What do you think?
Rate this book
Книга за нас
„Защо тази книга е за нас? Защото историята на поезията е махало. И книгата на Мария е талантливо отклонение от точката на литературен покой. Защото стихотворенията в „Книга за нас“ съдържат в себе онази сила на тежестта, благодарение на която трептят. Те знаят всичко, което съществува в противоположната посока на поезията, стремят се към него и се оттласкват от него – и нежно поемат читателя в своята люлка.
И когато всяко едно стихотворение достигне своя край, до точка!, то това е най-дълбоката точка на поезията. На този тип поезия: поезията–заклинание. Читателят е постигнал равновесие, може да слезе от стихотворението и да продължи, тих и щастлив, своето съществуване. Да продължи да се бори с живота, разбран и обичан. Защото за Мария поезията е ласкаво средство, а не арогантна цел, и не самоцел. Защото за нея е важно да общува. Защо след Мария, и без Мария, е с поезията.“ (Марин Бодаков)
И когато всяко едно стихотворение достигне своя край, до точка!, то това е най-дълбоката точка на поезията. На този тип поезия: поезията–заклинание. Читателят е постигнал равновесие, може да слезе от стихотворението и да продължи, тих и щастлив, своето съществуване. Да продължи да се бори с живота, разбран и обичан. Защото за Мария поезията е ласкаво средство, а не арогантна цел, и не самоцел. Защото за нея е важно да общува. Защо след Мария, и без Мария, е с поезията.“ (Марин Бодаков)
86 pages, Paperback
Published December 27, 2020
1 person is currently reading
72 people want to read
About the author
Мария Донева
111 books122 followersМария Донева е родена в Стара Загора, завършила е българска филология в СУ "Свети Климент Охридски". Печелила е награди от престижни литературни конкурси. Автор е на книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя" (1996, 2003), "Празнината меГу нас" (Охрид, 2005), "Има страшно" (2005; 2007, 2008), "50 години старозагорско куклено изкуство" (2008), "Прикоткване на смисъла" (2009) и "Меко слънце" (2010). Работи в Постоянния театър към Държавна психиатрична болница "Д-р Георги Кисьов" - Раднево, и като драматург в Драматичен театър "Гео Милев" - Стара Загора.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 15 of 15 reviews
January 27, 2023
“Човек се хваща за каквото хване.
И за снежинка, ако прехвърчи.
За изгрева, ако е станал рано.
За тишината, ако премълчи.”
———
“Един кротък микроб
си живеел нетрайно.
На красивото роб,
обитавал той тайно
едно скрито местенце
(няма да го издам!)
от земята парченце
владеел си сам,
оградил си градинка
със тичинки от цвят,
хапвал, акал и спинкал
в своя мъничък свят,
нито паразитирал,
нито пречел със нещо,
през деня медитирал,
нощем пишел на свещи,
съчинявал поеми
и на глас ги четял,
всичко правел навреме,
бил добричък и бял,
той изобщо не пречел
и в живота си къс
скришом мислел, че вече
е посочен със пръст,
че се справя прилично,
че е спец, първенец,
шампион и отличник,
малко нещо светец,
че назаем заема
слънчева светлина,
че използва от времето
милимунда една,
но така я използва,
че я пълни със смисъл,
има някаква полза
от каквото е писал,
и какво пък, че никой
няма да го чете,
ей така все си викал,
не роптаел въобще.
Този малък микробец,
който скромно живял,
благороден, беззлобен,
той баланса крепял,
на земята голяма
бил трошичка от лего.
Даже вече го няма.
Но да пием за него.”
“Биография”
———
“Паметта си има свои правила.
Тя редува розови с черни очила.
…
Лъжат я очите, а ушите мамят.
Първо - сладък спомен. После - вечна памет.”
И за снежинка, ако прехвърчи.
За изгрева, ако е станал рано.
За тишината, ако премълчи.”
———
“Един кротък микроб
си живеел нетрайно.
На красивото роб,
обитавал той тайно
едно скрито местенце
(няма да го издам!)
от земята парченце
владеел си сам,
оградил си градинка
със тичинки от цвят,
хапвал, акал и спинкал
в своя мъничък свят,
нито паразитирал,
нито пречел със нещо,
през деня медитирал,
нощем пишел на свещи,
съчинявал поеми
и на глас ги четял,
всичко правел навреме,
бил добричък и бял,
той изобщо не пречел
и в живота си къс
скришом мислел, че вече
е посочен със пръст,
че се справя прилично,
че е спец, първенец,
шампион и отличник,
малко нещо светец,
че назаем заема
слънчева светлина,
че използва от времето
милимунда една,
но така я използва,
че я пълни със смисъл,
има някаква полза
от каквото е писал,
и какво пък, че никой
няма да го чете,
ей така все си викал,
не роптаел въобще.
Този малък микробец,
който скромно живял,
благороден, беззлобен,
той баланса крепял,
на земята голяма
бил трошичка от лего.
Даже вече го няма.
Но да пием за него.”
“Биография”
———
“Паметта си има свои правила.
Тя редува розови с черни очила.
…
Лъжат я очите, а ушите мамят.
Първо - сладък спомен. После - вечна памет.”
July 15, 2021
Taзи книга освен магична корица има и вълшебни стихове 💙💙💙
***
Цялата сподавена тъга
в краткия ни допир се усети.
Аз почти не помня откога
Радостта се умори да свети.
Тази вечер те видях насън.
Ти дали си спомняш, че ме има?
В стаята е топло, но навън
не е спирало да бъде зима.
Прекрасна е Мария Донева!
***
Цялата сподавена тъга
в краткия ни допир се усети.
Аз почти не помня откога
Радостта се умори да свети.
Тази вечер те видях насън.
Ти дали си спомняш, че ме има?
В стаята е топло, но навън
не е спирало да бъде зима.
Прекрасна е Мария Донева!
December 19, 2020
Като си я прочета пак – вече на хартия – ще напиша специално какви са ми чувствата и ще извадя цитати, защото много искам, много е хубава.
September 11, 2021
Не помня кога последно 80 страници са успявали така да ми разкажат играта. Чела съм и предишни стихосбирки на Мария Донева, но тази е просто велика. Най-вече ми хареса подходът й към всичко, което ни се случи през последната година. Всеки стих е едновременно убежище и тласък към новото, с надеждата, че "Нещо хубаво иде!", с призива "Приготви си ината". Колкото и да ми се иска, няма да публикувам отделни стихове, книжката трябва да се преживее от начало докрай. За мен е и повод да издирвам Мария Донева за автограф :)
Update: имам си автограф! ♡
Update: имам си автограф! ♡
December 29, 2020
Цялата сподавена тъга
в краткия ни допир се усети.
Аз почти не помня откога
радостта се умори да свети.
Тази вечер те видях насън.
Ти дали си спомняш, че ме има?
В стаята е топло, но навън
не е спирало да бъде зима.
* * *
Поетичният език на Мария Донева е вече много зрял, осъзнат, характерен и в най-наситената й книга "За Нас" цялата палитра от състояния и преживявания е налице. Препоръчвам с две ръце.
в краткия ни допир се усети.
Аз почти не помня откога
радостта се умори да свети.
Тази вечер те видях насън.
Ти дали си спомняш, че ме има?
В стаята е топло, но навън
не е спирало да бъде зима.
* * *
Поетичният език на Мария Донева е вече много зрял, осъзнат, характерен и в най-наситената й книга "За Нас" цялата палитра от състояния и преживявания е налице. Препоръчвам с две ръце.
January 31, 2021
Ти си другият ми живот,
който още не се е случил.
Чувам стъпките ти наоколо.
Ти пращаш уличните кучета.
да ме пазят от страшни хора.
Палиш светулките. На божирите
казваш нарочно да се разтворят,
за да ги видя. Дъждът се втурва
и вместо тебе... Без тебе. Вместо.
Чувам, когато не ми говориш.
Хайде, явявай ми се по-често.
И, ако може, ела по-скоро.
Мария Донева ме впечатли преди няколко години. Никога не греша, когато посягам към творчеството ѝ. Винаги намирам разбиране, утеха, кураж и спомени. Защото най-хубавото в стиховете е това, че се чувстваме разбрани, те са сякаш като огледало, къде на действията ни, къде на изборите и грешките ни, къде на самите нас.
“Книга за нас” ме отнесе навътре в мен. Почука на болежките ми, нашепна ми спомени, имаше страх, имаше тъга, но те не са страшни, а само поучителни. Има едно стихотворение за зимата, което веднага ме препрати към Господин Стайнбек, който е казал: “Какво е топлината на лятото, ако го няма студа на зимата да й придаде сладост?“. За пореден път съм впечатлена и определено не за последен!
който още не се е случил.
Чувам стъпките ти наоколо.
Ти пращаш уличните кучета.
да ме пазят от страшни хора.
Палиш светулките. На божирите
казваш нарочно да се разтворят,
за да ги видя. Дъждът се втурва
и вместо тебе... Без тебе. Вместо.
Чувам, когато не ми говориш.
Хайде, явявай ми се по-често.
И, ако може, ела по-скоро.
Мария Донева ме впечатли преди няколко години. Никога не греша, когато посягам към творчеството ѝ. Винаги намирам разбиране, утеха, кураж и спомени. Защото най-хубавото в стиховете е това, че се чувстваме разбрани, те са сякаш като огледало, къде на действията ни, къде на изборите и грешките ни, къде на самите нас.
“Книга за нас” ме отнесе навътре в мен. Почука на болежките ми, нашепна ми спомени, имаше страх, имаше тъга, но те не са страшни, а само поучителни. Има едно стихотворение за зимата, което веднага ме препрати към Господин Стайнбек, който е казал: “Какво е топлината на лятото, ако го няма студа на зимата да й придаде сладост?“. За пореден път съм впечатлена и определено не за последен!
June 8, 2025
Вълшебна!
***
Приготви си ината: има още скали за дълбаене,
има тежки врати, има тайни, достъпни за знаене,
има истини остри, отдавна готови за казване,
има дарове, твърде големи да бъдат приети,
има време и ние да станем поети,
има още - и нищо, че многото мина,
има дума горчива и сладка - родина,
има място, което е толкова наше,
че го гушвам за смелост, когато го видя уплашено
и се скривам във него - и в себе си значи се скривам,
и се търпим, и сме хубави, и си отиваме,
и ни е зле, и изчакваме, и си оставаме,
и се обичаме, и си прощаваме, че се предаваме,
и се гневим, но вървим под ръка със съдбата,
и затова, най-добре, приготви си ината.
***
Приготви си ината: има още скали за дълбаене,
има тежки врати, има тайни, достъпни за знаене,
има истини остри, отдавна готови за казване,
има дарове, твърде големи да бъдат приети,
има време и ние да станем поети,
има още - и нищо, че многото мина,
има дума горчива и сладка - родина,
има място, което е толкова наше,
че го гушвам за смелост, когато го видя уплашено
и се скривам във него - и в себе си значи се скривам,
и се търпим, и сме хубави, и си отиваме,
и ни е зле, и изчакваме, и си оставаме,
и се обичаме, и си прощаваме, че се предаваме,
и се гневим, но вървим под ръка със съдбата,
и затова, най-добре, приготви си ината.
February 13, 2022
Поезията е по-субективна от всяко друго писано слово - или те докосва, забива нокти, усещаш я едновременно с цялото си тяло, преживяваш я искаш-не искаш, или просто не е твоето нещо в дадения момент. Е, книгите на Мария Донева винаги ме разплакват, разсмиват, но най-вече ме правят повече Деси, защото ги чувствам лично и дълбоко. Усещам думите й като спомени, които се пробуждат без някога да съм ги имала. Стотици животи, течащи към мен от редовете.
Затова се надявам само
"Щом добро направим - да се връща.
И да има кой да ни прегръща."
Затова се надявам само
"Щом добро направим - да се връща.
И да има кой да ни прегръща."
August 16, 2024
Имах щастието да се запозная с авторката в деня, в който закупих книгата, и трябва да кажа, че за краткото време, в което бяхме заедно, останах с повече от добро впечатление. Тази стихосбирка сякаш е написана по мое подобие и описва моя живот. Това е причината да ми хареса толкова много - поезията според мен се чете и се тълкува по различни начини, но когато успееш да я разбереш и да я усетиш - това е наистина добра поезия. Благодаря за приятното преживяване 💙
August 29, 2022
Ако някъде попаднете на книгата, отворете на последната страница - едно от най-силните стихотворения, които съм чела. Имаше и други страхотни попадения, не всяко едно ме докосна или смая, но заради тези бижута определено книгата си струва.
February 23, 2021
Полезно за сърцето е да се чете Мария Донева.
"***
Ти си другият ми живот,
който още не се е случил.
Чувам стъпките ти наоколо.
Ти пращаш уличните кучета
да ме пазят от страшните хора.
Палиш светулките. На божурите
казваш нарочно да се разтворят,
за да ги видя. Дъждът се втурва
и вместо тебе... Без тебе. Вместо.
Чувам, когато не ми говориш.
Хайде, явявай ми се по-често.
И, ако може, ела по-скоро."
"***
Ти си другият ми живот,
който още не се е случил.
Чувам стъпките ти наоколо.
Ти пращаш уличните кучета
да ме пазят от страшните хора.
Палиш светулките. На божурите
казваш нарочно да се разтворят,
за да ги видя. Дъждът се втурва
и вместо тебе... Без тебе. Вместо.
Чувам, когато не ми говориш.
Хайде, явявай ми се по-често.
И, ако може, ела по-скоро."
Read
February 5, 2021"Приготви си ината..."
April 23, 2022
Рядко от една стихосбирка ми "проговарят" толкова много стихове, но тук намерих много нови любими.
***
На маса и на път. На празник.
На работа. Сама. Сред хора.
Отдръпвам се незабелязано,
поемам дъх с очи затворени
И зад клепачите проблясва
лице, което обожавам.
Къдесилипсвашмиужасно.
И пак денят си продължава.
***
На маса и на път. На празник.
На работа. Сама. Сред хора.
Отдръпвам се незабелязано,
поемам дъх с очи затворени
И зад клепачите проблясва
лице, което обожавам.
Къдесилипсвашмиужасно.
И пак денят си продължава.
August 17, 2023
Не е моята поезия, не ме докосва.
Displaying 1 - 15 of 15 reviews