Избрани произведения в 2 тома - том 2 - Повести

by Павел Вежинов

Съдържание:

Нашата сила
В полето
Далече от бреговете
Звездите над нас

505 pages, Hardcover

First published January 1, 1974

About the author

Никола Делчев Гугов, известен с псевдонима си Павел Вежинов, е български писател, роден на 9 ноември 1914 година в София.

Литературната му кариера започва през втората половина на тридесетте години на ХХ век, когато той започва да сътрудничи на различни списания като "Жупел", "РЛФ", "Щит" и "Изкуство и критика". В периода 1938 - 1944 година бъдещият прочут писател следва философия в Софийския университет "Св. Климент Охридски".

В началото на 1944-а Павел Вежинов става член на БКП. През втората половина на същата година той участва във войната срещу Хитлеристка Германия, като е редактор на вестник "Фронтовак". По-късно Вежинов пише сборниците разкази "Златан" и "Втора рота", в които описва спомените си от фронта. Именно "Втора рота" става първото му популярно произведение, което му печели славата на добър писател.

В периода 1947 - 1954 година Павел Вежинов е главен редактор на вестник "Стършел", а от 1954 до 1972-а работи в "Българска кинематография". През 1972 година той става главен редактор на списание "Съвременник" и член на Управителния съвет на Съюза на българските писатели.

Вежинов е много продуктивен писател, автор на сборниците с разкази "Улици без паваж", "Дни и вечери", "Мека мебел", "Гибелта на Аякс" и "Сините пеперуди". Негови са и емблематичните детски романи „Следите остават“, „Произшествие на тихата улица“ и „Прилепите летят нощем“. Най-известният роман за възрастни на Павел Вежинов е "Нощем с белите коне".

Павел Вежинов умира внезапно на 20 декември 1983 година в София.

Reviews

[betty · Rating 5 out of 5]

препоръчвам да се прочете!! изданието, което прочетох аз съдържаше ,,Бариерата’’ , ,,Белият гушер’’ , ,,Измерения’’(тези трите са мои любими),,,Синият камък’’ , ,,Езерното момче’’, ,,Кога видях за пръв път очите й’’, ,,Как се превърна в море’’ и ,,Гладка и остра като кост’’.
Удивена съм от начина на писане на Павел Вежинов. Чрез повестите опознах автора в няколко различни негови ‘’животи’’. През цялото време пише в първо лице, но самият изказ е толкова добре подбран, сякаш говори за себе си и личния си живот(вече до болка преживяно, като автобиография). Чувствах се объркана относно родословното му дърво, каква е била всъщност съпругата му или с каква професия се е занимавал в реалния живот. В повестите беше философ, биохимик, биолог, малко дете, войник. И сякаш всички тези разкази обобщават неговите различни вселенски животи, някои изживяни, други не, няма разлика между двете.