Българският комикс има своите легенди (под и зад „перото и четката“), но начинът, по който Константин Витков – Титис гради митологията и пълнокръвието на своя свят, е безпрецедентен и му гарантира централно място в родната история на тази уникална художествена форма. В допълнение, стилът на Титис е изключително кинематографичен – историите за Джак Еридън са като завършен сториборд, готов за завъртането на камерите и една (голяма) филмова адаптация изглежда логична и неизбежна.
Стъпвайки внимателно по разнебитените софийски тротоари в този мрачен декемврийски ден, неловко избягвайки калните локви и невнимателните шофьори, усещам как всичко около мен е в пълен контраст с доброто ми настроение от днешната придобивка - "Сенки от миналото - част първа". Трепетно очаквам края на работния ден, когато ще седна с новия "Джак Еридън" и заедно с чашка от съименника му Даниелс ще се потопя в току що отпечатания и прясно миришещ на мастило комикс. Въпреки, че covid-а предотврати организирането на шумна премиера, тръпката остава и прави деня ми слънчев - когато излиза нов "Джак Еридън" денят автоматично се превръща в национален празник. Константин Витков - Титис (история и рисунки) и Соня Анастасова (цвят) са се изкачили на върха на комикс изкуството в България и ни махат оттам. Разбирам, че в настоящия момент поредицата за "Джак Еридън" официално е най-дългият комикс (разбирай брой страници), който е излизал досега в България. А хубавото е, че това е и един от най-добрите комикси, който е излизал в България и ако съберем две и две получаваме четвъртата книжка (фактически трета от основната линия за синия демон, но включвам и страничната история за Зигфрид, нарисувана от титана Тодор Христов) от фантастичния свят на мегаполиси, престъпления, вуду магии, корумпирани кметове, демони, зомбита, леки жени и тежки злодеи. Тук въображението и фантазията на Титис така се развихрят, че главите ни сe отвинтват подобно на героя от "The Amazing Screw-On Head". В "Сенки от миналото - част I" светът на Джак се разширява подобно на атомна гъба, разплита възли от предни сюжети, докато неусетно ни оплита в нови. Привидно случайни герои се връщат и заемат нови места. Страшна забава е да надникнеш в света на демоните и този на ангелите. Не случайно споменах предните издания от поредицата, защото тук - сред сенките от миналото - проблясват много препратки към тях. Цялата поредица се навръзва в една голяма история и горещо препоръчвам ако сте нов в клуба на Джак да започнете от "Крадецът на спомени", после "Вуду" и да преминете през "Песен за Зигфрид" за пълно и гарантирано удоволствие. Стила на Титис както и до момента е пълна наслада за окото, небрежно артистичен, без дразнеща поза и с чудесен баланс в стилизацията (рутината, натрупана от предните два броя, неизменно води рисунката само напред и нагоре), а цветовете на Соня като един своеобразен Ян преливат във и допълват Ин-а на туша. По-идеална комбинация е излишно да търсим. Сигурен съм, че ще продължавате да чувате/четете позитивни коментари от кинаджии за качествата на разказа в "Джак" - "готов филм", "всяка картинка е кадър" или "сториборд на филм". И това е самата истина, въпреки че като човек, предпочитащ комиксовото изкуство пред филмовото, бих ги поправил в обратното - можете да почерпите оттук вдъхновение и идеи как да режисирате сцените си. Защото разкадровките на Титис могат спокойно да се използват като настолна книга за визуални разказвачи. И понеже не бих могъл да се изразя по-сложно, ще цитирам големия Димитър Дринов, който с хирургическа прецизност и caps lock отсича от четвърта корица: "Българският комикс има своите легенди (под и зад "перото и четката"), но начинът, по който Константин Витков - Титис гради митологията и пълнокръвието на своя свят, е безпрецедентен и му гарантира централно място в родната история на тази уникална художествена форма". По-добре не може да се каже! След като комикса свършва (заедно с кехлибарената напитка), с нежелание излизам бавно от "филма" за Джак. Подобно на празната чаша осъзнавам, че това прехвърляне в различен свят вече завърши и тръпна нетърпеливо в очакване на втората част. Рядко добра история и арт, направени с много любов и удоволствие, които ще заразят и най-закоравелия читател. Задължително трябва да присъства във вашата библиотека!
