Защо написах тази творба като драма? Народът ни казва: "От всяко дърво свирка не става." Тази простичка истина може да се приложи и към нашето, писателското изкуство. Да, още при първия свой творчески замисъл писателят долавя като каква "свирка" може да измайсториса: дали разказ, дали повест, роман или драма, и според тоя пръв подбор той насочва въображението и умението си към един или друг литературен вид. Когато писателят, като ловец, открие в живота едър, лют и опасен "звяр", т.е. когато попадне на остър конфликт, при който групата герои се пипват, така да се каже, гуша за гуша, като нападат и бранят - едни от тях правдата, свободата, честта, човешкото си достойнство, а други - злото, неправдата, безчестието или робията на човек от човека, той, писателят, сам си казва: -От това сблъскване огнени свитки излизат - може да се получи драма! При драмата, както учите, няма дълги описания на обстановки, образи, дрехи, пътувания, нито пък подробни психологически анализи. Онова, което става в драмата, става винаги с е г а, винаги пред очите ни, винаги в пряко нападателно и отбранително д е й с т в и е. Затова и героите в драмата се наричат д е й с т в у в а щ и лица. Когато се запознаете в училище с драмата "Тревога" или пък я видите на някоя театрална сцена, вие сами ще се убедите, че конфликтите в нея винаги са именно такива - силни, остри, преки, действени. Сблъксването на героите наистина е на живот и смърт. Ето защо аз - още при първия замисъл - реших: от тая история може да стане драма. И я написах. Орлин Василев