дъх🤎!
May 4, 2025
"Демонът му разкри една обща човешка слабост, на която се крепи светът - чувствата, и друга по-голяма - болката."
"Научи я как да вижда, а не само да гледа, защото при човеците много често разумът скрива истината и им показва само това, което искат да видят."
1.5 ⭐
"Научи я как да вижда, а не само да гледа, защото при човеците много често разумът скрива истината и им показва само това, което искат да видят."
1.5 ⭐
April 19, 2021
Беше приятна,чете се на един дъх!💛
August 10, 2024
What kind of шизофрения was that? Не знам кой е решил, че това е адекватно да бъде издадено. Няма да коментирам рисунките, те говорят сами за себе си.
February 4, 2022
Един от най добрите обрати в края на книгата. Честно казано уникална книга, прочетох я на един дъх.
Displaying 1 - 21 of 21 reviews