Какво бихте направили, ако ви събуди някоя сутрин нашествие на Уудсток - в градината ви, в стаите на дома ви, в пространството пред блока - започне да дърпа завивката ви, мислите ви, ъгълчето на устата и неволно да провокира усмивка, да гложди окото и да се появи сълза? Сблъсках се с всичко това, когато прочетох "Уудсток в градината", а обичта и симпатията, с които Димитър Гачев изгражда героите ги кара да оживяват. И независимо от емоцията, която провокираше даден разказ или герой, определено в нито един момент не останах равнодушна, отегчена или раздразнена. Всъщност през цялото време имах усещането, че съм сред приятели, на поляна, около огън и някой завладяващо ми разказва истории, които не искам да свършват. Благодаря!
Димитър Гачев затвърди убеждението ми, че си струва да чета предимно български автори. Истории поднесени с лекота и чудесен изказ. Някои лежерни, други по-дълбоки, но всички толкова близки по чувство и емоция.
За първи път чета книга на Димитър Гачев, но ако обичате истории, поднесени с чувство за хумор и лека ирония + майсторско жонглиране с думите, "Уудсток" е вашият избор!