Когато започнах да пиша това, казах на Гелето:„Ще пиша книга за теб.“
Той ме погледна ококорено и рече: „Мърррр...“ Иначе казано – съгласи се. И само дето не каза: „Ама ти още ли не си я написала?“
„А за мен? – погледна ме Джеси с невероятните си зелени очи. – Мен ще ме има ли в книгата?“
„Да, разбира се, че те има и теб – ти си много важен в тази история – успокоих го. – Нали ти възпита Гелето.“
Като чу това, Джеси замърка блажено и после заспа, гушнал Гелето. Вярно, тази книга наистина стана повече за Гелето, но, надявам се, разбрахте много неща и за Джеси – котарака-аристократ с най-хубавите зелени очи на света.
Разбира се, разговорът беше въображаем – те ми казаха всичко това само с поглед. Колкото и да са невероятни, още не могат да говорят – макар че един от човеците се опитва да ги научи и Джеси веднъж почти каза „мама“. Опитите продължават... и кой знае, може пък някой ден...
Деница Райкова е преводач от английски език и страстен читател. Благодарение на нея българската публика успява да се запознае с обичаните поредици, някои от тях и с не по-малко популярни екраницазии: „Игрите на глада“ и „Монк“. Сред заглавията преведени от нея са всички исторически романи на Филипа Грегъри. Почти във всички големи издателства може да намерите преводите на най-известните световни автори от Деница Райкова.
Забавни истории за две котки с различни характери. Много се забавлявах с палавниците и се натъжих от изчезването на Джеси. Добре, че всичко се нареди. Белите на котетата нямаха край. Разсипваха, чупеха, гонеха се, гледаха пакостливо, гушкаха се, "целуваха", мъркаха. Представих си ясно меката им козинка и ми се прииска да имам едно коте, което да гушна. Много щях да се радвам, ако имаше илюстрации на двете сладки котенца, които да показват интересната опашка на Геле и зелените очи на Джеси.
Много сладурска книжка, на която (болезнено) й липсват котешки илюстрации, но пък има невероятно готина корица! Имаше едно време, когато бях малка, детски книжки за животинки, предимно на руски, които описваха именно съвместния живот на семейство и щуравите им любимци. Израснала съм и с книгите на Джой Адамсън. Котешките истории на Деница са по малко от второто и повече от първото в забавно съчетание. Писани преди петнайсетина години, те са актуални и до днес - остарели са благородно, така да се каже. Още много радост с Гелето и Джеси пожелавам на авторката (макар и на почтена възраст, те определено са си харесали книжката, мисля аз!), и още много забавни котешки истории!
От две години съм горд собственик на една котарана-сладурана, та въобще не се поколебах да се сдобия с книгата на моята градска Дени Райкова. И, очаквано, приключенията на уличния "гражданин" Джеси и ангелоликото "селянче" Гелето, пресъзданени в кратки, усмихващи етюди, доста ми се понравиха.
Прекрасна история в стила на Деница Райкова! Една топла, "мърмяукаща" история за случайно попадналите в дома котенца - Джеси и Геле! Джеси е улично коте, а Геле е малка пухкава бяла топка, незнайно откъде дошла. Между тях се заражда приятелство и от страна на Джеси - закрила и грижи за по-малкото коте. Има борба за територия, но въпреки всичко това двете котенца свикват едно с друго и изчезването на едното от тях предизвиква тъга в другото. Но..... на края всичко се нарежда добре. Изгубеният Джеси се връща...
няма как, да си притежание на котка и рано или късно да не прочетеш тази книга. тя е мила, пълна с обич, грижа и уважение към героите от историите и. остава в читателя си усещане за мекота и топлина. 😊