По бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа

by Yordan Yovkov, Йордан Йовков

За шест години от 1912 до 1918 г. България води три войни срещу Турция, Сърбия, Гърция, Румъния, Русия, Франция и Англия. По бойните полета на тези кървави войни за обединение на Отечеството е най-големият наш военен писател Йордан Йовков, който воюва като офицер от българската армия. С него неотлъчно е и неговото перо и тетрадки, с които отразява, както героизма на обикновения български войник, така и ужасите на войната.

В този том за първи път са събрани на едно място всички военни разкази на големия летописец на българския подвиг по бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа през Балканските и Първата световна войни. В настоящия том, в който са включени петдесет и четири Йовкови разкази, на практика е най-пълното издание на военните му разкази, които са разпределени в три книги. Първите две книги повтарят двата тома разкази от 1917-1918 г. и то в реда, в който са поместени тогава, а като трета книга са включени осемнадесет на брой разкази. След всеки разказ, спазвайки Йовковата практика, са отбелязани вестникът или списанието, както и датата, когато е отпечатан за пръв път съответният разказ. Публикуват се във вида, след авторовите корекции, както на текстовете им, така и на някои от заглавията им.

Първоначалната ни идея разказите да бъдат подредени по хронология на събитията отпадна, и се възприе тази при подредбата на техния автор в изданието от 1917-1918 г. Йовков все пак не пише история, а онагледява по най-добрия възможен начин историята на тези три кървави войни. В тях въоръженият народ показва нечовешка издръжливост, войнски умения и чудеса от храброст по бойните полета на Тракия, Македония и Добруджа.

Цочо В. Билярски

464 pages, Paperback

Published January 1, 2021

About the author

Йордан Стефанов Йовков участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота.
През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт.
Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери".
Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.

Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“.

След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г.

Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“.

70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.