Абсолютно безапелационно любима! Четох, четох и като свърши ми се прииска да започна от начало! ——-
Не можеш да познаеш тялото на срама, не е по-приведено, нечетима е картографията на белезите: на изток драскотините на греха си прехапват езика, на запад коленете мълчат. Но ако вниматрено изследваш архитектурата - всеки камък от гръбнака не живее история, живее със сянка.
Едно закъсняло, почти анахронично ревю. Докато чакам новата книга на Ренета Бакалова, не мога да спра да мисля за “И други езици”. Винаги ми се е струвало, че за тази книга не може да се говори, но в последно време се промених достатъчно, за да видя нуждата да се говори именно за такива книги. За мен “И други езици” беше като да вляза в дворец от халюцинации, в който многобройни гласове, изпили кръвта на философията, шепнат - вещерски, антични, наранени, войнствени, шептящи, правещи любов гласове. Стихосбирката е разделена на четири части - Езици, Мъртви, Живи, Проговаряне. Точно така се отразяват и в читателското съзнание. Аз (си) падам. Страшна, тъмносветла, интимна и гигантска книга, от която те заболява глава, защото езиковият център е преживял многобройни оргазми в рамките на има-няма час (исках да не я чета на веднъж, не ми се получи). От този тип главоболие ми се насълзяват очите - от радост. Обичам гениални хора, признавам си.
"...само човешката длан може да разкъсва пространството на дом и пропаст, на земя нечия, на земя ничия, и докато войната като номад си сменя посоката, питам, чии са тези деца, Mater Dolorosa, и имаш ли право да плачеш за тях."
Изключителна поезия за историята, за езиците, за смъртта и за живота.
Поезия, която не всеки умее да пише. За любовта вътре в теб, не винаги споделена, не винаги отразена, но нужна, за да достигнеш едно високо ниво на себеприемане. Книга за чувствеността на живота.