Професор Пенчев изважда наяве някои много слабо познати аспекти от развитието на стопанската икономика и от стопанската история за периода след създаването на третата българска държава през 1878 година.
Вярвам, че ако следва подобен модел и в работата си на преподавател, то той би бил изключително полезен за формирането на съвременните български икономисти - защото както всички знаем, който не познава грешките на миналото е обречен да ги повтаря непрекъснато. Да се говори за и обсъждат факти нелицеприятни, но верни за нас като общество никога не е било на почит и от това страдат трезвата преценка и възможностите за взимане на информирани решения.
За мен, като човек който се интересува от най-новата българска история, "Минало несвършено" се оказа много интересна подборка от есета по различни проблеми и събития от миналото. Минало, което има тенденция да бъде идеализирано от някои хора, а това никога не е реално и не води до добри настоящи резултати. Разгледани са пропуснати или неразвити модели на социално и икономическо развитие, стояли в определени моменти като избор пред родината ни и няма как да не се зачудим, какво би било ако...
Есетата са кратки, но написани по същество и дават храна за по нататъшен размисъл и проучване, при желание на читателя. Удоволствие бе за мен да ги чета и да размишлявам върху поднесените от автора факти и казуси.
Все пак, както всеки човек, професор Пенчев има свой мироглед и с някои негови констатации и изводи аз определено не съм съгласен. Но тази книга няма за цел да е монолог и аз дълбоко ценя това.
В заключение ще кажа, че ще очаквам нови книги от този автор, защото истината е многолика и винаги има място за неортодоксални автори и за позициите им.
Харесват ми корицата и оформлението на книгата, в края ѝ има подробна библиографска справка, точно както при всеки сериозен научен труд.
Моята оценка - 4,5*.
Цитати:
"Българското Възраждане е най-силното емпирично доказателство в историята ни, че спонтанният ред, свободният обмен на идеи, свободната конкуренция между различни политически концепции, свободната стопанска инициатива водят до развитие, което облагодетелства възможно най-голям брой хора."
"Независимо от патриотичния екстаз, който предизвиква Съединението, то затвърждава разпокъсването на българите." Нито великите сили, нито завистливите ни съседи, нагълтали се до пръсване с българска земя и люде нямат желание България да е голяма и силна, фактор на Балканите…"
Неудобните в Княжеството отиват в Източна Румелия и продължават дейността си и обратното. След обединението, политическите изгнаници търсят спасение в чужбина и нерядко се завръщат като чужди агенти, предимно руски...
"Дори най-добрите идеи и най-полезните организации могат напълно да се променят и да не отговарят на първоначалните принципи и замисли на създателите си." (в случая за БАН иде реч)
"Голяма част от работния ден на работещите във Външно министерство минава в пиене на кафета и празни приказки. Дори когато пред канцелариите им чакат граждани, с различни въпроси за разрешаване, те не полагат особени усилия, за да са им полезни." (30те години на XX век)
Звучи болезнено познато, нали?