Най-голямото, което партията и РМС дадоха на някогашната младеж, беше високата нравственост и моралната чистота, трогателното безкорестие, гордото самочувствие на борци за един човечен идеал, щастливата всеотдайност. Ако трябва да отправя някакво пожелание към тебе, мой млади приятелю, то е много сърдечно, пълно с обич и доверие, пожелание на другар към другар: обичай, носи в сърцето си, пресъздавай в себе си загиналите герои. Нека всички помним, че ние не сме нужни на героите, те имат своите големи дела и нравствена завършеност, своето безсмъртие, но те са нужни нам, неотменно нужни: да се равняваме по тях, да проверяваме съвестта си, цялото си битие. Литературата трябва да показва героите в тяхното човешко многообразие, щом един герой стане икона, нещо непостижимо, сякаш такъв се е родил, той загубва своята въздействуваща сила. Загиналите герои носеха изключителни черти, но бяха обикновени хора. Изкуството трябва да ги доближи до нас, за да се родят отново - сред нас. Искам да вярваш, скъпи мой приятелю, който знаеш и своите слабости, че въпреки всичко и ти можеш да станеш честен, героичен. Голям човек - като тях - и във времето, в което живееш... Веселин Андреев