2020 г. може да си имаше трески за дялане, но за сметка на това, беше страхотна за родните фенове на комиксите. Даже за феновете на родните комикси – Artline Studios изпратиха годината с трети том от авторската поредица на Константин Витков – Титис “Jack Eridon”. „Сенки от миналото, част първа“ продължава смело историята на очарователно нахакания детектив Джак Еридън и неговото алтер его – синия демон Абадон. След като разпердушиниха вуду магьосници и древни рицари, двамата са вербувани да се справят с друго свръхестествено същество, което тормози село в покрайнините на Мегаполис 6. Междувременно, неизвестно за тях, стари познайници от миналото на Абадон решават да го навестят и да му търсят сметка за минали дела, а рицарят Зигфрид си понася последствията за неизпълнение на заповеди, дадени му от ордена, към който принадлежи. Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/202...
Титис е великан и продължава силно с третата книга от поредицата за Джак Еридън. Особено ми се издига в очите напоследък, тъй като е работещ родител, който рисува тези страхотни комикси в извънработно време като втора работа! Не мога да кажа, че знам какво е от собствен опит, но наскоро станах чичо и покрай брат си имам определени наблюдения относно това колко свободно време му остава на човек след работа, когато има едно такова малко страхотно съкровище вкъщи :)
Още от "Крадецът на спомени" беше любов от пръв поглед и сега просто едвам дочаквам всеки следващ брой на тази страхотна поредица, която определено заслужава епична екранизация (дай Боже някой ден!).
Титис, продължавай все напред. Ние ще те подкрепим, защото виждаме колко труд се хвърля и колко добро е това, което правиш! С нетърпение чакам детайли и по комикс проект №2!
Стигнах най-сетне и аз до поредната история за синия демон. А тя продължава вихрено напред като ни разкрива и доста неща в ретроспекция. Светът на Джак Еридън продължава да се разраства, а всички познати ни герои се развиват заедно с него. Малко ми липсва експлозивния елемент от предишните части, но то е ясно, че нещата ще ескалират във втората част (очаквам с нетърпение). Титис продължава да гради нещо наистина дългосрочно и в голям мащаб. пожелавам му някой ден да издаде няколко Omnibus-a във вселената на Jack Eridon :) За арта и оцветяването няма какво да се коментира повече. Те са си на световно ниво без съмнение. Изключително се изкефих на нещата от гост артистите, но най-вече на Джеймс Милър, който направо го сбърках с Майк Минола. А аз съм болен фен на Хелбой вселената. :)
Титис вдига нивото с всяка следваща история за Джак. В тази история ни се разкриват доста неща от света на Абадон, както и за персонажите от предходните истории. Харесва ми как светът се разгръща постепенно, а артът и оцветяването са отново страхотни. Единствено мога да съжалявам, че в тази книга е само първата част от цялата арка.
Завършихме тежката и хаотична 2020та с нещо много ценно за всеки български комикс фен- „Jack Eridon:Сенки от миналото Част 1“ от Константи Витков-Титис и Артлайн! И колко хубаво дойде точно през миналия декември покрай Коледа. Е, ето, че най-сетне успях да намеря време за да седна и аз да си кажа мнението за това невероятно приключение от вселената на симпатягата Джак Еридън! Пълно ревю-https://superheroes-bg.info/made-in-b...
Първата част на най-обемната история за Джак Еридън досега никак не разочарова. Титис продължава да разкрива малко по малко света и историята му, а самата завръзката е доста добра и е успял да я обвърже с много от вече известните персонажи, но това не се усеща като изкуствен, нарочно търсен ефект. Нямам търпение за част 2!!!