What do you think?
Rate this book
Призвание Герой! #9
Призвание Герой!
Втози сборник с три интерактивни приключения ТИ, читателю, отново ще влезеш в ролята на главния герой!
В сравнение с един истински шимбанг, обикновените шамани изглеждат като недодялани шарлатани. Но в тъмните води на Хангсу, до които вече никой местен не смее да припари, нещо зловещо дебне Джо Шин Хо, готово да излее върху му своите ярост и гняв, трупани с десетилетия.
„Шимбанг: Мрачна вода“ – Лейдрин Суийвър
Светльо се взира в нощта през прозореца на старовремската къща. Не знае защо е тук и как се е върнал, но усеща, че нещо ужасно ще се случи, и то скоро, ако той не го предотврати. Поне знае много добре къде е. Точно тук, на това място, бе приключил неговият земен живот.
„Къща за гости“ – Арсо Нистевски
Космическият рейнджър Кайбър Нют си проправя път из мрачните коридори на подземен комплекс, криещ безброй тайни, смъртоносни капани и опасни врагове. Мисията му е да евакуира последните оцелели на тази мъртва планета, преди побъркан изкуствен интелект да ги погуби.
„Сектор 49: Лабораториите“ – Саймън Блейк и Тери Адамс
+ Интервю с Неделчо Богданов
В сравнение с един истински шимбанг, обикновените шамани изглеждат като недодялани шарлатани. Но в тъмните води на Хангсу, до които вече никой местен не смее да припари, нещо зловещо дебне Джо Шин Хо, готово да излее върху му своите ярост и гняв, трупани с десетилетия.
„Шимбанг: Мрачна вода“ – Лейдрин Суийвър
Светльо се взира в нощта през прозореца на старовремската къща. Не знае защо е тук и как се е върнал, но усеща, че нещо ужасно ще се случи, и то скоро, ако той не го предотврати. Поне знае много добре къде е. Точно тук, на това място, бе приключил неговият земен живот.
„Къща за гости“ – Арсо Нистевски
Космическият рейнджър Кайбър Нют си проправя път из мрачните коридори на подземен комплекс, криещ безброй тайни, смъртоносни капани и опасни врагове. Мисията му е да евакуира последните оцелели на тази мъртва планета, преди побъркан изкуствен интелект да ги погуби.
„Сектор 49: Лабораториите“ – Саймън Блейк и Тери Адамс
+ Интервю с Неделчо Богданов
408 pages, Paperback
Published December 21, 2020
2 people are currently reading
10 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
December 31, 2020
Едно от най-очакваните преживявания всяка Коледа е да разтворя новия брой на "Призвание Герой". Благодаря на екипа, че успя да ме снабди с 9-ката навреме за празниците. Както винаги, беше удоволствие да се потопя в света на Призванието. Историите са разнообразни и на ниво, оформлението на корицата за мен е най-доброто след 6-цата (нищо лично ;) ).
Препоръчвам на всеки, който е имал и миг колебание, да се гмурне в света на книгите-игри с поредното Призвание!
Препоръчвам на всеки, който е имал и миг колебание, да се гмурне в света на книгите-игри с поредното Призвание!
May 24, 2021
Спомям си как през лятото на 2000-та година потъна подводницата "Курск". Тогава бях на почивка с родителите си в Циговчарк, и по време на една разходка видях да продават на щанд книги-игри втора ръка по 1 лв. броя. Попитах баща си мога ли да си взема една, а той ми даде да си избера цели 10!
Кой да предположи че днес - 21 години по-късно - ще изпитвам същият трепет преди да вляза в поредното приключение!
В настоящото издание започнах от втората история - "Къща за гости" - очаквайки да е най-леката и лесна за изиграване история, а и да си призная - името Арсо Нистевски не ми говореше нищо (освен че звучи македонско) и ми беше любопитно за какво иде реч. Историята не разочарова с нищо, освен с краткостта си - много бързо приключи, а с чудесната си механика и потенциал на историята очаквах да се развие повече. Не успях да я изиграя успешно от първият път, но с вътрешната информация, която имах, вторият беше успех.
