What do you think?
Rate this book
Минало несвършено
Пропуснати уроци от българската история.
Сборникът от исторически есета предлага на просветената публика кратки разрези на отделни аспекти от българското минало, които не са натоварени с тежък академичен научен апарат, но това не означава, че поднесените факти и анализи са неверни или скалъпени. Напротив, те са плод на дълго и упорито издирване чрез най-разнообразни първични източници, както и на осмисляне на тенденции и процеси, които протичат под повърхността на уж добре известни и проучени периоди.
Основната цел на автора не е да пише история заради самата история, т.е. да се ограничи в сухо, системно, скучновато и подробно изложение на цифри и дати по предварително определена тема. Есетата разкриват отделни аспекти от миналото, които помагат за разбиране на настоящето. Тематиката им е разнообразна, като се търси не просто преповтаряне на добре известни официозни истини, а разкриване на човешкото лице на историята.
Пенчо Д. Пенчев е професор по икономика и доктор на историческите науки. Преподава Стопанска история, История на икономическите теории и Сравнителна политическа икономия в Университета за национално и световно стопанство. Автор е на няколко книги, сред които "Как се наливаха основите. Към ранната история на българската корупция (1879 - 1912 г.)". Публикувал е десетки студии и статии в авторитетни български и международни списания. Член е на Европейското дружество за история на икономическата мисъл и на Центъра за стопанско-исторически изследвания.
Сборникът от исторически есета предлага на просветената публика кратки разрези на отделни аспекти от българското минало, които не са натоварени с тежък академичен научен апарат, но това не означава, че поднесените факти и анализи са неверни или скалъпени. Напротив, те са плод на дълго и упорито издирване чрез най-разнообразни първични източници, както и на осмисляне на тенденции и процеси, които протичат под повърхността на уж добре известни и проучени периоди.
Основната цел на автора не е да пише история заради самата история, т.е. да се ограничи в сухо, системно, скучновато и подробно изложение на цифри и дати по предварително определена тема. Есетата разкриват отделни аспекти от миналото, които помагат за разбиране на настоящето. Тематиката им е разнообразна, като се търси не просто преповтаряне на добре известни официозни истини, а разкриване на човешкото лице на историята.
Пенчо Д. Пенчев е професор по икономика и доктор на историческите науки. Преподава Стопанска история, История на икономическите теории и Сравнителна политическа икономия в Университета за национално и световно стопанство. Автор е на няколко книги, сред които "Как се наливаха основите. Към ранната история на българската корупция (1879 - 1912 г.)". Публикувал е десетки студии и статии в авторитетни български и международни списания. Член е на Европейското дружество за история на икономическата мисъл и на Центъра за стопанско-исторически изследвания.
156 pages, Paperback
Published January 1, 2020
4 people are currently reading
46 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
September 28, 2025
Професор Пенчев изважда наяве някои много слабо познати аспекти от развитието на стопанската икономика и от стопанската история за периода след създаването на третата българска държава през 1878 година.
Вярвам, че ако следва подобен модел и в работата си на преподавател, то той би бил изключително полезен за формирането на съвременните български икономисти - защото както всички знаем, който не познава грешките на миналото е обречен да ги повтаря непрекъснато. Да се говори за и обсъждат факти нелицеприятни, но верни за нас като общество никога не е било на почит и от това страдат трезвата преценка и възможностите за взимане на информирани решения.
За мен, като човек който се интересува от най-новата българска история, "Минало несвършено" се оказа много интересна подборка от есета по различни проблеми и събития от миналото. Минало, което има тенденция да бъде идеализирано от някои хора, а това никога не е реално и не води до добри настоящи резултати. Разгледани са пропуснати или неразвити модели на социално и икономическо развитие, стояли в определени моменти като избор пред родината ни и няма как да не се зачудим, какво би било ако...
Есетата са кратки, но написани по същество и дават храна за по нататъшен размисъл и проучване, при желание на читателя. Удоволствие бе за мен да ги чета и да размишлявам върху поднесените от автора факти и казуси.
Все пак, както всеки човек, професор Пенчев има свой мироглед и с някои негови констатации и изводи аз определено не съм съгласен. Но тази книга няма за цел да е монолог и аз дълбоко ценя това.
В заключение ще кажа, че ще очаквам нови книги от този автор, защото истината е многолика и винаги има място за неортодоксални автори и за позициите им.
