Пътешествия с Чарли.

by John Steinbeck, Джон Стайнбек, Кръстан Дянков (translator)

"

Хиляда деветстотин и шейсета година. В момент, когато рекламните фанфари на Медисън Авеню тръбят безкритични възхвали на живота в Новия свят и когато повечето му съвременници вече предпочитат само да си спомнят миналото, без да мислят за настоящето, Джон Стайнбек потегля на път. Надхвърлил вече шейсетте, придружен от благородния френски пудел Чарли, той се преборва с тайфуна в Саг Харбър, пие коняк със семейството на преселници-земеделци от Канада, подава приятелска ръка на едно момче от Скалистите планини, търси едновремешните легенди в сянката на секвоите, подновява старите познанства в родната Калифорния, присъствува със стиснати челюсти и гняв на една съвременна Вартоломеева нощ и се връща с умората на човек, който е тръгнал да види и е разбрал, че злото, онова зло, което всички се стремят да прикрият, трябва най-сетне да изчезне от лицето на страна, която се нарича демокрация. Това не е по силите на един човек дори когато за съюзник има очарователния Чарли. Злото може да се изкорени само от цялата нация, веднъж завинаги. Той е видял неща, които критиците му не биха искали да видят, казал е смели думи и много истини, каквито не трябва да се казват. И всесилните, които решават с лека ръка съдбата на писателя, подскочиха ужилени: това, което Стайнбек е описал в Пътешествия с Чарли, не било истинската Америка. Те побързаха да го укорят, че не е използвал таланта си да пропагандира американския начин на живот. Обвиниха го, че е старомоден, че е човек на години, комуто не бива много да се вярва, че е заслепен от комунистическата пропаганда (!). Защото той не бе пожелал да погледне света с техните очи и не каза онова, което биха искали да чуят от устата му.

Верен на себе си, Стайнбек предпочита да пише за обикновения човек, за човека, скътал в себе си свободолюбивите и демократични традиции на дедите. В Пътешествия с Чарли виждаме Стайнбек съвсем нов и заедно с това такъв, какъвто винаги е бил — изпълнен с много жизнена енергия и дълбоко смутен от духа, който цари между двата океана на Щатите. Виждаме го проникновен, забележително ясен, влюбен в своя съотечественик и в родната земя, замислен, печален, разгневен до болка, критичен и все пак оптимист."
Kръстан Дянков

224 pages, Unknown Binding

First published January 1, 1962

About the author

John Ernst Steinbeck was an American writer. He won the 1962 Nobel Prize in Literature "for his realistic and imaginative writings, combining as they do sympathetic humor and keen social perception". He has been called "a giant of American letters."
During his writing career, he authored 33 books, with one book coauthored alongside Edward F. Ricketts, including 16 novels, six non-fiction books, and two collections of short stories. He is widely known for the comic novels Tortilla Flat (1935) and Cannery Row (1945), the multi-generation epic East of Eden (1952), and the novellas The Red Pony (1933) and Of Mice and Men (1937). The Pulitzer Prize–winning The Grapes of Wrath (1939) is considered Steinbeck's masterpiece and part of the American literary canon. By the 75th anniversary of its publishing date, it had sold 14 million copies.
Most of Steinbeck's work is set in central California, particularly in the Salinas Valley and the California Coast Ranges region. His works frequently explored the themes of fate and injustice, especially as applied to downtrodden or everyman protagonists.

Reviews

[Илия Михайлов · Rating 5 out of 5]

Обичам този мъж и неговите книги. По-точно казано - обожавам Джон Стайнжбек. Изчетох го преди доста години, но наскоро усетих, че отново ме тегли към себе си и се подчиних на инстинкта си без да се съпротивлявам.
Беше нещо като неосъзнат импулс, като закъснял културен рефлекс, някаква странна литературна потребност с удължено освобождаване.
Започнах терапията на тази потребност с „Пътешествия с Чарли“. Исках да се докосна отново до късния Стайнбек, а и когато прочетох тази малка книжка, бях твърде млад, за да взема от нея толкова, колкото днес ми е нужно от дистанцията на времето.
Още с първите страници започнах да търся човекът Стайнбек, защото както древните отдавна са казали „Човекът е човек, когато е на път“. Не сгреших, убеждавайки се, че именно „Пътешествия с Чарли“, за мен, е една от най-личните му книги. Усетих я като едно своеобразно обяснение в любов към Америка и нейните хора. Но и като търсене на смисъла, ценностите и всичко онова, което прави тези хора не само американци, а преди всичко човеци.
Точно затова, според мен, Стайнбек не спестява и проблемите, които среща по пътищата на страната си. А през 60-те години на миналия век, когато Студената война е в разгара си, в САЩ те не са никак малко. Разтърсваща е главата за Ню Орлиънс, която за мен е истинска смъртна присъда срещу расизма и предразсъдъците и тържество на хуманизма.
След края на книгата затворих очи и сякаш видях тази мила гледка – кемперът „Росинант“, който се носи важно по някое необятно шосе на американската пустош, а зад волана му - най-великият разказвач на всички времена и един черен пудел на име Чарли, сгушен на първата седалка до него. Тръгнали на своето дълго пътешествие към хората, търсейки всъщност самите себе си.

[Alexander Stoyanov · Rating 5 out of 5]

“Пътешествия с Чарли” е един от онези пътеписи, които успяват да капсулират едновременно житейското, битовото и моралното. През призмата на Стайнбек съзерцаваме съприкосновението с един нов свят, обагрен в цвета на олово и заклеймен в индустриалното огнище, което се шири по американските землища, но също така и един, който е в пълен противовес и ни е представен посредством оживения природен пейзаж.

Човешките добродетели и пороци са извадени на показ, очертавайки разединените - на расова и жизнен стандарт - контури на Америка, която е разказана от малките хора, с които това пътешествие ни запознава.

Тази книга се радва, милее, ядосва и смее. И подобно на следната Стайнбекова мисъл:

“И завърших с постулативния извод, че не хората грабват пътя, а пътят грабва тях”.

Така и пътят на тази книга се радвам, че грабна и мен - “Пфт”