What do you think?
Rate this book
Отиване връщане
Тази книга е плод на няколко пътувания до Прага през 90-те години на ХХ век. В основата й са дневникови бележки.
Границите тъкмо бяха отворени, хората емигрираха, аз останах. За първи път излизах извън затвора на НРБ, пътувах с автобус. Пътуване към света и към себе си. Открих Прага, себе си продължавам да търся. Понякога Прага е тук, понякога е там, същото важи и за София.
Границите тъкмо бяха отворени, хората емигрираха, аз останах. За първи път излизах извън затвора на НРБ, пътувах с автобус. Пътуване към света и към себе си. Открих Прага, себе си продължавам да търся. Понякога Прага е тук, понякога е там, същото важи и за София.
- GenresBulgarian Literature
75 pages
First published January 1, 1997
7 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
October 4, 2021
Много красиви поетични дневникови бележки, които минават различни граници - буквално и преносно.
May 17, 2022
"Отиване Връщане" е книга, която Силвия Чолева пише на границата между две десетилетия, между няколко държави, между свои и чужди.
Разгръщайки книжното тяло поемаш на път към Прага и към себе си - без карта, без спътник, озовавайки се тук и там. И в този малък и преднамерено създаден хаос като читател отиваш и се връщаш към началото много пъти, за да откриеш сякаш това, което не е написано с мастило на страниците.
Четенето на фрагментите, събрани тук, се оказа едно откровено, определено любопитно, но и много объркващо пътуване за мен.
.
.
.
✒️ "Просто отвори една врата - и ти вече си част от ставащото вътре."
✒️ "Разбрах, че случилото се веднъж може да се случи и втори път дори и ако вече си го написал."
✒️ "Път, извит като безкраен въпрос към себе си."
✒️ "Човек не избира пътя, от който тръгва, а само този, по който се движи. Често - само посоката."
✒️ "Тъкмо в това е сравняването. Кой гледа."
✒️ "Силата на съприкосновението с новото понякога е по-слаба от емоцията да се допреш отново до нещо познато. Колко тръпка има и в двете: да усетиш познатото по нов начин или уютно да се облегнеш на повторението.
Предимството да знаеш тая мода, да си я минал."
✒️"Снежинки се мотаят из въздуха./ Аз из града."
✒️"Фрагментите на нещата стават самите неща."
Разгръщайки книжното тяло поемаш на път към Прага и към себе си - без карта, без спътник, озовавайки се тук и там. И в този малък и преднамерено създаден хаос като читател отиваш и се връщаш към началото много пъти, за да откриеш сякаш това, което не е написано с мастило на страниците.
Четенето на фрагментите, събрани тук, се оказа едно откровено, определено любопитно, но и много объркващо пътуване за мен.
.
.
.
✒️ "Просто отвори една врата - и ти вече си част от ставащото вътре."
✒️ "Разбрах, че случилото се веднъж може да се случи и втори път дори и ако вече си го написал."
✒️ "Път, извит като безкраен въпрос към себе си."
✒️ "Човек не избира пътя, от който тръгва, а само този, по който се движи. Често - само посоката."
✒️ "Тъкмо в това е сравняването. Кой гледа."
✒️ "Силата на съприкосновението с новото понякога е по-слаба от емоцията да се допреш отново до нещо познато. Колко тръпка има и в двете: да усетиш познатото по нов начин или уютно да се облегнеш на повторението.
Предимството да знаеш тая мода, да си я минал."
✒️"Снежинки се мотаят из въздуха./ Аз из града."
✒️"Фрагментите на нещата стават самите неща."
December 17, 2024
Поезия в про(ре)за на времето - вътре и вън. И помежду.
На Прага между държави и епохи, и през праговете на всекидневните възкръсвания.
На Прага между държави и епохи, и през праговете на всекидневните възкръсвания.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews