Избрани творби

by Стоян Михайловски, Банчо Банов (Editor, Introduction)

Раздавам се! Талант, наука, ум, сърце,
каквото мога да извърша с мощ духовна,
каквото мога да измайсторя с ръце,
каквото има в мене чисто и добро -
и оцеляло в грозната борба вседневна -
на общий жертвеник обречено е то!
.
... -Ти ми пречиш! -Че как ти преча? -Светиш!...
Стоян Михайловски

240 pages, Paperback

First published November 30, 1978

About the author

Стоян Николов Михайловски е български писател и общественик.
Литературната си дейност започва през 1872 в сп. „Читалище“ /Цариград/. Печата и в „Периодическо списание на БКД“, сп. „Мисъл“ и в. „Ден“. Сатирично-публицистичното моралистично творчество на Михайловски е жанрово разнообразно — басни, епиграми, афоризми, пародии, поеми, драми. Неговите басни /„Орел и охлюв“, „Бухал и светулка“, „Секира и търнокоп“/ са класически образци в българската литература, с трайно присъствие в българското национално съзнание. В епиграмите си Ст. Михайловски е пределно афористичен и злободневен. Поезията му, изпълнена с митологични и библейски мотиви, има амбицията да постигне триединство между философия, поезия, политика. Философско-сатиричните му сонети са подчертано космогонични и в същото време — антиномични. Занимават го метафизичните проблеми на битието, противоборството между живот и смърт, добро и зло,ден-нощ, Бог и Сатана, свобода и несвобода, аскетичната саможертвеност и властническите инстинкти. Лайтмотив на творчеството му е вечното непостигане на свободата, тържеството на посредствеността и потисничеството. Емблематична за художественото дело на Михайловски „Книга за българския народ“, истинска енциклопедия на злото, чийто сюжет се побира в едно изречение: Заветите на престарелия архивластник към племенника му Галеб, който ще го наследи. Автор e и на един от най-светлите химни на българската просвета и култура „Кирил и Методий“ /„Върви, народе, възродени...“/, който заедно с популярното стихотворение „Напред!“ /„Напред, животът е сражение...“/ издава просветителската първооснова на неговия гневен социален критицизъм. Михайловски въвежда източния алегоризъм като форма на социална сатира, възражда и актуализира на българска почва кратките сатирични форми: афоризма, епиграмата, апострофа, сатиричната парабола.
Известен с псевдонимите: Драгостин Истров, Драгостин Истров Муслак, Де Профундис, De Profundis, Викентий Розенберг, Евгений Рязков, Стоян Стрелков.