Рибите не виждат бяло

by Любен Димитров

Доколко е възможно човешкото съзнание истинно да възприема света и случващото е първият от многото въпроси, които възникват с прочита на разказите от дебютната книга на Любен Димитров. Във всеки от тези дванадесет разказа е показана една среща с и на границата на реалността и възприемането ѝ. Авторът разглежда възлови въпроси в живота на съвременния човек, показва какви биха могли да бъдат последиците, когато е отказана възможността за преживяване на травмата и дава възможност за своеобразно навлизане на читателя в дълбинните пластове на човешката психика.

Богдана Тепавичарова

158 pages, Paperback

Published January 1, 2017

Reviews

[Tzeck · Rating 1 out of 5]

1.5 всъщност.

Много ми се искаше да ми хареса поне малко тази книга, но уви. Защото притежава потенциал и наченки на интересни и нестандартни сюжети. Реализирани твърде незадоволително, обаче. В никакъв случай не е сред най-лошите неща, които съм чел. Смятам, че авторът има талант да изразява красноречиво мислите си, но аз поне не разбрах на къде води и какво значимо иска да ни каже нито един от разказите. Или където разбрах, то по-скоро ми се стори тривиално, не добре артикулирано или изпуснало искрата на проблясналата добра идея. Основна слабост са многото затормозяващи четенето, претрупани с ненужни прилагателни и с не особено вдъхновени сравнения изречения. Изобщо, много излишни думи, без които всичко би звучало далеч по-добре и по-естествено. Диалозите също са преобладаващо неубедителни и в тях не се различават отделни персонажи. Не мога да твърдя със сигурност, но ми се струва, че на някои места разказът е продължаван насила, явно на по-късен етап и без първоначалното вдъхновение, и спойките не са плавни. Разказите все пак са написани ерудирано и мисля че занапред можем да очакваме далеч по-добри неща. С по-малко демонстрации на речник и ерудиция, с повече искреност. Основата е налице. А заглавието на сборника е чиста поезия.