Д-р Тотко Найденов е с две висши образования - по хуманна медицина и по журналистика, специалист по социална медицина. Работил е като ординатор в Кардиологичното отделение, домашен лекар и в "Спешна помощ" в Ямбол. Бил е и селски лекар в с. Ръжена, Казанлък.
Д-р Тотко Найденов е главен редактор на в. "Български лекар". Автор е на над 40 книги, между които "Аз, лекарят", "Болестите и сексът на държавниците", "Здравна азбука" - сертифицирана от МОН като учебно помагало за здравна и сексуална култура, "Децата, без които не можем", "Съдебните лекари разказват", "222 любовни лекарски истории", "Книга за българските хирурзи", "Кратка история на медицината и лекарската етика", "Сняг в косите" и много други.
Създател е на "Деня на българския лекар", "Чилови дни", "Празника на фармацевтите", "Деня на спасението" - официализиран от Министерския съвет. Носител е на Почетен знак - златен на МЗ, на БЛС и на "Мати Болгария". Член е на Българския лекарски съюз, Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналист и Съюза на офицерите от запаса.
Баща е на 4 деца (от един брак). Дядо е на 5 внучета.
България – към днешна дата – е най-бързо изчезващата нация в света. Този проблем е започнал още от 80-те години на миналия век, когато книгата се е писала и издала. В този ред на мисли книгата лесно може да се пренапише с актуализация на данните без съществени обновления на проблемите касаещи численото развитие на българската нация. Тя сякаш предсказва задаващото се изчезване на българската нация. Освен цитиране на суха статистика също така се разгръщат теми – като например битовите нужди на българина по онова време – касаещи неблагояриятните условия предлагани от тогавашната комунистическа държава за раждане и отглеждане на повече от две деца – нещо, което е необходимо за естествения прираст на една нация. Някои от историите – особено тези на здравните работници – бяха толкова силни, че се разплаквах, докато ги четох.