Де да можех да кажа същото за "Шимбанг" на Лейдрин Суийвър (ако четете това - лбопитно ми е как си избирате псевдонимите?). Може би защото се борех да събера максимално количество познание, и времето просто не ми стигаше, за да си намеря и необходимите кодови думи, или пък жертвах твърде много издръжливост, но тук умирах 3-4 пъти на различни места, въпреки че всеки път започвах наново с различна стратегия и стараейки се да избягвам старите грешки! А когато най-накрая стигнах до хитрият епизод, в който трябва да събера буквите от едно име и да премина на съответният епизод - въпреки че знаех името, полученият епизод нямаше смисъл! Явно нещо бърках генерално и се заех да чета епизодите един по един, откривайки, че просто не мога да смятам на ум:/
Препратката към "Хуаранг и кумихо" в краят също беше много приятна. И макар че светът е оригинален и историята написана с въображение (предполагам - обилно подсилено от корейската митология:), това което ми направи най-силно впечатление бе стилът на писане: "...а летните лъчи да опознаят лицето ми. Връхчетата на избуяли треви докосваха дланите ми, а краката ми внимателно разтваряха стеблата им" - сами виждате, че тук историята не просто е разказана, а е разказана красиво.
Виждайки само 93 епизода в "Сектор 49: лабораториите", ме обзе лошо предчувствие за задаващата се линейност, и надписа "КРАЙ" всеки път, когато се отклониш от нея. Но то не се оправда.
Преди пролога се натъквам на "Историята до тук" - хм, дали не пропускам нещо? Продължение на предишна книга-игра, която не съм чел ли е?
Два режима на игра? Това е любопитно, като най-вече ми е интересно да разбера дали някой е избрал да играе в режим на "читател"? Защото аз лично съм играч, и не съм се и замислял за друго:) Нива на трудност? "Лесно"- това е ясно - иначе сигурно ще трябва да преигравам хиляда пъти заради лоши зарове. Правила на играта...
...леле - доста респектиращи са като обем, но не са прекалено сложни и с битките се свиква бързо. Имаше момент, в който трябваше да изхвърля оръжие или предмет по избор, а изхвърлих единият си ВОС - по-късно си дадох сметка, че май съм сбъркал някъде, понеже в момента, в който хвърлех последната си граната, щях да остана без оръжие за бой от разстояние! Когато това стана направих справка и коригирах нещата.
Останах приятено изненадан от изживяването - историята те води от помещение в помещение, като във всяко второ се изправяш срещу противници. Битките не са трудни стига да използваш инвентара си правилно, и дори лесни, ако имаш късмет с предметите и заровете:) Голямото разнообразие на оръжия и устройства, с техните специални умения правят всяка битка уникална, тъй като лично аз си представям живо случващото се, на базата на хвърлените зарове и използвани оръжия: например как нападам пипалата на противника си с вибромеч, пропускам, но замахвам отново и този път нанасям поражение, после активирам телекинетикът си, за да блокирам атаката на пипалата, и с втората си атака с вибромеча го довършвам!
В началото си рисувах карта, за да следя от къде минавам, но когато стигнах до врата, за която ми искаха ключ, а такъв нямах - използвах един намерен телепотатор, който ме пренесе незнайно къде и от там се водех само по усет за посоката. На няколко пъти още ми искаха този ключ, а аз така и не го намерих, значи ще трябва да я преиграя още веднъж (и без това имам оръжия, които не съм тествал:).
...
В заключение - браво, сборникът е чудесен!!!
Кой да предположи че днес - 21 години по-късно - ще изпитвам същият трепет преди да вляза в поредното приключение!
В настоящото издание започнах от втората история - "Къща за гости" - очаквайки да е най-леката и лесна за изиграване история, а и да си призная - името Арсо Нистевски не ми говореше нищо (освен че звучи македонско) и ми беше любопитно за какво иде реч. Историята не разочарова с нищо, освен с краткостта си - много бързо приключи, а с чудесната си механика и потенциал на историята очаквах да се развие повече. Не успях да я изиграя успешно от първият път, но с вътрешната информация, която имах, вторият беше успех.
