По бреговете на Сена

by Irina Odoevtseva, Irina Odoevtseva

Нобелистът Иван Бунин, остроумната Тефи, жлъчната Зинаида Гипиус, поетът и религиозен философ Дмитрий Мережковски, лирикът Георгий Иванов (когото Бунин наричал Българина), странният и хазартен Георгий Адамович – това са част от руските писатели, емигрирали в Западна Европа, които са герои в живописната мемоарна книга на Ирина Одоевцева „По бреговете на Сена“. Авторката добавя разкази за своите срещи със Сергей Есенин, Игор Северянин, Марина Цветаева, Константин Балмонт, Иля Еренбург, Константин Симонов, но също и за по-малко известните на българските читатели Юрий Терапиано, Яков Горбов, Борис Зайцев. Мемоарите са плод на личните познанства на Одоевцева с представителите на руската литературна и художествена интелигенция, отнесена към Европа от емигрантската вълна по време на гражданската война в Русия.

Книгата „По бреговете на Сена“ е своеобразно продължение на предизвикалата фурор „По бреговете на Нева“, в която Ирина Одоевцева разказва от първо лице за поетите от Сребърния век в Петроград. Самата Одоевцева е едно от имената, впечатлявали с поезията си многобройната публика, препълваща салоните на литературните вечери в първите години след революцията в Русия, известна още като любимата ученичка на Николай Гумильов.

Феноменалната памет на авторката й позволява да разказва увлекателно и с множество интригуващи детайли за живота на руските писатели и художници главно в Париж, но също и в Берлин, Рига, Ница, Биариц, Монте Карло.

Заповядайте на незабравимо литературно пътешествие във времето!

Одоевцева е литературен псевдоним на Ираида Густавовна Гейнике, родена на 27 юли 1895 година в Рига в семейството на руски немец, известен адвокат. Фамилията на майка й е Одоевцева. Ученичка на Гумильов, „малката поетеса с голямата панделка“, както сама нарича себе си в едно свое стихотворение, е била известна в литературните кръгове на своето следреволюционно време.

Genres: Russia, Memoir, Nonfiction, Biography, History

448 pages, Paperback

First published January 1, 1983

About the author

Irina Vladimirovna Odoyevtseva (real name Iraida Heinike) was a Russian poet, novelist and author of memoirs.
Ирина Одоевцева

Born in 1895 in Riga, then part of the Russian Empire, she moved to St Petersburg in 1914 and there enrolled in the literary faculty of the Institute of the Living Word and established herself as a poet. In 1922, Odoevtseva fled Russia with her husband, the poet Georgy Ivanov. After a brief period in Berlin the couple settled in Paris, where Odoevtseva wrote short fiction and several successful novels, including Angel of Death (1927) and Isolde (1929). Later, she had great success with her memoirs On the Banks of the Neva (1967) and On the Banks of the Seine (1983). She returned to Russia in 1987 at the age of ninety-one to a rapturous reception.

According to Yevgeny Yevtushenko, she «enchanted everybody, her teacher included, with her brilliant, masterful poetry» and had tremendous success with her debut book Dvor Tcude′s (The Yard of Wonders, 1922), «skint bohemia learning her Cabman and Pressed-down Glass poems by heart». Formally an acmeist, Odoevtseva developed her own distinctive style and was in many ways ahead of her times, preceding the latter experiments of oberiuts and even 1960s Soviet conceptualists.

Reviews

[Ренета Кирова · Rating 3 out of 5]

Първата книга на авторката, която обхваща спомените ѝ отпреди 1925 година в Петербург, ми хареса много повече от тази. Тук, руските поети и писатели, са в принудителна емиграция, където продължават да творят. Има дребнави заяждания между тях, правят си спънки, интригантстват, а меланхолията за родината ги е обхванала и често споменават смъртта. Одоевцева твърде много задълбава в тъжните моменти от емиграционния живот на руските интелектуалци. Тук се споменава кръгът "Зелената лампа" на Манделщам, темите, които са обсъждали и писателите, които са присъствали. Не се цитират толкова стихотворения, колкото в първата ѝ книга, а протяжните разисквания са много повече. Споменава срещите с Есенин, прави портрет на съпруга си Георгий Иванов и как е станал такъв известен поет, а почти 200 страници е отделила за меланхолични разговори, та чак до досада, с Бунин.
Определено първата книга, чието действие се развиваше в Петербург, беше много по-жизнерадостна и богата на портрети, отколкото тази втора част от спомените на Одоевцева.

[Anna Bosman · Rating 3 out of 5]

What a sad, sad, sad book this was. Not simply due to the fact that the exiled Russian writers have lost much more than their natural habitat after the revolution, but... I don't know, they just all seem so petty here, forever at odds with each other and the fate, unable to keep the fire burning. Empty husks, dead men walking - and besides that, gambling, drinking and shamelessly betraying and manipulating each other. An account of a dark age indeed. (I was also continuously annoyed by the self-absorbed storyteller... She was charming enough when she reminisced about St Petersburg. Here, she's just unbearable - sentimental in a very bad way.)

[Yuliia · Rating 5 out of 5]

This book is honestly so sad and devastating although nothing of the sort is described in it. Just the tragedy of the exiled Russian poets & writers and their sense of not belonging… I could feel it so much seeping through the pages and the way Irina talks about them.. so real & tender, makes me tear up just thinking about it 😔

[Svetlana Zakharova · Rating 1 out of 5]

Одоевцева совершенно невыносима!

[dddddddddddd dddddd · Rating 5 out of 5]

любовь

[Prospero25 Arseniy · Rating 5 out of 5]

Потрясающее завершение дилогии. Глава с Буниным огонь

[Sasha · Rating 5 out of 5]

абсолютное чудо!