Харесват ми корицата и оформлението на книгата, в края ѝ има подробна библиографска справка, точно както при всеки сериозен научен труд.
Моята оценка - 4,5*.
Цитати:
"Българското Възраждане е най-силното емпирично доказателство в историята ни, че спонтанният ред, свободният обмен на идеи, свободната конкуренция между различни политически концепции, свободната стопанска инициатива водят до развитие, което облагодетелства възможно най-голям брой хора."
"Независимо от патриотичния екстаз, който предизвиква Съединението, то затвърждава разпокъсването на българите." Нито великите сили, нито завистливите ни съседи, нагълтали се до пръсване с българска земя и люде нямат желание България да е голяма и силна, фактор на Балканите…"
Неудобните в Княжеството отиват в Източна Румелия и продължават дейността си и обратното. След обединението, политическите изгнаници търсят спасение в чужбина и нерядко се завръщат като чужди агенти, предимно руски...
"Дори най-добрите идеи и най-полезните организации могат напълно да се променят и да не отговарят на първоначалните принципи и замисли на създателите си." (в случая за БАН иде реч)
"Голяма част от работния ден на работещите във Външно министерство минава в пиене на кафета и празни приказки. Дори когато пред канцелариите им чакат граждани, с различни въпроси за разрешаване, те не полагат особени усилия, за да са им полезни." (30те години на XX век)
Звучи болезнено познато, нали?
Вярвам, че ако следва подобен модел и в работата си на преподавател, то той би бил изключително полезен за формирането на съвременните български икономисти - защото както всички знаем, който не познава грешките на миналото е обречен да ги повтаря непрекъснато. Да се говори за и обсъждат факти нелицеприятни, но верни за нас като общество никога не е било на почит и от това страдат трезвата преценка и възможностите за взимане на информирани решения.
За мен, като човек който се интересува от най-новата българска история, "Минало несвършено" се оказа много интересна подборка от есета по различни проблеми и събития от миналото. Минало, което има тенденция да бъде идеализирано от някои хора, а това никога не е реално и не води до добри настоящи резултати. Разгледани са пропуснати или неразвити модели на социално и икономическо развитие, стояли в определени моменти като избор пред родината ни и няма как да не се зачудим, какво би било ако...
Есетата са кратки, но написани по същество и дават храна за по нататъшен размисъл и проучване, при желание на читателя. Удоволствие бе за мен да ги чета и да размишлявам върху поднесените от автора факти и казуси.
Все пак, както всеки човек, професор Пенчев има свой мироглед и с някои негови констатации и изводи аз определено не съм съгласен. Но тази книга няма за цел да е монолог и аз дълбоко ценя това.
В заключение ще кажа, че ще очаквам нови книги от този автор, защото истината е многолика и винаги има място за неортодоксални автори и за позициите им.
Харесват ми корицата и оформлението на книгата, в края ѝ има подробна библиографска справка, точно както при всеки сериозен научен труд.
Моята оценка - 4,5*.
Цитати:
"Българското Възраждане е най-силното емпирично доказателство в историята ни, че спонтанният ред, свободният обмен на идеи, свободната конкуренция между различни политически концепции, свободната стопанска инициатива водят до развитие, което облагодетелства възможно най-голям брой хора."
"Независимо от патриотичния екстаз, който предизвиква Съединението, то затвърждава разпокъсването на българите." Нито великите сили, нито завистливите ни съседи, нагълтали се до пръсване с българска земя и люде нямат желание България да е голяма и силна, фактор на Балканите…"
Неудобните в Княжеството отиват в Източна Румелия и продължават дейността си и обратното. След обединението, политическите изгнаници търсят спасение в чужбина и нерядко се завръщат като чужди агенти, предимно руски...
"Дори най-добрите идеи и най-полезните организации могат напълно да се променят и да не отговарят на първоначалните принципи и замисли на създателите си." (в случая за БАН иде реч)
"Голяма част от работния ден на работещите във Външно министерство минава в пиене на кафета и празни приказки. Дори когато пред канцелариите им чакат граждани, с различни въпроси за разрешаване, те не полагат особени усилия, за да са им полезни." (30те години на XX век)
Звучи болезнено познато, нали?
January 31, 2021
Кратки и лесни за разбиране есета. Много неща могат да се научат от книгата.
July 23, 2022
Интересни гледни точки по аспекти от българската стопанска история. Обяснено увлекателно и на достъпен език.
Displaying 1 - 3 of 3 reviews