Де да можех да кажа същото за "Шимбанг" на Лейдрин Суийвър (ако четете това - лбопитно ми е как си избирате псевдонимите?). Може би защото се борех да събера максимално количество познание, и времето просто не ми стигаше, за да си намеря и необходимите кодови думи, или пък жертвах твърде много издръжливост, но тук умирах 3-4 пъти на различни места, въпреки че всеки път започвах наново с различна стратегия и стараейки се да избягвам старите грешки! А когато най-накрая стигнах до хитрият епизод, в който трябва да събера буквите от едно име и да премина на съответният епизод - въпреки че знаех името, полученият епизод нямаше смисъл! Явно нещо бърках генерално и се заех да чета епизодите един по един, откривайки, че просто не мога да смятам на ум:/
Препратката към "Хуаранг и кумихо" в краят също беше много приятна. И макар че светът е оригинален и историята написана с въображение (предполагам - обилно подсилено от корейската митология:), това което ми направи най-силно впечатление бе стилът на писане: "...а летните лъчи да опознаят лицето ми. Връхчетата на избуяли треви докосваха дланите ми, а краката ми внимателно разтваряха стеблата им" - сами виждате, че тук историята не просто е разказана, а е разказана красиво.
Виждайки само 93 епизода в "Сектор 49: лабораториите", ме обзе лошо предчувствие за задаващата се линейност, и надписа "КРАЙ" всеки път, когато се отклониш от нея. Но то не се оправда.
Преди пролога се натъквам на "Историята до тук" - хм, дали не пропускам нещо? Продължение на предишна книга-игра, която не съм чел ли е?
Два режима на игра? Това е любопитно, като най-вече ми е интересно да разбера дали някой е избрал да играе в режим на "читател"? Защото аз лично съм играч, и не съм се и замислял за друго:) Нива на трудност? "Лесно"- това е ясно - иначе сигурно ще трябва да преигравам хиляда пъти заради лоши зарове. Правила на играта...
...леле - доста респектиращи са като обем, но не са прекалено сложни и с битките се свиква бързо. Имаше момент, в който трябваше да изхвърля оръжие или предмет по избор, а изхвърлих единият си ВОС - по-късно си дадох сметка, че май съм сбъркал някъде, понеже в момента, в който хвърлех последната си граната, щях да остана без оръжие за бой от разстояние! Когато това стана направих справка и коригирах нещата.
Останах приятено изненадан от изживяването - историята те води от помещение в помещение, като във всяко второ се изправяш срещу противници. Битките не са трудни стига да използваш инвентара си правилно, и дори лесни, ако имаш късмет с предметите и заровете:) Голямото разнообразие на оръжия и устройства, с техните специални умения правят всяка битка уникална, тъй като лично аз си представям живо случващото се, на базата на хвърлените зарове и използвани оръжия: например как нападам пипалата на противника си с вибромеч, пропускам, но замахвам отново и този път нанасям поражение, после активирам телекинетикът си, за да блокирам атаката на пипалата, и с втората си атака с вибромеча го довършвам!
В началото си рисувах карта, за да следя от къде минавам, но когато стигнах до врата, за която ми искаха ключ, а такъв нямах - използвах един намерен телепотатор, който ме пренесе незнайно къде и от там се водех само по усет за посоката. На няколко пъти още ми искаха този ключ, а аз така и не го намерих, значи ще трябва да я преиграя още веднъж (и без това имам оръжия, които не съм тествал:).
...
В заключение - браво, сборникът е чудесен!!!
Want to read
January 27, 2021Шимбанг
Забелязани грешки
Епизод 139:
Сектор 49: Лабораториите
Забелязани грешки
Епизод 71:
Забелязани грешки
Епизод 139:
Сектор 49: Лабораториите
Забелязани грешки
Епизод 71:
October 8, 2025
„Шимбанг: Мрачна вода“ – 4,5/5 - най-доброто в този брой, чудна история, при това навързана с "Хуаранг и Кумихо" от предните. Жалко, че надали ще има следващи части...
„Къща за гости“ – 3,5/5 - приятна история, сякаш в традицията на свръхестествените истории от предните броеве.
„Сектор 49: Лабораториите“ – 4/5 - определено подобрение спрямо първата част в предния брой. Признавам си, не смятах битките и карах предметите през пръсти, но лабиринтът е предизвикателен и беше кеф да си чертая карта.
„Къща за гости“ – 3,5/5 - приятна история, сякаш в традицията на свръхестествените истории от предните броеве.
„Сектор 49: Лабораториите“ – 4/5 - определено подобрение спрямо първата част в предния брой. Признавам си, не смятах битките и карах предметите през пръсти, но лабиринтът е предизвикателен и беше кеф да си чертая карта.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews