"Драски по софийските работи" е необикновена книга, изработена изцяло на ръка, разкриваща ни тази София, която вече не съществува.
Чрез метода на аксонометрията*, авторът “разполага” местата от отминалите епохи върху контурите на сегашния град, създавайки любопитна визуална съпоставка.
Централни герои в книгата са сградите и хората, които макар и далечен спомен, продължават да са част от духа на столицата ни.
Авторът ни пренася в къщите на Петко Каравелов, Славейкови, Константин Стоилов, Стефан Стамболов, Иван Евстратиев Гешов, Стоян Михайловски и други бележити личности.
Не са пропуснати и местата, в които са се срещали някои от най-значимите български творци, държавници и общественици, както и прочути навремето бохеми, чешити и зевзеци.
Сред тях са сладкарница “Роза”, където Елин Пелин пише “Андрешко”, и любимото място на хайлайфа – хотел “Панах”, Арменското кафене, хотел “България”, бирария “Червен рак”, “Хладна Почивка”, “Алказар”, “Бамбука” и други.
От книгата ще научите:
✓ Как е изглеждала столицата ни през римската епоха; къде се е намирал Константиновият квартал; как биха се вписали в днешния град сградите на амфитеатъра, Булевтериона (градския съвет на Сердика) и храма на Хелиос-Серапис
✓ Как е изглеждала Османска София; къде е била часовниковата кула на София; как и къде са се изпълнявали смъртните присъди в града; къде са обесени четиримата софийски книжари, в чиято памет е построен Лъвов мост
✓ Защо след 1945 г. е имало планове за събарянето на черквата св. Неделя и редица от най-представителните сгради в центъра (сред които Двореца и Военния клуб)
✓ Любопитни факти от историята на площад “Света Неделя”, Двореца и ул. “Г. С. Раковски”
В нея ще намерите още:
✓ Аксонометрични карти на Османска София до около 1880 г., София през 20-те години на 20-ти век и съвременна София
✓ Няколко страници за квартала около ул. “Цар Иван Асен II” и професорската улица “Цибра” (днес “Авицена”) – бележитите личности и къщите, в които са живели
✓ Спомен за прочутия някога мъжки хор “Кавал”, завоювал престижни отличия от редица международни музикални фестивали през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век
* Аксонометрия - вид перспектива, при която изображенията не намаляват при отдалечаване. Използва се широко в техническата литература и в научно-популярните книги заради нагледността си.
Тодор Войников е български архитект. Роден е в София на 6 май 1945 г. През 1975 г. се дипломира като архитект. Автор е на книгата Драски по софийските работи (2020 г.).
Една книга, която е не толкова за четене, колкото за разглеждане. Дори не е толкова книга, колкото произведение на изкуството.
Архитектът Тодор Войников рисува и пише „Драски по софийските работи“ изцяло на ръка в продължение на повече от 15 години. Книгата представлява близо 100 страници А4 изрисувани в детайли от горе до долу, показващи съпоставка между нова и стара София, със стотици портрети на бележити българи и любопитни факти за тях и домовете им.
Страниците те превеждат през различните етапи на града – от Сердонполис, през Антична Сердика, османска София, София като столица на III Българско царство, съветска София и така до днес. Много интересно за мен беше да науча, например, как в различните периоди главната улица на града се е насочвала в определена посока.
Книгата е изпъстрена с цитати от исторически и художествени книги и филми, които открехват прозорчета знание за миналото на града.
Можете да видите например как авторът си представя, че би изглеждала сладкарницата на гранд хотел „България“, ако всички знаменитости, отсядали там между 1926г. и 1938г., биха решили да изпият заедно по едно кафе. :)
Ще откриете красиво изрисувани на ръка изящни сгради, които вече не съществуват. А може да намерите и някои елементи, които дори никога не са съществували – планове на архитекти за някои ключови сгради и площади в града.
И още, и още... Един албум, който можеш да си разглеждаш с часове. Би бил интересен на всички любители на архитектурата и историята на София.
„Защо улица Съборна е най-хубавата улица в София? Тръгва от „Изкуството“ – стига до „Вярата“. Поглежда към три империи: Римската, Османската и Съветската.“
Книгата е едно бижу. Удоволствие е да се върнеш към историята на родния си град и да видиш местата и хората, за които са ти разказвали бабите и дядовците ти; родителите ти. Препоръчвам на всички, които се интересуват от историята на София и имат отношение към града.
Абсолютно феноменален труд и огромно удоволствие! Трябва да си призная, че бях изключително впечатлена и съжалявам, че фактът, че книгата се самоиздава, не й позволява да достигне до още по-широка публика! София през вековете, изключитено точно пресъздадена с много обич, страст и вдъхновение. Нито една печатна буква в цялата книга. Наистина поклон за този невероятен труд! Ето и няколко снимки отвътре - https://www.dnevnik.bg/knigi/2021/05/... И разговор с автора - https://bnr.bg/radiobulgaria/post/101...
Сигурен съм, че за тази книга съм писал на Дядо Коледа, ако не в детските си години, то – в юношеските. Когато започнах да се заглеждам в сградите из родната София и да се опитвам да си представя какво е имало на същото място в предишни инкарнации на градската среда. Преди „Априлското“ преосмисляне на знакови паркове, преди култовските „неоренесансови“ крепости, преди бомбардировките, преди бума на съпритежателските домове, преди атентата в Света Неделя, преди първите трамваи, преди следосвобожденската регулация … Хоризонтът на юношеския ми интерес минаваше някъде там. Османският, средновековният и римският облик на града оставаха в някаква мъглявина. Доволен бях на оцелелите няколко джамии, църкви и една ротонда-църква-джамия и не си задавах въпроси какво е имало около тях. Уточнявам – моята възраст е такава, че имам личен детски спомен от стените на I и VI полк, но нямам от Писателското кафене. Любимо занимание през следващите години ми е било да ровя в тонове пожълтели картички и мемоарни книги, за да си намирам отговорите. Но все не ми е достигала някаква форма на визуализация, при която да се наложат миналото и съвременното. А ето, че дядо Коледа в лицето на арх. Войников е възприел молбата ми сериозно и с цената на многогодишен труд на проучване и „драскане“ я е изпълнил с техниката на аксонометрията. За което мога само да съм му дълбоко благодарен. Още повече, че не е спрял до фасадите на сградите и разположението на конкретните търговски обекти, а е надникнал и вътре и ги е изпълнил с живот. Дом по дом, прием по прием, заведение по заведение са оживели повече или по-малко знаменитите или позабравени герои, които са ги посещавали и обитавали. Включително и мои лични роднини и техни колеги и семейни приятели. За себе си отличавам като нови открития (сред много други!) къщите на Каравелови и Славейкови (схлупени в сравнение с коприщенските и тревненските), балконът с изглед към бесилката при Черната джамия, вилата-замък на фабриканта на тухли в днешния Южен парк. А сред личностите? Тъкмо се запознах от преиздаден негов пътепис със загиналия през Балканските войни млад писател Страшимир Кринчев. И … го откривам тук сред куриозните посетители в кръчмата на Миту Кебапчията на Дондуков. Мисля, че за следващата Коледа ще си пожелая за подарък да видя възстановен купола на Богословския факултет.